Разговорник

bg Работа   »   sl Na delu

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [petinpetdeset]

Na delu

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? S --- -- poklic-o-uk-a--at-? S čim se poklicno ukvarjate? S č-m s- p-k-i-n- u-v-r-a-e- ---------------------------- S čim se poklicno ukvarjate? 0
Мъжът ми е лекар по професия. Moj -o---e-p- -ok-icu zd-avn-k. Moj mož je po poklicu zdravnik. M-j m-ž j- p- p-k-i-u z-r-v-i-. ------------------------------- Moj mož je po poklicu zdravnik. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. J-- -el-m---- med-ci-----s---r- --polo-i--i--d----ni- ča--m. Jaz delam kot medicinska sestra s polovičnim delovnim časom. J-z d-l-m k-t m-d-c-n-k- s-s-r- s p-l-v-č-i- d-l-v-i- č-s-m- ------------------------------------------------------------ Jaz delam kot medicinska sestra s polovičnim delovnim časom. 0
Скоро ще получаваме пенсия. Kmal- bo-a------ poko-. Kmalu bova šla v pokoj. K-a-u b-v- š-a v p-k-j- ----------------------- Kmalu bova šla v pokoj. 0
А данъците са високи. A--ak --vk- -- v---k-. Ampak davki so visoki. A-p-k d-v-i s- v-s-k-. ---------------------- Ampak davki so visoki. 0
И здравната осигуровка е висока. I----ra-s--en--z--ar-van-e--e----go. In zdravstveno zavarovanje je drago. I- z-r-v-t-e-o z-v-r-v-n-e j- d-a-o- ------------------------------------ In zdravstveno zavarovanje je drago. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Kaj-b-----(-) ---oč-----a-(--? Kaj bi rad(a) nekoč postal(a)? K-j b- r-d-a- n-k-č p-s-a-(-)- ------------------------------ Kaj bi rad(a) nekoč postal(a)? 0
Бих искал / искала да стана инженер. R-d(a) -i -ost-l--)-i-----r. Rad(a) bi postal(a) inženir. R-d-a- b- p-s-a-(-) i-ž-n-r- ---------------------------- Rad(a) bi postal(a) inženir. 0
Искам да следвам в университета. Ho-em--t-d----i-n- --iv----. Hočem študirati na univerzi. H-č-m š-u-i-a-i n- u-i-e-z-. ---------------------------- Hočem študirati na univerzi. 0
Аз съм практикант. Sem p-i--av--k. Sem pripravnik. S-m p-i-r-v-i-. --------------- Sem pripravnik. 0
Аз не печеля много. Ne-zasl--im velik-. Ne zaslužim veliko. N- z-s-u-i- v-l-k-. ------------------- Ne zaslužim veliko. 0
Аз съм на практика в чужбина. Opra-ljam pr---a---š--o - t-j--i. Opravljam pripravništvo v tujini. O-r-v-j-m p-i-r-v-i-t-o v t-j-n-. --------------------------------- Opravljam pripravništvo v tujini. 0
Това е моят шеф. To-je moj še-. To je moj šef. T- j- m-j š-f- -------------- To je moj šef. 0
Аз имам приятни колеги. I------i---ne-----ge. Imam prijetne kolege. I-a- p-i-e-n- k-l-g-. --------------------- Imam prijetne kolege. 0
На обяд винаги ходим в стола. O-o--n--g-em- --d-o-- --nzo. Opoldne gremo vedno v menzo. O-o-d-e g-e-o v-d-o v m-n-o- ---------------------------- Opoldne gremo vedno v menzo. 0
Аз си търся работно място. I---- slu---. Iščem službo. I-č-m s-u-b-. ------------- Iščem službo. 0
Вече една година съм безработен. E-o-le-- -e- ž---rezp---l---). Eno leto sem že brezposeln(a). E-o l-t- s-m ž- b-e-p-s-l-(-)- ------------------------------ Eno leto sem že brezposeln(a). 0
В тази страна има много безработни. V--ej dež-l- -- p--v---------se--ih. V tej deželi je preveč brezposelnih. V t-j d-ž-l- j- p-e-e- b-e-p-s-l-i-. ------------------------------------ V tej deželi je preveč brezposelnih. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?