Разговорник

bg Разглеждане на града   »   sl Ogled mesta

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [dvainštirideset]

Ogled mesta

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? J--tr-n-ca ob-n--e-----od-r--? Je tržnica ob nedeljah odprta? J- t-ž-i-a o- n-d-l-a- o-p-t-? ------------------------------ Je tržnica ob nedeljah odprta? 0
Панаирът отворен ли е в понеделник? Je se----o-------el---h--d-rt? Je sejem ob ponedeljkih odprt? J- s-j-m o- p-n-d-l-k-h o-p-t- ------------------------------ Je sejem ob ponedeljkih odprt? 0
Изложбата отворена ли е във вторник? J- r-z---va ---tor-i- ------? Je razstava ob torkih odprta? J- r-z-t-v- o- t-r-i- o-p-t-? ----------------------------- Je razstava ob torkih odprta? 0
Зоопаркът отворен ли е в сряда? J--ži-a-s---vr- -b s-ed---odprt? Je živalski vrt ob sredah odprt? J- ž-v-l-k- v-t o- s-e-a- o-p-t- -------------------------------- Je živalski vrt ob sredah odprt? 0
Музеят отворен ли е в четвъртък? J---uzej -b --trt-i- odpr-? Je muzej ob četrtkih odprt? J- m-z-j o- č-t-t-i- o-p-t- --------------------------- Je muzej ob četrtkih odprt? 0
Галерията отворена ли е в петък? Je --ler--a-------ki- -d---a? Je galerija ob petkih odprta? J- g-l-r-j- o- p-t-i- o-p-t-? ----------------------------- Je galerija ob petkih odprta? 0
Може ли да се снима? Se -m--f-togr---ra--? Se sme fotografirati? S- s-e f-t-g-a-i-a-i- --------------------- Se sme fotografirati? 0
Трябва ли да се плаща вход? J- ------p--čat--vs--pn-n-? Je treba plačati vstopnino? J- t-e-a p-a-a-i v-t-p-i-o- --------------------------- Je treba plačati vstopnino? 0
Колко струва входът? K-l--o -t-n- -st------? Koliko stane vstopnica? K-l-k- s-a-e v-t-p-i-a- ----------------------- Koliko stane vstopnica? 0
Има ли намаление за групи? O--t-ja p---s--za --u-i-e? Obstaja popust za skupine? O-s-a-a p-p-s- z- s-u-i-e- -------------------------- Obstaja popust za skupine? 0
Има ли намаление за деца? O--taja -opu-t-za-o-rok-? Obstaja popust za otroke? O-s-a-a p-p-s- z- o-r-k-? ------------------------- Obstaja popust za otroke? 0
Има ли намаление за студенти? O-st--- ------ -a --uden--? Obstaja popust za študente? O-s-a-a p-p-s- z- š-u-e-t-? --------------------------- Obstaja popust za študente? 0
Каква е тази сграда? Kak-na---r---- j- to? Kakšna zgradba je to? K-k-n- z-r-d-a j- t-? --------------------- Kakšna zgradba je to? 0
Колко стара е сградата? Ka-o-s-ara--------g--d-a? Kako stara je ta zgradba? K-k- s-a-a j- t- z-r-d-a- ------------------------- Kako stara je ta zgradba? 0
Кой е построил сградата? K-o je --r-d-l -- -g-ad--? Kdo je zgradil to zgradbo? K-o j- z-r-d-l t- z-r-d-o- -------------------------- Kdo je zgradil to zgradbo? 0
Аз се интересувам от архитектура. Z---ma-m- -rhitek--ra- -Z-nim-m--e--a a--i-ekt---.) Zanima me arhitektura. (Zanimam se za arhitekturo.) Z-n-m- m- a-h-t-k-u-a- (-a-i-a- s- z- a-h-t-k-u-o-) --------------------------------------------------- Zanima me arhitektura. (Zanimam se za arhitekturo.) 0
Аз се интересувам от изкуство. Z-n--a m- um--nost. ----ima--se z- ---tn-st.) Zanima me umetnost. (Zanimam se za umetnost.) Z-n-m- m- u-e-n-s-. (-a-i-a- s- z- u-e-n-s-.- --------------------------------------------- Zanima me umetnost. (Zanimam se za umetnost.) 0
Аз се интересувам от живопис. Z-ni-a me s-i--rs--o- (---imam--e-za -li-----vo-) Zanima me slikarstvo. (Zanimam se za slikarstvo.) Z-n-m- m- s-i-a-s-v-. (-a-i-a- s- z- s-i-a-s-v-.- ------------------------------------------------- Zanima me slikarstvo. (Zanimam se za slikarstvo.) 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!