Разговорник

bg Числата   »   hy Numbers

7 [седем]

Числата

Числата

7 [յոթ]

7 [yot’]

Numbers

[t’ver]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Аз броя: Ե--հ--վ------: Ե- հ------ ե-- Ե- հ-շ-ո-մ ե-: -------------- Ես հաշվում եմ: 0
Ye- ---h-um---m Y-- h------ y-- Y-s h-s-v-m y-m --------------- Yes hashvum yem
едно, две, три մե-, ---ու- եր-ք մ--- ե----- ե--- մ-կ- ե-կ-ւ- ե-ե- ---------------- մեկ, երկու, երեք 0
m-k- y-r--,-yer-k’ m--- y----- y----- m-k- y-r-u- y-r-k- ------------------ mek, yerku, yerek’
Аз броя до три. Ե- հա-վ-ւ---- -ին---ե-եքը: Ե- հ------ ե- մ---- ե----- Ե- հ-շ-ո-մ ե- մ-ն-և ե-ե-ը- -------------------------- Ես հաշվում եմ մինչև երեքը: 0
Yes ha-h----y-m-minc---e----rek-y Y-- h------ y-- m-------- y------ Y-s h-s-v-m y-m m-n-h-y-v y-r-k-y --------------------------------- Yes hashvum yem minch’yev yerek’y
Аз продължавам да броя: Ես-շ-րո-նակ----եմ----վ-լ: Ե- շ---------- ե- հ------ Ե- շ-ր-ւ-ա-ո-մ ե- հ-շ-ե-: ------------------------- Ես շարունակում եմ հաշվել: 0
Y-s -h--u-ak-m---- --s--el Y-- s--------- y-- h------ Y-s s-a-u-a-u- y-m h-s-v-l -------------------------- Yes sharunakum yem hashvel
четири, пет, шест, չ-րս, հին-,---ց չ---- հ---- վ-- չ-ր-, հ-ն-, վ-ց --------------- չորս, հինգ, վեց 0
c-’---s, h---- v-t-’ c------- h---- v---- c-’-o-s- h-n-, v-t-’ -------------------- ch’vors, hing, vets’
седем, осем, девет յ-թ- ո-թ- -նը յ--- ո--- ի-- յ-թ- ո-թ- ի-ը ------------- յոթ, ութ, ինը 0
yot’, ut-,-i-y y---- u--- i-- y-t-, u-’- i-y -------------- yot’, ut’, iny
Аз броя. Ես-հ--վ--- եմ: Ե- հ------ ե-- Ե- հ-շ-ո-մ ե-: -------------- Ես հաշվում եմ: 0
Y-s -a-hv---yem Y-- h------ y-- Y-s h-s-v-m y-m --------------- Yes hashvum yem
Ти броиш. Դո- -աշ--ւմ ես: Դ-- հ------ ե-- Դ-ւ հ-շ-ո-մ ե-: --------------- Դու հաշվում ես: 0
D- --sh------s D- h------ y-- D- h-s-v-m y-s -------------- Du hashvum yes
Той брои. Նա հ---ո-- -: Ն- հ------ է- Ն- հ-շ-ո-մ է- ------------- Նա հաշվում է: 0
Na-----vu- e N- h------ e N- h-s-v-m e ------------ Na hashvum e
Едно. Първи. մեկ----աջինը մ--- ա------ մ-կ- ա-ա-ի-ը ------------ մեկ- առաջինը 0
m-k- a-rajiny m--- a------- m-k- a-r-j-n- ------------- mek- arrajiny
Две. Втори. եր-ո- --եր-ր-րդը ե---- - ե------- ե-կ-ւ - ե-կ-ո-դ- ---------------- երկու - երկրորդը 0
y-r-u---yerkror-y y---- - y-------- y-r-u - y-r-r-r-y ----------------- yerku - yerkrordy
Три. Трети. ե-եք --եր----ը ե--- - ե------ ե-ե- - ե-ր-ր-ը -------------- երեք - երրորդը 0
y-r-k’ ----rr-rdy y----- - y------- y-r-k- - y-r-o-d- ----------------- yerek’ - yerrordy
Четири. Четвърти. չ-րս --չ-ր-ո-դը չ--- - չ------- չ-ր- - չ-ր-ո-դ- --------------- չորս - չորրորդը 0
ch’--rs ---h’vo-r--dy c------ - c---------- c-’-o-s - c-’-o-r-r-y --------------------- ch’vors - ch’vorrordy
Пет. Пети. հինգ - -ի-----րդը հ--- - հ--------- հ-ն- - հ-ն-ե-ո-դ- ----------------- հինգ - հինգերորդը 0
hi---- hin-er-rdy h--- - h--------- h-n- - h-n-e-o-d- ----------------- hing - hingerordy
Шест. Шести. վ-ց-- վ-ց--ո--ը վ-- - վ-------- վ-ց - վ-ց-ր-ր-ը --------------- վեց - վեցերորդը 0
v-ts’------s---r--dy v---- - v----------- v-t-’ - v-t-’-e-o-d- -------------------- vets’ - vets’yerordy
Седем. Седми. յ-թ - --թ----դը յ-- - յ-------- յ-թ - յ-թ-ր-ր-ը --------------- յոթ - յոթերորդը 0
yot- --yo---ero-dy y--- - y---------- y-t- - y-t-y-r-r-y ------------------ yot’ - yot’yerordy
Осем. Осми. ո-- - ու--ր---ը ո-- - ո-------- ո-թ - ո-թ-ր-ր-ը --------------- ութ - ութերորդը 0
ut--- u----ro--y u-- - u--------- u-’ - u-’-e-o-d- ---------------- ut’ - ut’yerordy
Девет. Девети. ինը-----րորդը ի--- ի------- ի-ը- ի-ե-ո-դ- ------------- ինը- իներորդը 0
iny----eror-y i--- i------- i-y- i-e-o-d- ------------- iny- inerordy

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...