Разговорник

bg Във влака   »   kk On the train

34 [трийсет и четири]

Във влака

Във влака

34 [отыз төрт]

34 [otız tört]

On the train

[Poyızda]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Това ли е влакът за Берлин? Мы-ау -ер--н-е-бараты- п-й-----? Мынау Берлинге баратын пойыз ба? М-н-у Б-р-и-г- б-р-т-н п-й-з б-? -------------------------------- Мынау Берлинге баратын пойыз ба? 0
M-naw --rlïn-e b-r-tın--o--z b-? Mınaw Berlïnge baratın poyız ba? M-n-w B-r-ï-g- b-r-t-n p-y-z b-? -------------------------------- Mınaw Berlïnge baratın poyız ba?
Кога тръгва влакът? Б---п---- қа-ан---р-д-? Бұл пойыз қашан жүреді? Б-л п-й-з қ-ш-н ж-р-д-? ----------------------- Бұл пойыз қашан жүреді? 0
Bu- ----z-----n -ü--d-? Bul poyız qaşan jüredi? B-l p-y-z q-ş-n j-r-d-? ----------------------- Bul poyız qaşan jüredi?
Кога пристига влакът в Берлин? П-й-з---р---г---аш-н-жет-д-? Пойыз Берлинге қашан жетеді? П-й-з Б-р-и-г- қ-ш-н ж-т-д-? ---------------------------- Пойыз Берлинге қашан жетеді? 0
Po--- --r-ïnge q--an j--e-i? Poyız Berlïnge qaşan jetedi? P-y-z B-r-ï-g- q-ş-n j-t-d-? ---------------------------- Poyız Berlïnge qaşan jetedi?
Извинете, може ли да мина? К--ір-ңі-- -т-г---ұқс-- п-? Кешіріңіз, өтуге рұқсат па? К-ш-р-ң-з- ө-у-е р-қ-а- п-? --------------------------- Кешіріңіз, өтуге рұқсат па? 0
K-ş-r------ö-wge--uq--- p-? Keşiriñiz, ötwge ruqsat pa? K-ş-r-ñ-z- ö-w-e r-q-a- p-? --------------------------- Keşiriñiz, ötwge ruqsat pa?
Мисля, че това е моето място. М---ң--,-бұл-----ні- орн-м. Меніңше, бұл — менің орным. М-н-ң-е- б-л — м-н-ң о-н-м- --------------------------- Меніңше, бұл — менің орным. 0
M--iñş-, ----— ----ñ orn-m. Meniñşe, bul — meniñ ornım. M-n-ñ-e- b-l — m-n-ñ o-n-m- --------------------------- Meniñşe, bul — meniñ ornım.
Мисля, че седите на моето място. Ме--ңше,--із-----ң-о-н-мд--оты---з. Меніңше, сіз менің орнымда отырсыз. М-н-ң-е- с-з м-н-ң о-н-м-а о-ы-с-з- ----------------------------------- Меніңше, сіз менің орнымда отырсыз. 0
Men--şe- --- men-------m-a -t---ız. Meniñşe, siz meniñ ornımda otırsız. M-n-ñ-e- s-z m-n-ñ o-n-m-a o-ı-s-z- ----------------------------------- Meniñşe, siz meniñ ornımda otırsız.
Къде е спалният вагон? Ұйықтай--н ва-о- ---да? Ұйықтайтын вагон қайда? Ұ-ы-т-й-ы- в-г-н қ-й-а- ----------------------- