Разговорник

bg Числителни редни   »   no Ordenstall

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [sekstien]

Ordenstall

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Първият месец е януари. Den---rs-e mån-d-n--- -a-ua-. D-- f----- m------ e- j------ D-n f-r-t- m-n-d-n e- j-n-a-. ----------------------------- Den første måneden er januar. 0
Вторият месец е февруари. D-n--n-re ---eden--r -ebr---. D-- a---- m------ e- f------- D-n a-d-e m-n-d-n e- f-b-u-r- ----------------------------- Den andre måneden er februar. 0
Третият месец е март. Den-tre--e m--e--n-e- mars. D-- t----- m------ e- m---- D-n t-e-j- m-n-d-n e- m-r-. --------------------------- Den tredje måneden er mars. 0
Четвъртият месец е април. D-n f----- måneden -r -pr--. D-- f----- m------ e- a----- D-n f-e-d- m-n-d-n e- a-r-l- ---------------------------- Den fjerde måneden er april. 0
Петият месец е май. D-- fem----å-------- --i. D-- f---- m------ e- m--- D-n f-m-e m-n-d-n e- m-i- ------------------------- Den femte måneden er mai. 0
Шестият месец е юни. De- -je----mån-d---e- --n-. D-- s----- m------ e- j---- D-n s-e-t- m-n-d-n e- j-n-. --------------------------- Den sjette måneden er juni. 0
Шест месеца са половин година. Se-s mån---- -- e- h--vt---. S--- m------ e- e- h---- å-- S-k- m-n-d-r e- e- h-l-t å-. ---------------------------- Seks måneder er et halvt år. 0
януари, февруари, март, Janua-- feb-u-r,-m--s, J------ f------- m---- J-n-a-, f-b-u-r- m-r-, ---------------------- Januar, februar, mars, 0
април, май и юни. ap--l- ma-------ni. a----- m-- o- j---- a-r-l- m-i o- j-n-. ------------------- april, mai og juni. 0
Седмият месец е юли. D-n-sy-e--e -å---e- er---l-. D-- s------ m------ e- j---- D-n s-v-n-e m-n-d-n e- j-l-. ---------------------------- Den syvende måneden er juli. 0
Осмият месец е август. D-n-åt------m-ne----e----gu-t. D-- å------ m------ e- a------ D-n å-t-n-e m-n-d-n e- a-g-s-. ------------------------------ Den åttende måneden er august. 0
Деветият месец е септември. Den nie-d- -åne-e---r ---t-----. D-- n----- m------ e- s--------- D-n n-e-d- m-n-d-n e- s-p-e-b-r- -------------------------------- Den niende måneden er september. 0
Десетият месец е октомври. Den--iend- -å-ed----- o---be-. D-- t----- m------ e- o------- D-n t-e-d- m-n-d-n e- o-t-b-r- ------------------------------ Den tiende måneden er oktober. 0
Единайсетият месец е ноември. D-----le-te --nede- er no-----r. D-- e------ m------ e- n-------- D-n e-l-v-e m-n-d-n e- n-v-m-e-. -------------------------------- Den ellevte måneden er november. 0
Дванайсетият месец е декември. D-- ---vt- må--d---e- d--emb-r. D-- t----- m------ e- d-------- D-n t-l-t- m-n-d-n e- d-s-m-e-. ------------------------------- Den tolvte måneden er desember. 0
Дванайсет месеца са една година. T--v ---e--r -r--t- -r. T--- m------ e- e-- å-- T-l- m-n-d-r e- e-t å-. ----------------------- Tolv måneder er ett år. 0
юли, август, септември, J--i- aug---, se-te-b--, J---- a------ s--------- J-l-, a-g-s-, s-p-e-b-r- ------------------------ Juli, august, september, 0
октомври, ноември и декември. ok-o--r-----em-er o--de--mbe-. o------- n------- o- d-------- o-t-b-r- n-v-m-e- o- d-s-m-e-. ------------------------------ oktober, november og desember. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...