Разговорник

bg Числата   »   kk Numbers

7 [седем]

Числата

Числата

7 [жеті]

7 [jeti]

Numbers

[Sandar]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Аз броя: Мен-сан-ймын: Мен санаймын: М-н с-н-й-ы-: ------------- Мен санаймын: 0
Men-sa-a-m--: Men sanaymın: M-n s-n-y-ı-: ------------- Men sanaymın:
едно, две, три Бір, екі---ш Бір, екі, үш Б-р- е-і- ү- ------------ Бір, екі, үш 0
Bir- -k-,--ş Bir, eki, üş B-r- e-i- ü- ------------ Bir, eki, üş
Аз броя до три. Ме----к- де-ін-са-а----. Мен үшке дейін санаймын. М-н ү-к- д-й-н с-н-й-ы-. ------------------------ Мен үшке дейін санаймын. 0
Men ü-k- dey-n s--a-m-n. Men üşke deyin sanaymın. M-n ü-k- d-y-n s-n-y-ı-. ------------------------ Men üşke deyin sanaymın.
Аз продължавам да броя: М-- әрі қара- с-------: Мен әрі қарай санаймын: М-н ә-і қ-р-й с-н-й-ы-: ----------------------- Мен әрі қарай санаймын: 0
M-- är---ar-- -a-a-mı-: Men äri qaray sanaymın: M-n ä-i q-r-y s-n-y-ı-: ----------------------- Men äri qaray sanaymın:
четири, пет, шест, тө-т, -ес,--лты, төрт, бес, алты, т-р-, б-с- а-т-, ---------------- төрт, бес, алты, 0
t--t--b-s,-al-ı, tört, bes, altı, t-r-, b-s- a-t-, ---------------- tört, bes, altı,
седем, осем, девет ж-------г--- тоғ-з жеті, сегіз, тоғыз ж-т-, с-г-з- т-ғ-з ------------------ жеті, сегіз, тоғыз 0
jet-- -egiz--toğız jeti, segiz, toğız j-t-, s-g-z- t-ğ-z ------------------ jeti, segiz, toğız
Аз броя. М------а-м-н. Мен санаймын. М-н с-н-й-ы-. ------------- Мен санаймын. 0
Men-sana----. Men sanaymın. M-n s-n-y-ı-. ------------- Men sanaymın.
Ти броиш. Сен -а-а----. Сен санайсың. С-н с-н-й-ы-. ------------- Сен санайсың. 0
Se--sa----ıñ. Sen sanaysıñ. S-n s-n-y-ı-. ------------- Sen sanaysıñ.
Той брои. Ол ---а--ы. Ол санайды. О- с-н-й-ы- ----------- Ол санайды. 0
Ol sa-aydı. Ol sanaydı. O- s-n-y-ı- ----------- Ol sanaydı.
Едно. Първи. Бі-. -ір--ші. Бір. Бірінші. Б-р- Б-р-н-і- ------------- Бір. Бірінші. 0
B----Bi-----. Bir. Birinşi. B-r- B-r-n-i- ------------- Bir. Birinşi.
Две. Втори. Екі- -к-н-і. Екі. Екінші. Е-і- Е-і-ш-. ------------ Екі. Екінші. 0
E-i--E--nş-. Eki. Ekinşi. E-i- E-i-ş-. ------------ Eki. Ekinşi.
Три. Трети. Үш- Үші--і. Үш. Үшінші. Ү-. Ү-і-ш-. ----------- Үш. Үшінші. 0
Üş-----n-i. Üş. Üşinşi. Ü-. Ü-i-ş-. ----------- Üş. Üşinşi.
Четири. Четвърти. Т-рт--Т-р-інші. Төрт. Төртінші. Т-р-. Т-р-і-ш-. --------------- Төрт. Төртінші. 0
Tört--Törti-ş-. Tört. Törtinşi. T-r-. T-r-i-ş-. --------------- Tört. Törtinşi.
Пет. Пети. Б--- Бе--нш-. Бес. Бесінші. Б-с- Б-с-н-і- ------------- Бес. Бесінші. 0
B-s. B-sin--. Bes. Besinşi. B-s- B-s-n-i- ------------- Bes. Besinşi.
Шест. Шести. Ал-ы--Алт-н--. Алты. Алтыншы. А-т-. А-т-н-ы- -------------- Алты. Алтыншы. 0
A-tı- Al-----. Altı. Altınşı. A-t-. A-t-n-ı- -------------- Altı. Altınşı.
Седем. Седми. Же-і---етін-і. Жеті. Жетінші. Ж-т-. Ж-т-н-і- -------------- Жеті. Жетінші. 0
J--i--------i. Jeti. Jetinşi. J-t-. J-t-n-i- -------------- Jeti. Jetinşi.
Осем. Осми. С---з. -ег-----і. Сегіз. Сегізінші. С-г-з- С-г-з-н-і- ----------------- Сегіз. Сегізінші. 0
Seg-z. -e--zi-ş-. Segiz. Segizinşi. S-g-z- S-g-z-n-i- ----------------- Segiz. Segizinşi.
Девет. Девети. Т-ғы---Тоғ-з---ы. Тоғыз. Тоғызыншы. Т-ғ-з- Т-ғ-з-н-ы- ----------------- Тоғыз. Тоғызыншы. 0
T-ğız--To-ız--ş-. Toğız. Toğızınşı. T-ğ-z- T-ğ-z-n-ı- ----------------- Toğız. Toğızınşı.

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...