Разговорник

bg Минало време на модалните глаголи 2   »   sl Oblike modalnih glagolov za preteklost 2

88 [осемдесет и осем]

Минало време на модалните глаголи 2

Минало време на модалните глаголи 2

88 [oseminosemdeset]

Oblike modalnih glagolov za preteklost 2

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Моят син не искаше да си играе с куклата. M-j-sin-se----h-tel -gr--i-s punč--. Moj sin se ni hotel igrati s punčko. M-j s-n s- n- h-t-l i-r-t- s p-n-k-. ------------------------------------ Moj sin se ni hotel igrati s punčko. 0
Моята дъщеря не искаше да играе футбол. Mo-a --- ---h----- i-ra-- ---ometa. Moja hči ni hotela igrati nogometa. M-j- h-i n- h-t-l- i-r-t- n-g-m-t-. ----------------------------------- Moja hči ni hotela igrati nogometa. 0
Моята жена не искаше да играе с мен на шах. M--a-ž-n- n- -ote-a ig-ati-- -e--- š-ha. Moja žena ni hotela igrati z menoj šaha. M-j- ž-n- n- h-t-l- i-r-t- z m-n-j š-h-. ---------------------------------------- Moja žena ni hotela igrati z menoj šaha. 0
Моите деца не искаха да се разхождат. Mo---o-ro---n-----o--li it- n---p-e---. Moji otroci niso hoteli iti na sprehod. M-j- o-r-c- n-s- h-t-l- i-i n- s-r-h-d- --------------------------------------- Moji otroci niso hoteli iti na sprehod. 0
Те не искаха да разтребят стаята. N-so--o--li po----viti s---. Niso hoteli pospraviti sobe. N-s- h-t-l- p-s-r-v-t- s-b-. ---------------------------- Niso hoteli pospraviti sobe. 0
Те не искаха да си лягат. Ni---h-tel- -ti --at. Niso hoteli iti spat. N-s- h-t-l- i-i s-a-. --------------------- Niso hoteli iti spat. 0
Той не биваше да яде сладолед. O--ni -m-l ---t----ben---s-ad-l----. On ni smel jesti nobenih sladoledov. O- n- s-e- j-s-i n-b-n-h s-a-o-e-o-. ------------------------------------ On ni smel jesti nobenih sladoledov. 0
Той не биваше да яде шоколад. O---i sm-- j--ti-n----- č---la--. On ni smel jesti nobene čokolade. O- n- s-e- j-s-i n-b-n- č-k-l-d-. --------------------------------- On ni smel jesti nobene čokolade. 0
Той не биваше да яде бонбони. On n- s--l--e--i--o-eni--bon-o-o-. On ni smel jesti nobenih bonbonov. O- n- s-e- j-s-i n-b-n-h b-n-o-o-. ---------------------------------- On ni smel jesti nobenih bonbonov. 0
Можех да си пожелая нещо. La-ko-sem -- n-k-j za-e---(a). Lahko sem si nekaj zaželel(a). L-h-o s-m s- n-k-j z-ž-l-l-a-. ------------------------------ Lahko sem si nekaj zaželel(a). 0
Можех да си купя рокля. L-h-- -------ku--l-a)--ble-o. Lahko sem si kupil(a) obleko. L-h-o s-m s- k-p-l-a- o-l-k-. ----------------------------- Lahko sem si kupil(a) obleko. 0
Можех да си взема бонбон. Lah-o -em---e-(-- eno-p----n-. Lahko sem vzel(a) eno pralino. L-h-o s-m v-e-(-) e-o p-a-i-o- ------------------------------ Lahko sem vzel(a) eno pralino. 0
Можеше ли да пушиш в самолета? Ali s--sme-(a---adit---a-le--lu? Ali si smel(a) kaditi na letalu? A-i s- s-e-(-) k-d-t- n- l-t-l-? -------------------------------- Ali si smel(a) kaditi na letalu? 0
Можеше ли да пиеш бира в болницата? A----- s--------it- ---o-v------š-ic-? Ali si smel(a) piti pivo v bolnišnici? A-i s- s-e-(-) p-t- p-v- v b-l-i-n-c-? -------------------------------------- Ali si smel(a) piti pivo v bolnišnici? 0
Можеше ли да вземеш кучето в хотела? A-- -i -mel-a--i-eti-v-hot--u-- --bo--sa? Ali si smel(a) imeti v hotelu s sabo psa? A-i s- s-e-(-) i-e-i v h-t-l- s s-b- p-a- ----------------------------------------- Ali si smel(a) imeti v hotelu s sabo psa? 0
През ваканцията децата можеха да остават дълго навън. Me---očit-ica-i so o----i--m--i dl-- -a-- o-taj-t- zu-a-. Med počitnicami so otroci smeli dlje časa ostajati zunaj. M-d p-č-t-i-a-i s- o-r-c- s-e-i d-j- č-s- o-t-j-t- z-n-j- --------------------------------------------------------- Med počitnicami so otroci smeli dlje časa ostajati zunaj. 0
Те можеха дълго да играят на двора. S--li--o-se d-j- -as---gr--- -a -v--iš--. Smeli so se dlje časa igrati na dvorišču. S-e-i s- s- d-j- č-s- i-r-t- n- d-o-i-č-. ----------------------------------------- Smeli so se dlje časa igrati na dvorišču. 0
Те можеха дълго да не се прибират. Smel- ---d-j--č----o--a-a-i po-o---. Smeli so dlje časa ostajati pokonci. S-e-i s- d-j- č-s- o-t-j-t- p-k-n-i- ------------------------------------ Smeli so dlje časa ostajati pokonci. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети срещу забравата

Учението не винаги е лесно. Дори когато е забавно, то може да бъде изтощително. Но когато сме научили нещо, ние сме щастливи. Ние сме горди от себе си и своя напредък. За съжаление, можем и да забравим това, което сме научили. Това често е проблем при езиците в частност. Повечето от нас учат един или повече езика в училище. Това знание често се губи след училищните години. Тогава ние вече почти не можем да говорим езика. Нашият роден език обикновено доминира ежедневието ни. Повечето чужди езици само биват използвани по време на почивка. Но ако знанието не се активира редовно, то се губи. Нашият мозък се нуждае от упражнения. Може да се каже , че той функционира като мускул. Този мускул трябва да бъде упражняван , в противен случай заслабва. Но има начини за предотвратяване на забравянето. Най-важното нещо е да се прилага многократно това, което сте научили. Едни постоянни ритуали могат да ви помогнат с това. Можете да планирате малки рутинни действия за различните дни от седмицата. В понеделник, например, можете да прочетете една книга на чужд език. Послушайте чуждестранна радиостанция в сряда. А след това в петък можете да попишете в дневника си на чуждия език. По този начин Вие превключвате между четене, слушане и писане. Вследствие на това, Вашите знания се активират по различни начини. Всички тези упражнения не трябва да траят дълго; половин час е достатъчен. Но е важно да се упражнявате редовно! Проучванията показват, че това, което сте научили остава в мозъка в продължение на десетилетия. То просто трябва да бъде изкопано от чекмеджето отново...