Разговорник

bg Съюзи 3   »   sl Vezniki 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

Съюзи 3

96 [šestindevetdeset]

Vezniki 3

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Аз ставам, щом будилникът звънне. V--a-----br- k-----vo-- -udilk-. Vstanem, brž ko zazvoni budilka. V-t-n-m- b-ž k- z-z-o-i b-d-l-a- -------------------------------- Vstanem, brž ko zazvoni budilka. 0
Аз се уморявам, щом трябва да уча. P-st-n------uj--, brž ko--e-mo-am -ač-ti-----i. Postanem utrujen, brž ko se moram začeti učiti. P-s-a-e- u-r-j-n- b-ž k- s- m-r-m z-č-t- u-i-i- ----------------------------------------------- Postanem utrujen, brž ko se moram začeti učiti. 0
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. P--n--a---o- --la-i- -rž ko--op-lnim-60 l--. Prenehal bom delati, brž ko dopolnim 60 let. P-e-e-a- b-m d-l-t-, b-ž k- d-p-l-i- 6- l-t- -------------------------------------------- Prenehal bom delati, brž ko dopolnim 60 let. 0
Кога ще се обадите по телефона? K--j ---ličet-? Kdaj pokličete? K-a- p-k-i-e-e- --------------- Kdaj pokličete? 0
Щом имам секунда време. Takoj -- b-m im---t--n---k----s-e---čas-. Takoj ko bom imel trenutek prostega časa. T-k-j k- b-m i-e- t-e-u-e- p-o-t-g- č-s-. ----------------------------------------- Takoj ko bom imel trenutek prostega časa. 0
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. Po-li-e, -a-----o-------l-n---- ---steg--ča--. Pokliče, takoj ko bo imel nekaj prostega časa. P-k-i-e- t-k-j k- b- i-e- n-k-j p-o-t-g- č-s-. ---------------------------------------------- Pokliče, takoj ko bo imel nekaj prostega časa. 0
Колко време ще работите? Kak-----go b--t- d-l-li? Kako dolgo boste delali? K-k- d-l-o b-s-e d-l-l-? ------------------------ Kako dolgo boste delali? 0
Аз ще работя, докато мога. De-a-(-- bom- ----er-b-m m-ge----o-la-. Delal(a) bom, dokler bom mogel (mogla). D-l-l-a- b-m- d-k-e- b-m m-g-l (-o-l-)- --------------------------------------- Delal(a) bom, dokler bom mogel (mogla). 0
Аз ще работя, докато съм здрав. D-la-(-)--om- -okle--bom--d--v(a). Delal(a) bom, dokler bom zdrav(a). D-l-l-a- b-m- d-k-e- b-m z-r-v-a-. ---------------------------------- Delal(a) bom, dokler bom zdrav(a). 0
Той лежи в леглото, вместо да работи. On ---i----ost-l-i- --me-to d- -i d--a-. On leži v postelji, namesto da bi delal. O- l-ž- v p-s-e-j-, n-m-s-o d- b- d-l-l- ---------------------------------------- On leži v postelji, namesto da bi delal. 0
Тя чете вестник, вместо да сготви. O--b-re-čas--i-- -am--to-da -i k-ha-. On bere časopis, namesto da bi kuhal. O- b-r- č-s-p-s- n-m-s-o d- b- k-h-l- ------------------------------------- On bere časopis, namesto da bi kuhal. 0
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. O--s----- g---iln-- -a----o d--b--še- --mov. On sedi v gostilni, namesto da bi šel domov. O- s-d- v g-s-i-n-, n-m-s-o d- b- š-l d-m-v- -------------------------------------------- On sedi v gostilni, namesto da bi šel domov. 0
Доколкото зная, той живее тук. Ko-ik-r---m,-s-anuje tu. Kolikor vem, stanuje tu. K-l-k-r v-m- s-a-u-e t-. ------------------------ Kolikor vem, stanuje tu. 0
Доколкото зная, жена му е болна. Kol-ko---em- ------gova ž-na--o--a. Kolikor vem, je njegova žena bolna. K-l-k-r v-m- j- n-e-o-a ž-n- b-l-a- ----------------------------------- Kolikor vem, je njegova žena bolna. 0
Доколкото зная, той е безработен. K-li-o- -em-----o--b----o-e--. Kolikor vem, je on brezposeln. K-l-k-r v-m- j- o- b-e-p-s-l-. ------------------------------ Kolikor vem, je on brezposeln. 0
Успах се, иначе щях да дойда навреме. Za--a--a-----, d----če bi bi----č-- (-i-a --čna). Zaspal(a) sem, drugače bi bil točen (bila točna). Z-s-a-(-) s-m- d-u-a-e b- b-l t-č-n (-i-a t-č-a-. ------------------------------------------------- Zaspal(a) sem, drugače bi bil točen (bila točna). 0
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. Zam--il(a--s-m --to-----dr--ače bi b-- t---n----l---o--a). Zamudil(a) sem avtobus, drugače bi bil točen (bila točna). Z-m-d-l-a- s-m a-t-b-s- d-u-a-e b- b-l t-č-n (-i-a t-č-a-. ---------------------------------------------------------- Zamudil(a) sem avtobus, drugače bi bil točen (bila točna). 0
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. Ni--m-n--el-(-aš--- ---i, --u-a-e -i -----o-e- (--l----čn-). Nisem našel (našla) poti, drugače bi bil točen (bila točna). N-s-m n-š-l (-a-l-) p-t-, d-u-a-e b- b-l t-č-n (-i-a t-č-a-. ------------------------------------------------------------ Nisem našel (našla) poti, drugače bi bil točen (bila točna). 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже. Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!