Разговорник

bg Числата   »   pa ਸੰਖਿਆਂਵਾਂ

7 [седем]

Числата

Числата

7 [ਸੱਤ]

7 [Sata]

ਸੰਖਿਆਂਵਾਂ

[sakhi'ānvāṁ]

Изберете как искате да видите превода:   
български панджаби Играйте Повече
Аз броя: ਮੈ----ਣਦਾ-- --ਣ-ੀ --ਂ। ਮ-- ਗ---- / ਗ---- ਹ--- ਮ-ਂ ਗ-ਣ-ਾ / ਗ-ਣ-ੀ ਹ-ਂ- ---------------------- ਮੈਂ ਗਿਣਦਾ / ਗਿਣਦੀ ਹਾਂ। 0
m--ṁ-g--a-ā/ g-ṇ----h--. m--- g------ g----- h--- m-i- g-ṇ-d-/ g-ṇ-d- h-ṁ- ------------------------ maiṁ giṇadā/ giṇadī hāṁ.
едно, две, три ਇੱ---ੋ--ਿੰਨ ਇ---------- ਇ-ਕ-ਦ-,-ਿ-ਨ ----------- ਇੱਕ,ਦੋ,ਤਿੰਨ 0
I-a----ti-a I---------- I-a-d-,-i-a ----------- Ika,dō,tina
Аз броя до три. ਮੈ-----ਦਾ /-ਗ-ਣ-ੀ ਹਾਂ। ਮ-- ਗ---- / ਗ---- ਹ--- ਮ-ਂ ਗ-ਣ-ਾ / ਗ-ਣ-ੀ ਹ-ਂ- ---------------------- ਮੈਂ ਗਿਣਦਾ / ਗਿਣਦੀ ਹਾਂ। 0
m-iṁ -iṇ-d-/ g-------āṁ. m--- g------ g----- h--- m-i- g-ṇ-d-/ g-ṇ-d- h-ṁ- ------------------------ maiṁ giṇadā/ giṇadī hāṁ.
Аз продължавам да броя: ਮ---ਅੱ-ੇ ਗਿ-ਦ----ਗ---ੀ ਹ-ਂ। ਮ-- ਅ--- ਗ---- / ਗ---- ਹ--- ਮ-ਂ ਅ-ਗ- ਗ-ਣ-ਾ / ਗ-ਣ-ੀ ਹ-ਂ- --------------------------- ਮੈਂ ਅੱਗੇ ਗਿਣਦਾ / ਗਿਣਦੀ ਹਾਂ। 0
M-i---gē-giṇadā/-gi---ī --ṁ. M--- a-- g------ g----- h--- M-i- a-ē g-ṇ-d-/ g-ṇ-d- h-ṁ- ---------------------------- Maiṁ agē giṇadā/ giṇadī hāṁ.
четири, пет, шест, ਚ--,ਪ----ੇ ਚ--------- ਚ-ਰ-ਪ-ਜ-ਛ- ---------- ਚਾਰ,ਪੰਜ,ਛੇ 0
Cār--paj---hē C------------ C-r-,-a-a-c-ē ------------- Cāra,paja,chē
седем, осем, девет ਸ-ਤ,ਅੱਠ--ੌਂ ਸ---------- ਸ-ਤ-ਅ-ਠ-ਨ-ਂ ----------- ਸੱਤ,ਅੱਠ,ਨੌਂ 0
s-------a,nauṁ s------------- s-t-,-ṭ-a-n-u- -------------- sata,aṭha,nauṁ
Аз броя. ਮੈ----ਣਦ- - ਗਿ-ਦ- -ਾ-। ਮ-- ਗ---- / ਗ---- ਹ--- ਮ-ਂ ਗ-ਣ-ਾ / ਗ-ਣ-ੀ ਹ-ਂ- ---------------------- ਮੈਂ ਗਿਣਦਾ / ਗਿਣਦੀ ਹਾਂ। 0
