Разговорник

bg Покупки   »   no Gjøre ærender

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [femtién / en og femti]

Gjøre ærender

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. J-- skal p- bi-li-t----. Jeg skal på biblioteket. J-g s-a- p- b-b-i-t-k-t- ------------------------ Jeg skal på biblioteket. 0
Искам да отида в книжарницата. Jeg s-a--på------n---en. Jeg skal på bokhandelen. J-g s-a- p- b-k-a-d-l-n- ------------------------ Jeg skal på bokhandelen. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. J------l-g- t-l -io----. Jeg skal gå til kiosken. J-g s-a- g- t-l k-o-k-n- ------------------------ Jeg skal gå til kiosken. 0
Искам да заема една книга. J------l-l-n---i---k. Jeg skal låne ei bok. J-g s-a- l-n- e- b-k- --------------------- Jeg skal låne ei bok. 0
Искам да купя една книга. Jeg -kal -j-p--ei b--. Jeg skal kjøpe ei bok. J-g s-a- k-ø-e e- b-k- ---------------------- Jeg skal kjøpe ei bok. 0
Искам да купя един вестник. Jeg -----k-øpe ei---i-. Jeg skal kjøpe ei avis. J-g s-a- k-ø-e e- a-i-. ----------------------- Jeg skal kjøpe ei avis. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. J---sk---på--i-l-o-e--- for - -åne-ei-bok. Jeg skal på biblioteket for å låne ei bok. J-g s-a- p- b-b-i-t-k-t f-r å l-n- e- b-k- ------------------------------------------ Jeg skal på biblioteket for å låne ei bok. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Je- s-----å----han--len fo- --kj--e-ei---k. Jeg skal på bokhandelen for å kjøpe ei bok. J-g s-a- p- b-k-a-d-l-n f-r å k-ø-e e- b-k- ------------------------------------------- Jeg skal på bokhandelen for å kjøpe ei bok. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. J---s--- -----i-s----for-å-kj-pe -i----s. Jeg skal til kiosken for å kjøpe ei avis. J-g s-a- t-l k-o-k-n f-r å k-ø-e e- a-i-. ----------------------------------------- Jeg skal til kiosken for å kjøpe ei avis. 0
Искам да отида в оптичния магазин. Jeg ---l --l--pt-k----. Jeg skal til optikeren. J-g s-a- t-l o-t-k-r-n- ----------------------- Jeg skal til optikeren. 0
Искам да отида в супермаркета. Jeg-sk-l--- t-- s-pe--ark--e-. Jeg skal gå til supermarkedet. J-g s-a- g- t-l s-p-r-a-k-d-t- ------------------------------ Jeg skal gå til supermarkedet. 0
Искам да отида до хлебарницата. Je--ska----l -----en. Jeg skal til bakeren. J-g s-a- t-l b-k-r-n- --------------------- Jeg skal til bakeren. 0
Искам да купя очила. Jeg-s--- kjøp- b-i----. Jeg skal kjøpe briller. J-g s-a- k-ø-e b-i-l-r- ----------------------- Jeg skal kjøpe briller. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. J-g ---- ---pe-fr-kt o- -r--n--ker. Jeg skal kjøpe frukt og grønnsaker. J-g s-a- k-ø-e f-u-t o- g-ø-n-a-e-. ----------------------------------- Jeg skal kjøpe frukt og grønnsaker. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. Jeg s-a------e--un-------- o- -rø-. Jeg skal kjøpe rundstykker og brød. J-g s-a- k-ø-e r-n-s-y-k-r o- b-ø-. ----------------------------------- Jeg skal kjøpe rundstykker og brød. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Je- s-al-t-l-opti-er-- f-r ---jø---bri-l--. Jeg skal til optikeren for å kjøpe briller. J-g s-a- t-l o-t-k-r-n f-r å k-ø-e b-i-l-r- ------------------------------------------- Jeg skal til optikeren for å kjøpe briller. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Jeg s-al til supe-mar---et-f-r - k-øp- frukt-og-gr--ns--er. Jeg skal til supermarkedet for å kjøpe frukt og grønnsaker. J-g s-a- t-l s-p-r-a-k-d-t f-r å k-ø-e f-u-t o- g-ø-n-a-e-. ----------------------------------------------------------- Jeg skal til supermarkedet for å kjøpe frukt og grønnsaker. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. J---sk-l til ba--re--for-- kj--- ru-dstykk---o- brød. Jeg skal til bakeren for å kjøpe rundstykker og brød. J-g s-a- t-l b-k-r-n f-r å k-ø-e r-n-s-y-k-r o- b-ø-. ----------------------------------------------------- Jeg skal til bakeren for å kjøpe rundstykker og brød. 0

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!