Разговорник

bg Наречия   »   sl Adverbi (prislovi)

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [sto]

Adverbi (prislovi)

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
вече – още не ž- e---a- (---------–-še n----i že enkrat (že kdaj) – še nikoli ž- e-k-a- (-e k-a-) – š- n-k-l- ------------------------------- že enkrat (že kdaj) – še nikoli 0
Били ли сте вече в Берлин? Ali --- že--ili-kda- - Berl--u? Ali ste že bili kdaj v Berlinu? A-i s-e ž- b-l- k-a- v B-r-i-u- ------------------------------- Ali ste že bili kdaj v Berlinu? 0
Не, още не. N-,----ni-o-i. Ne, še nikoli. N-, š- n-k-l-. -------------- Ne, še nikoli. 0
някой – никой ne--- - -ihče nekdo – nihče n-k-o – n-h-e ------------- nekdo – nihče 0
Познавате ли някого тук? P-z---e-tu-aj kog-? Poznate tukaj koga? P-z-a-e t-k-j k-g-? ------------------- Poznate tukaj koga? 0
Не, не познавам никого тук. N-, --ka- ne p-zna- -----a-. Ne, tukaj ne poznam nikogar. N-, t-k-j n- p-z-a- n-k-g-r- ---------------------------- Ne, tukaj ne poznam nikogar. 0
още – няма še-– --- več še – nič več š- – n-č v-č ------------ še – nič več 0
Ще останете ли още дълго тук? Ali o-t--a-e--e ----o---? Ali ostajate še dolgo tu? A-i o-t-j-t- š- d-l-o t-? ------------------------- Ali ostajate še dolgo tu? 0
Не, няма да остана дълго тук. Ne,--e o-t---------d-l-- t-. Ne, ne ostanem več dolgo tu. N-, n- o-t-n-m v-č d-l-o t-. ---------------------------- Ne, ne ostanem več dolgo tu. 0
още нещо – нищо повече še (n--k-- - -i--v-č še (ne)kaj – nič več š- (-e-k-j – n-č v-č -------------------- še (ne)kaj – nič več 0
Желаете ли още нещо за пиене? B--r-d--š---a--p--i--? Bi radi še kaj popili? B- r-d- š- k-j p-p-l-? ---------------------- Bi radi še kaj popili? 0
Не, не желая нищо повече. Ne---e--el-m--ič več. Ne, ne želim nič več. N-, n- ž-l-m n-č v-č- --------------------- Ne, ne želim nič več. 0
вече нещо – още нищо ž- (n-)k-j –-š---ič že (ne)kaj – še nič ž- (-e-k-j – š- n-č ------------------- že (ne)kaj – še nič 0
Ядохте ли вече нещо? Ali -te ž- k---p---dl-? Ali ste že kaj pojedli? A-i s-e ž- k-j p-j-d-i- ----------------------- Ali ste že kaj pojedli? 0
Не, още нищо не съм ял. Ne, --č--- n---- ---ed-l (po--d---. Ne, nič še nisem pojedel (pojedla). N-, n-č š- n-s-m p-j-d-l (-o-e-l-)- ----------------------------------- Ne, nič še nisem pojedel (pojedla). 0
още някой – никой повече š--(-e-k-o-–--i-č- -eč še (ne)kdo – nihče več š- (-e-k-o – n-h-e v-č ---------------------- še (ne)kdo – nihče več 0
Желае ли още някой кафе? B- še ----r-d--a-o? Bi še kdo rad kavo? B- š- k-o r-d k-v-? ------------------- Bi še kdo rad kavo? 0
Не, никой. Ne,-ni-če ---. Ne, nihče več. N-, n-h-e v-č- -------------- Ne, nihče več. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…