Разговорник

bg Числата   »   mr संख्या / आकडे

7 [седем]

Числата

Числата

७ [सात]

7 [Sāta]

संख्या / आकडे

[saṅkhyā/ ākaḍē]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Аз броя: म----ज-----. म- म--- आ--- म- म-ज- आ-े- ------------ मी मोजत आहे. 0
mī-m-jata ---. m- m----- ā--- m- m-j-t- ā-ē- -------------- mī mōjata āhē.
едно, две, три ए---दो---तीन ए-- द--- त-- ए-, द-न- त-न ------------ एक, दोन, तीन 0
Ē--, -ō--- t-na Ē--- d---- t--- Ē-a- d-n-, t-n- --------------- Ēka, dōna, tīna
Аз броя до три. मी -ीन-र---त----त ---. म- त-------- म--- आ--- म- त-न-र-य-त म-ज- आ-े- ---------------------- मी तीनपर्यंत मोजत आहे. 0
m- ----p--y---a -ōj--- ---. m- t----------- m----- ā--- m- t-n-p-r-a-t- m-j-t- ā-ē- --------------------------- mī tīnaparyanta mōjata āhē.
Аз продължавам да броя: मी ---े म-जत-आ-े. म- प--- म--- आ--- म- प-ढ- म-ज- आ-े- ----------------- मी पुढे मोजत आहे. 0
Mī--u-hē--ō-at- ā--. M- p---- m----- ā--- M- p-ḍ-ē m-j-t- ā-ē- -------------------- Mī puḍhē mōjata āhē.
четири, пет, шест, चा-- प-च- ---, च--- प--- स--- च-र- प-च- स-ा- -------------- चार, पाच, सहा, 0
Cār-----ca--s---, C---- p---- s---- C-r-, p-c-, s-h-, ----------------- Cāra, pāca, sahā,
седем, осем, девет स--- -ठ- -ऊ स--- आ-- न- स-त- आ-, न- ----------- सात, आठ, नऊ 0
sāta- ----,-n--ū s---- ā---- n--- s-t-, ā-h-, n-'- ---------------- sāta, āṭha, na'ū
Аз броя. मी --जत-आ-े. म- म--- आ--- म- म-ज- आ-े- ------------ मी मोजत आहे. 0
m- -ōj--- -hē. m- m----- ā--- m- m-j-t- ā-ē- -------------- mī mōjata āhē.
Ти броиш. त- -ो-त -हे-. त- म--- आ---- त- म-ज- आ-े-. ------------- तू मोजत आहेस. 0
Tū --j--a--h-sa. T- m----- ā----- T- m-j-t- ā-ē-a- ---------------- Tū mōjata āhēsa.
Той брои. त- -ोज--आह-. त- म--- आ--- त- म-ज- आ-े- ------------ तो मोजत आहे. 0
T- -ōj--a---ē. T- m----- ā--- T- m-j-t- ā-ē- -------------- Tō mōjata āhē.
Едно. Първи. ए---प-ि---/--ह-ली /--ह--े ए-- प---- / प---- / प---- ए-, प-ि-ा / प-ि-ी / प-ि-े ------------------------- एक, पहिला / पहिली / पहिले 0
Ēka, p--i-ā- ----l-- pa-ilē Ē--- p------ p------ p----- Ē-a- p-h-l-/ p-h-l-/ p-h-l- --------------------------- Ēka, pahilā/ pahilī/ pahilē
Две. Втори. द--, --स---- द-सर- ----स-े द--- द---- / द---- / द---- द-न- द-स-ा / द-स-ी / द-स-े -------------------------- दोन, दुसरा / दुसरी / दुसरे 0
d-na,----ar-/ -usar-/--u--rē d---- d------ d------ d----- d-n-, d-s-r-/ d-s-r-/ d-s-r- ---------------------------- dōna, dusarā/ dusarī/ dusarē
Три. Трети. ती-. त-सर- /-तिस-ी --त-स-े त--- त---- / त---- / त---- त-न- त-स-ा / त-स-ी / त-स-े -------------------------- तीन. तिसरा / तिसरी / तिसरे 0
t--a. Tis-rā- t-s-r-- t--a-ē t---- T------ t------ t----- t-n-. T-s-r-/ t-s-r-/ t-s-r- ---------------------------- tīna. Tisarā/ tisarī/ tisarē
Четири. Четвърти. चार--च--ा-/ -ौथ- / --थे च--- च--- / च--- / च--- च-र- च-थ- / च-थ- / च-थ- ----------------------- चार. चौथा / चौथी / चौथे 0
cā-a- -a--h-----u-hī- -a-thē c---- C------ c------ c----- c-r-. C-u-h-/ c-u-h-/ c-u-h- ---------------------------- cāra. Cauthā/ cauthī/ cauthē
Пет. Пети. प-च---ा--- / -ाच-ी-- पाचवे प--- प---- / प---- / प---- प-च- प-च-ा / प-च-ी / प-च-े -------------------------- पाच. पाचवा / पाचवी / पाचवे 0
pā-----āc-vā/ -āc-v-/ pā--vē p---- P------ p------ p----- p-c-. P-c-v-/ p-c-v-/ p-c-v- ---------------------------- pāca. Pācavā/ pācavī/ pācavē
Шест. Шести. स-ा- स-ाव- /---ा-ी - स-ा-े स--- स---- / स---- / स---- स-ा- स-ा-ा / स-ा-ी / स-ा-े -------------------------- सहा, सहावा / सहावी / सहावे 0
sahā,-sahā-ā/---hā-ī/ --hā-ē s---- s------ s------ s----- s-h-, s-h-v-/ s-h-v-/ s-h-v- ---------------------------- sahā, sahāvā/ sahāvī/ sahāvē
Седем. Седми. सात.-सा--- - स--वी --स-तवे स--- स---- / स---- / स---- स-त- स-त-ा / स-त-ी / स-त-े -------------------------- सात. सातवा / सातवी / सातवे 0
sāta.-Sātav-/ -ātav-/-sātavē s---- S------ s------ s----- s-t-. S-t-v-/ s-t-v-/ s-t-v- ---------------------------- sāta. Sātavā/ sātavī/ sātavē
Осем. Осми. आठ- -ठ-- /-आठव--/ --वे आ-- आ--- / आ--- / आ--- आ-. आ-व- / आ-व- / आ-व- ---------------------- आठ. आठवा / आठवी / आठवे 0
āṭh-- Āṭ------āṭ----/-āṭh-vē ā---- Ā------ ā------ ā----- ā-h-. Ā-h-v-/ ā-h-v-/ ā-h-v- ---------------------------- āṭha. Āṭhavā/ āṭhavī/ āṭhavē
Девет. Девети. न-. --वा / -व---/---वे न-- न--- / न--- / न--- न-. न-व- / न-व- / न-व- ---------------------- नऊ. नववा / नववी / नववे 0
n--ū.----avā/ n-va--- -----ē n---- N------ n------ n----- n-'-. N-v-v-/ n-v-v-/ n-v-v- ---------------------------- na'ū. Navavā/ navavī/ navavē

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...