m-i---i-a------------ā-. m--- g------ g----- h--- m-i- g-ṇ-d-/ g-ṇ-d- h-ṁ- ------------------------ maiṁ giṇadā/ giṇadī hāṁ.
Ти броиш. ਤੂ--ਗਿਣਦਾ----ਿਣ-- ਹੈਂ। ਤ-- ਗ---- / ਗ---- ਹ--- ਤ-ੰ ਗ-ਣ-ਾ / ਗ-ਣ-ੀ ਹ-ਂ- ---------------------- ਤੂੰ ਗਿਣਦਾ / ਗਿਣਦੀ ਹੈਂ। 0
T----ṇ-d---g-ṇ-dī----ṁ. T- g------ g----- h---- T- g-ṇ-d-/ g-ṇ-d- h-i-. ----------------------- Tū giṇadā/ giṇadī haiṁ.
Той брои. ਉਹ--ਿ-ਦਾ --। ਉ- ਗ---- ਹ-- ਉ- ਗ-ਣ-ਾ ਹ-। ------------ ਉਹ ਗਿਣਦਾ ਹੈ। 0
U-- -iṇ--ā--ai. U-- g----- h--- U-a g-ṇ-d- h-i- --------------- Uha giṇadā hai.
Едно. Първи. ਇ-ਕ- ਪਹ--ਾ / -ਹ-ਲੀ-- ਪਹਿ--। ਇ--- ਪ---- / ਪ---- / ਪ----- ਇ-ਕ- ਪ-ਿ-ਾ / ਪ-ਿ-ੀ / ਪ-ਿ-ੇ- --------------------------- ਇੱਕ। ਪਹਿਲਾ / ਪਹਿਲੀ / ਪਹਿਲੇ। 0
I-a. --hil-/---h-lī- ---ilē. I--- P------ p------ p------ I-a- P-h-l-/ p-h-l-/ p-h-l-. ---------------------------- Ika. Pahilā/ pahilī/ pahilē.
Две. Втори. ਦੋ- ਦ--- / -ੂਜ--/ ---ੇ। ਦ-- ਦ--- / ਦ--- / ਦ---- ਦ-। ਦ-ਜ- / ਦ-ਜ- / ਦ-ਜ-। ----------------------- ਦੋ। ਦੂਜਾ / ਦੂਜੀ / ਦੂਜੇ। 0
D-. D--ā/ --j---d-jē. D-- D---- d---- d---- D-. D-j-/ d-j-/ d-j-. --------------------- Dō. Dūjā/ dūjī/ dūjē.
Три. Трети. ਤਿੰ-- --ਜਾ /---ਜ--/ ਤੀ-ੇ। ਤ---- ਤ--- / ਤ--- / ਤ---- ਤ-ੰ-। ਤ-ਜ- / ਤ-ਜ- / ਤ-ਜ-। ------------------------- ਤਿੰਨ। ਤੀਜਾ / ਤੀਜੀ / ਤੀਜੇ। 0
Ti-a- Tī-ā/ t-j-/--ī--. T---- T---- t---- t---- T-n-. T-j-/ t-j-/ t-j-. ----------------------- Tina. Tījā/ tījī/ tījē.
Четири. Четвърти. ਚ--- ਚ-ਥਾ-- -------ਚ---। ਚ--- ਚ--- / ਚ--- / ਚ---- ਚ-ਰ- ਚ-ਥ- / ਚ-ਥ- / ਚ-ਥ-। ------------------------ ਚਾਰ। ਚੌਥਾ / ਚੌਥੀ / ਚੌਥੇ। 0
Cā--. C---h-/ -authī/ -authē. C---- C------ c------ c------ C-r-. C-u-h-/ c-u-h-/ c-u-h-. ----------------------------- Cāra. Cauthā/ cauthī/ cauthē.
