Разговорник

bg Четене и писане   »   vi Đọc và viết

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [Sáu]

Đọc và viết

Изберете как искате да видите превода:   
български виетнамски Играйте Повече
Аз чета. Tôi--ọ-. T-- đ--- T-i đ-c- -------- Tôi đọc. 0
Аз чета една буква. T---đ-c -ộ- c-ữ-c--. T-- đ-- m-- c-- c--- T-i đ-c m-t c-ữ c-i- -------------------- Tôi đọc một chữ cái. 0
Аз чета една дума. Tô--đ----ột---. T-- đ-- m-- t-- T-i đ-c m-t t-. --------------- Tôi đọc một từ. 0
Аз чета едно изречение. Tô- --c-một câ-. T-- đ-- m-- c--- T-i đ-c m-t c-u- ---------------- Tôi đọc một câu. 0
Аз чета едно писмо. T-i -ọc m-t lá -h-. T-- đ-- m-- l- t--- T-i đ-c m-t l- t-ư- ------------------- Tôi đọc một lá thư. 0
Аз чета една книга. Tô- -ọc---t-quyể- --ch. T-- đ-- m-- q---- s---- T-i đ-c m-t q-y-n s-c-. ----------------------- Tôi đọc một quyển sách. 0
Аз чета. Tôi-đọc. T-- đ--- T-i đ-c- -------- Tôi đọc. 0
Ти четеш. B---đ-c. B-- đ--- B-n đ-c- -------- Bạn đọc. 0
Той чете. An- -----c. A-- ấ- đ--- A-h ấ- đ-c- ----------- Anh ấy đọc. 0
Аз пиша. Tô------. T-- v---- T-i v-ế-. --------- Tôi viết. 0
Аз пиша една буква. T-- v-ết-một --ữ ---. T-- v--- m-- c-- c--- T-i v-ế- m-t c-ữ c-i- --------------------- Tôi viết một chữ cái. 0
Аз пиша една дума. T-- --ế- ------. T-- v--- m-- t-- T-i v-ế- m-t t-. ---------------- Tôi viết một từ. 0
Аз пиша едно изречение. Tô-----t một -â-. T-- v--- m-- c--- T-i v-ế- m-t c-u- ----------------- Tôi viết một câu. 0
Аз пиша едно писмо. T-i ---t-mộ---á---ư. T-- v--- m-- l- t--- T-i v-ế- m-t l- t-ư- -------------------- Tôi viết một lá thư. 0
Аз пиша една книга. Tôi --ế- m-t --y-- -ách. T-- v--- m-- q---- s---- T-i v-ế- m-t q-y-n s-c-. ------------------------ Tôi viết một quyển sách. 0
Аз пиша. Tôi -iế-. T-- v---- T-i v-ế-. --------- Tôi viết. 0
Ти пишеш. B-n-vi-t. B-- v---- B-n v-ế-. --------- Bạn viết. 0
Той пише. An- -y vi--. A-- ấ- v---- A-h ấ- v-ế-. ------------ Anh ấy viết. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!