Разговорник

bg Четене и писане   »   uk Читати і писати

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [шість]

6 [shistʹ]

Читати і писати

[Chytaty i pysaty]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Аз чета. Я-ч-т--. Я ч----- Я ч-т-ю- -------- Я читаю. 0
YA -h-tay-. Y- c------- Y- c-y-a-u- ----------- YA chytayu.
Аз чета една буква. Я--и--ю л----у. Я ч---- л------ Я ч-т-ю л-т-р-. --------------- Я читаю літеру. 0
Y- ch--a-u--i--ru. Y- c------ l------ Y- c-y-a-u l-t-r-. ------------------ YA chytayu literu.
Аз чета една дума. Я -итаю -л---. Я ч---- с----- Я ч-т-ю с-о-о- -------------- Я читаю слово. 0
YA ch-t-yu-s-o-o. Y- c------ s----- Y- c-y-a-u s-o-o- ----------------- YA chytayu slovo.
Аз чета едно изречение. Я чита---е-енн-. Я ч---- р------- Я ч-т-ю р-ч-н-я- ---------------- Я читаю речення. 0
YA --------r-c-en---. Y- c------ r--------- Y- c-y-a-u r-c-e-n-a- --------------------- YA chytayu rechennya.
Аз чета едно писмо. Я-чита- л-ст. Я ч---- л---- Я ч-т-ю л-с-. ------------- Я читаю лист. 0
Y- c--t--- l---. Y- c------ l---- Y- c-y-a-u l-s-. ---------------- YA chytayu lyst.
Аз чета една книга. Я -ит-- -ни--. Я ч---- к----- Я ч-т-ю к-и-у- -------------- Я читаю книгу. 0
YA ch-tayu -n-hu. Y- c------ k----- Y- c-y-a-u k-y-u- ----------------- YA chytayu knyhu.
Аз чета. Я-ч-т-ю. Я ч----- Я ч-т-ю- -------- Я читаю. 0
Y- chyt---. Y- c------- Y- c-y-a-u- ----------- YA chytayu.
Ти четеш. Т- чи--є-. Т- ч------ Т- ч-т-є-. ---------- Ти читаєш. 0
T----yta-esh. T- c--------- T- c-y-a-e-h- ------------- Ty chytayesh.
Той чете. Він -и---. В-- ч----- В-н ч-т-є- ---------- Він читає. 0
Vi--c-yta--. V-- c------- V-n c-y-a-e- ------------ Vin chytaye.
Аз пиша. Я пишу. Я п---- Я п-ш-. ------- Я пишу. 0
YA -y--u. Y- p----- Y- p-s-u- --------- YA pyshu.
Аз пиша една буква. Я----у-літ---. Я п--- л------ Я п-ш- л-т-р-. -------------- Я пишу літеру. 0
YA----hu --te-u. Y- p---- l------ Y- p-s-u l-t-r-. ---------------- YA pyshu literu.
Аз пиша една дума. Я -ишу -л--о. Я п--- с----- Я п-ш- с-о-о- ------------- Я пишу слово. 0
Y----shu sl-v-. Y- p---- s----- Y- p-s-u s-o-o- --------------- YA pyshu slovo.
Аз пиша едно изречение. Я--иш- -еч-н--. Я п--- р------- Я п-ш- р-ч-н-я- --------------- Я пишу речення. 0
YA-p-sh---e--en-ya. Y- p---- r--------- Y- p-s-u r-c-e-n-a- ------------------- YA pyshu rechennya.
Аз пиша едно писмо. Я пи----и-т. Я п--- л---- Я п-ш- л-с-. ------------ Я пишу лист. 0
YA-pys-u-lyst. Y- p---- l---- Y- p-s-u l-s-. -------------- YA pyshu lyst.
Аз пиша една книга. Я -и-у -н-г-. Я п--- к----- Я п-ш- к-и-у- ------------- Я пишу книгу. 0
Y- pys---k--h-. Y- p---- k----- Y- p-s-u k-y-u- --------------- YA pyshu knyhu.
Аз пиша. Я --ш-. Я п---- Я п-ш-. ------- Я пишу. 0
Y- -y-h-. Y- p----- Y- p-s-u- --------- YA pyshu.
Ти пишеш. Ти пи--ш. Т- п----- Т- п-ш-ш- --------- Ти пишеш. 0
T--p-s--s-. T- p------- T- p-s-e-h- ----------- Ty pyshesh.
Той пише. В----ише. В-- п---- В-н п-ш-. --------- Він пише. 0
V-n-p-she. V-- p----- V-n p-s-e- ---------- Vin pyshe.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!