Пет. Пети. ਪੰਜ--ਪੰ-ਵਾਂ /-ਪ-ਜ--ਂ---ਪ---ੇਂ। ਪ--- ਪ----- / ਪ----- / ਪ------ ਪ-ਜ- ਪ-ਜ-ਾ- / ਪ-ਜ-ੀ- / ਪ-ਜ-ੇ-। ------------------------------ ਪੰਜ। ਪੰਜਵਾਂ / ਪੰਜਵੀਂ / ਪੰਜਵੇਂ। 0
P-ja.-P--avā---paj--ī---paja--ṁ. P---- P------- p------- p------- P-j-. P-j-v-ṁ- p-j-v-ṁ- p-j-v-ṁ- -------------------------------- Paja. Pajavāṁ/ pajavīṁ/ pajavēṁ.
Шест. Шести. ਛੇ। ----- - ਛੇਵੀਂ-- -ੇਵੇਂ ਛ-- ਛ---- / ਛ---- / ਛ---- ਛ-। ਛ-ਵ-ਂ / ਛ-ਵ-ਂ / ਛ-ਵ-ਂ ------------------------- ਛੇ। ਛੇਵਾਂ / ਛੇਵੀਂ / ਛੇਵੇਂ 0
C-ē- -hē-āṁ/---ēvī-/ chēvēṁ C--- C------ c------ c----- C-ē- C-ē-ā-/ c-ē-ī-/ c-ē-ē- --------------------------- Chē. Chēvāṁ/ chēvīṁ/ chēvēṁ
Седем. Седми. ਸੱਤ- ਸੱਤ--------ਤਵੀਂ ---ੱ----। ਸ--- ਸ----- / ਸ----- / ਸ------ ਸ-ਤ- ਸ-ਤ-ਾ- / ਸ-ਤ-ੀ- / ਸ-ਤ-ੇ-। ------------------------------ ਸੱਤ। ਸੱਤਵਾਂ / ਸੱਤਵੀਂ / ਸੱਤਵੇਂ। 0
s-t-----t--āṁ/-s-tavī-- satavēṁ. s---- S------- s------- s------- s-t-. S-t-v-ṁ- s-t-v-ṁ- s-t-v-ṁ- -------------------------------- sata. Satavāṁ/ satavīṁ/ satavēṁ.
Осем. Осми. ਅੱਠ। ਅ--ਵ-ਂ-- --ਠ-ੀਂ-- --ਠ-ੇਂ। ਅ--- ਅ----- / ਅ----- / ਅ------ ਅ-ਠ- ਅ-ਠ-ਾ- / ਅ-ਠ-ੀ- / ਅ-ਠ-ੇ-। ------------------------------ ਅੱਠ। ਅੱਠਵਾਂ / ਅੱਠਵੀਂ / ਅੱਠਵੇਂ। 0
A-h-- Aṭh---ṁ/ a--avīṁ/ -ṭ-av--. A---- A------- a------- a------- A-h-. A-h-v-ṁ- a-h-v-ṁ- a-h-v-ṁ- -------------------------------- Aṭha. Aṭhavāṁ/ aṭhavīṁ/ aṭhavēṁ.
Девет. Девети. ਨ-ਂ---ੌਂ--- ----ਂਵ---- ਨੌਂਵੇਂ। ਨ--- ਨ----- / ਨ----- / ਨ------ ਨ-ਂ- ਨ-ਂ-ਾ- / ਨ-ਂ-ੀ- / ਨ-ਂ-ੇ-। ------------------------------ ਨੌਂ। ਨੌਂਵਾਂ / ਨੌਂਵੀਂ / ਨੌਂਵੇਂ। 0
N--ṁ- ---n---- -au---ṁ--naunvēṁ. N---- N------- n------- n------- N-u-. N-u-v-ṁ- n-u-v-ṁ- n-u-v-ṁ- -------------------------------- Nauṁ. Naunvāṁ/ naunvīṁ/ naunvēṁ.

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...