Разговорник

bg Четене и писане   »   he ‫קריאה וכתיבה‬

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

‫6 [שש]‬

6 [shesh]

‫קריאה וכתיבה‬

[qri'ah uktivah]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Аз чета. ‫--- קו---/ --‬ ‫--- ק--- / ת-- ‫-נ- ק-ר- / ת-‬ --------------- ‫אני קורא / ת.‬ 0
a----o-e/-o--e-. a-- q----------- a-i q-r-/-o-'-t- ---------------- ani qore/qor'et.
Аз чета една буква. ‫אני--ו-א---- או--‬ ‫--- ק--- / ת א---- ‫-נ- ק-ר- / ת א-ת-‬ ------------------- ‫אני קורא / ת אות.‬ 0
ani ----/qo--et-ot. a-- q---------- o-- a-i q-r-/-o-'-t o-. ------------------- ani qore/qor'et ot.
Аз чета една дума. ‫--י--ור- /-- --לה-‬ ‫--- ק--- / ת מ----- ‫-נ- ק-ר- / ת מ-ל-.- -------------------- ‫אני קורא / ת מילה.‬ 0
a---qo----o--e- -i--h. a-- q---------- m----- a-i q-r-/-o-'-t m-l-h- ---------------------- ani qore/qor'et milah.
Аз чета едно изречение. ‫א-י ק----/ ת משפט.‬ ‫--- ק--- / ת מ----- ‫-נ- ק-ר- / ת מ-פ-.- -------------------- ‫אני קורא / ת משפט.‬ 0
a-- qo-e-q-r------sh--t. a-- q---------- m------- a-i q-r-/-o-'-t m-s-p-t- ------------------------ ani qore/qor'et mishpat.
Аз чета едно писмо. ‫-ני------/ ת --תב.‬ ‫--- ק--- / ת מ----- ‫-נ- ק-ר- / ת מ-ת-.- -------------------- ‫אני קורא / ת מכתב.‬ 0
ani-q-re/q---et mik-tav. a-- q---------- m------- a-i q-r-/-o-'-t m-k-t-v- ------------------------ ani qore/qor'et mikhtav.
Аз чета една книга. ‫א-- --ר--/-ת ספר-‬ ‫--- ק--- / ת ס---- ‫-נ- ק-ר- / ת ס-ר-‬ ------------------- ‫אני קורא / ת ספר.‬ 0
a-- qo------'-- ----r. a-- q---------- s----- a-i q-r-/-o-'-t s-f-r- ---------------------- ani qore/qor'et sefer.
Аз чета. ‫א-י -----/ -.‬ ‫--- ק--- / ת-- ‫-נ- ק-ר- / ת-‬ --------------- ‫אני קורא / ת.‬ 0
a-- qo-e----'--. a-- q----------- a-i q-r-/-o-'-t- ---------------- ani qore/qor'et.
Ти четеш. ‫א----- קו-א-/ -.‬ ‫-- / ה ק--- / ת-- ‫-ת / ה ק-ר- / ת-‬ ------------------ ‫את / ה קורא / ת.‬ 0
a-ah-----or---o-'et. a------ q----------- a-a-/-t q-r-/-o-'-t- -------------------- atah/at qore/qor'et.
Той чете. ‫הוא--ור-.‬ ‫--- ק----- ‫-ו- ק-ר-.- ----------- ‫הוא קורא.‬ 0
hu ----. h- q---- h- q-r-. -------- hu qore.
Аз пиша. ‫-ני -ותב----.‬ ‫--- כ--- / ת-- ‫-נ- כ-ת- / ת-‬ --------------- ‫אני כותב / ת.‬ 0
an---o-e-/ko----t. a-- k------------- a-i k-t-v-k-t-v-t- ------------------ ani kotev/kotevet.
Аз пиша една буква. ‫אני----ב---- -ות-‬ ‫--- כ--- / ת א---- ‫-נ- כ-ת- / ת א-ת-‬ ------------------- ‫אני כותב / ת אות.‬ 0
a-i---te-----e----o-. a-- k------------ o-- a-i k-t-v-k-t-v-t o-. --------------------- ani kotev/kotevet ot.
Аз пиша една дума. ‫--י-כות--- --מיל-.‬ ‫--- כ--- / ת מ----- ‫-נ- כ-ת- / ת מ-ל-.- -------------------- ‫אני כותב / ת מילה.‬ 0
an---ote-/k-t-ve- -i--h. a-- k------------ m----- a-i k-t-v-k-t-v-t m-l-h- ------------------------ ani kotev/kotevet milah.
Аз пиша едно изречение. ‫----כ--- --- מש--.‬ ‫--- כ--- / ת מ----- ‫-נ- כ-ת- / ת מ-פ-.- -------------------- ‫אני כותב / ת משפט.‬ 0
a-- ko-ev--ot---t-m-s-pat. a-- k------------ m------- a-i k-t-v-k-t-v-t m-s-p-t- -------------------------- ani kotev/kotevet mishpat.
Аз пиша едно писмо. ‫--י-כו-ב / --מכתב-‬ ‫--- כ--- / ת מ----- ‫-נ- כ-ת- / ת מ-ת-.- -------------------- ‫אני כותב / ת מכתב.‬ 0
an---o-e-/k---ve---i--tav. a-- k------------ m------- a-i k-t-v-k-t-v-t m-k-t-v- -------------------------- ani kotev/kotevet mikhtav.
Аз пиша една книга. ‫אני-כותב /-ת-ס--.‬ ‫--- כ--- / ת ס---- ‫-נ- כ-ת- / ת ס-ר-‬ ------------------- ‫אני כותב / ת ספר.‬ 0
a-i-k-te-/--tev-t--e---. a-- k------------ s----- a-i k-t-v-k-t-v-t s-f-r- ------------------------ ani kotev/kotevet sefer.
Аз пиша. ‫-ני---ת--- --‬ ‫--- כ--- / ת-- ‫-נ- כ-ת- / ת-‬ --------------- ‫אני כותב / ת.‬ 0
a---k-tev--ot-v-t. a-- k------------- a-i k-t-v-k-t-v-t- ------------------ ani kotev/kotevet.
Ти пишеш. ‫את-/ - כ----- -.‬ ‫-- / ה כ--- / ת-- ‫-ת / ה כ-ת- / ת-‬ ------------------ ‫את / ה כותב / ת.‬ 0
a-a--a- ---ev-kot--e-. a------ k------------- a-a-/-t k-t-v-k-t-v-t- ---------------------- atah/at kotev/kotevet.
Той пише. ‫--- כ-ת-.‬ ‫--- כ----- ‫-ו- כ-ת-.- ----------- ‫הוא כותב.‬ 0
hu -o-ev. h- k----- h- k-t-v- --------- hu kotev.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!