Разговорник

bg Числата   »   fa ‫اعداد‬

7 [седем]

Числата

Числата

‫7 [هفت]‬

7 [haft]

‫اعداد‬

[a-adâd]

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
Аз броя: ‫من --‌ش---م-‬ ‫من می-شمارم:‬ ‫-ن م-‌-م-ر-:- -------------- ‫من می‌شمارم:‬ 0
m----i--omâ--m: man mishomâram: m-n m-s-o-â-a-: --------------- man mishomâram:
едно, две, три ‫ی-،---،-سه‬ ‫یک، دو، سه‬ ‫-ک- د-، س-‬ ------------ ‫یک، دو، سه‬ 0
y----do,--e yek, do, se y-k- d-, s- ----------- yek, do, se
Аз броя до три. ‫من -ا--ه---‌--ا-م-‬ ‫من تا سه می-شمارم.‬ ‫-ن ت- س- م-‌-م-ر-.- -------------------- ‫من تا سه می‌شمارم.‬ 0
m-- t- -e -----mâr-m. man tâ se mishomâram. m-n t- s- m-s-o-â-a-. --------------------- man tâ se mishomâram.
Аз продължавам да броя: ‫م--بی--ر می‌ش-----‬ ‫من بیشتر می-شمارم:‬ ‫-ن ب-ش-ر م-‌-م-ر-:- -------------------- ‫من بیشتر می‌شمارم:‬ 0
m-n be-s-o-âr-sh--d-m- -id---am: man be shomâresh edâme mide-ham: m-n b- s-o-â-e-h e-â-e m-d---a-: -------------------------------- man be shomâresh edâme mide-ham:
четири, пет, шест, ‫چها-،----، شش-‬ ‫چهار، پنج، شش،‬ ‫-ه-ر- پ-ج- ش-،- ---------------- ‫چهار، پنج، شش،‬ 0
ch---â----an-, s-esh cha-hâr, panj, shesh c-a-h-r- p-n-, s-e-h -------------------- cha-hâr, panj, shesh
седем, осем, девет ‫---- ه-------‬ ‫هفت، هشت، نه،‬ ‫-ف-، ه-ت- ن-،- --------------- ‫هفت، هشت، نه،‬ 0
haft, --sht--n-h haft, hasht, noh h-f-, h-s-t- n-h ---------------- haft, hasht, noh
Аз броя. ‫م- -ی--م-ر-.‬ ‫من می-شمارم.‬ ‫-ن م-‌-م-ر-.- -------------- ‫من می‌شمارم.‬ 0
ma--mi--o-----. man mishomâram. m-n m-s-o-â-a-. --------------- man mishomâram.
Ти броиш. ‫-----‌شم-ر-.‬ ‫تو می-شماری.‬ ‫-و م-‌-م-ر-.- -------------- ‫تو می‌شماری.‬ 0
t- m-sh-----. to mishomâri. t- m-s-o-â-i- ------------- to mishomâri.
Той брои. ‫-و --رد----‌شمار--‬ ‫او (مرد) می-شمارد.‬ ‫-و (-ر-) م-‌-م-ر-.- -------------------- ‫او (مرد) می‌شمارد.‬ 0
o- (-a-d----s-o-âr--. oo (mard) mishomârad. o- (-a-d- m-s-o-â-a-. --------------------- oo (mard) mishomârad.
Едно. Първи. ‫--، ----‬ ‫یک، اول.‬ ‫-ک- ا-ل-‬ ---------- ‫یک، اول.‬ 0
y-k, ----l yek, avval y-k- a-v-l ---------- yek, avval
Две. Втори. ‫دو- د-م-‬ ‫دو، دوم.‬ ‫-و- د-م-‬ ---------- ‫دو، دوم.‬ 0
d-----v--m do, dovvom d-, d-v-o- ---------- do, dovvom
Три. Трети. ‫س-- ----‬ ‫سه، سوم.‬ ‫-ه- س-م-‬ ---------- ‫سه، سوم.‬ 0
s-, s-vvom se, sevvom s-, s-v-o- ---------- se, sevvom
Четири. Четвърти. ‫چ-ا-،-چه--م.‬ ‫چهار، چهارم.‬ ‫-ه-ر- چ-ا-م-‬ -------------- ‫چهار، چهارم.‬ 0
cha---r---h----r-m cha-hâr, cha-hârom c-a-h-r- c-a-h-r-m ------------------ cha-hâr, cha-hârom
Пет. Пети. ‫پن-، -نج--‬ ‫پنج، پنجم.‬ ‫-ن-، پ-ج-.- ------------ ‫پنج، پنجم.‬ 0
pa--- panj-m panj, panjom p-n-, p-n-o- ------------ panj, panjom
Шест. Шести. ‫--،--ش--‬ ‫شش، ششم.‬ ‫-ش- ش-م-‬ ---------- ‫شش، ششم.‬ 0
sh-s-- ---shom shesh, sheshom s-e-h- s-e-h-m -------------- shesh, sheshom
Седем. Седми. ‫ه-ت، -ف-م-‬ ‫هفت، هفتم.‬ ‫-ف-، ه-ت-.- ------------ ‫هفت، هفتم.‬ 0
ha-t--haft-m haft, haftom h-f-, h-f-o- ------------ haft, haftom
Осем. Осми. ‫هشت- ----.‬ ‫هشت، هشتم.‬ ‫-ش-، ه-ت-.- ------------ ‫هشت، هشتم.‬ 0
ha-ht, -a--tom hasht, hashtom h-s-t- h-s-t-m -------------- hasht, hashtom
Девет. Девети. ‫ن-،-----‬ ‫نه، نهم.‬ ‫-ه- ن-م-‬ ---------- ‫نه، نهم.‬ 0
no-- --h-m noh, nohom n-h- n-h-m ---------- noh, nohom

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...