Разговорник

bg Числата   »   no Tall

7 [седем]

Числата

Числата

7 [sju]

Tall

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Аз броя: Jeg---ller: J-- t------ J-g t-l-e-: ----------- Jeg teller: 0
едно, две, три en- --- --e e-- t-- t-- e-, t-, t-e ----------- en, to, tre 0
Аз броя до три. Jeg-tel--- -il tre. J-- t----- t-- t--- J-g t-l-e- t-l t-e- ------------------- Jeg teller til tre. 0
Аз продължавам да броя: Je--t--le--vid-r-. J-- t----- v------ J-g t-l-e- v-d-r-. ------------------ Jeg teller videre. 0
четири, пет, шест, fi--- --m,-s---, f---- f--- s---- f-r-, f-m- s-k-, ---------------- fire, fem, seks, 0
седем, осем, девет sj-- å--e- ni s--- å---- n- s-u- å-t-, n- ------------- sju, åtte, ni 0
Аз броя. Jeg tel-e-. J-- t------ J-g t-l-e-. ----------- Jeg teller. 0
Ти броиш. Du t-ll--. D- t------ D- t-l-e-. ---------- Du teller. 0
Той брои. H-- tel-er. H-- t------ H-n t-l-e-. ----------- Han teller. 0
Едно. Първи. E-. --n før--e. E-- D-- f------ E-. D-n f-r-t-. --------------- En. Den første. 0
Две. Втори. T-- -e---ndr-. T-- D-- a----- T-. D-n a-d-e- -------------- To. Den andre. 0
Три. Трети. T-e.--en--re-je. T--- D-- t------ T-e- D-n t-e-j-. ---------------- Tre. Den tredje. 0
Четири. Четвърти. F-re- D-- -j-r-e. F---- D-- f------ F-r-. D-n f-e-d-. ----------------- Fire. Den fjerde. 0
Пет. Пети. F-m---en-fe--e. F--- D-- f----- F-m- D-n f-m-e- --------------- Fem. Den femte. 0
Шест. Шести. Se--.-----sj-t--. S---- D-- s------ S-k-. D-n s-e-t-. ----------------- Seks. Den sjette. 0
Седем. Седми. Sj-- De- sj-end-. S--- D-- s------- S-u- D-n s-u-n-e- ----------------- Sju. Den sjuende. 0
Осем. Осми. Ått-.-D-- --tende. Å---- D-- å------- Å-t-. D-n å-t-n-e- ------------------ Åtte. Den åttende. 0
Девет. Девети. N-.-D-n-nien-e. N-- D-- n------ N-. D-n n-e-d-. --------------- Ni. Den niende. 0

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...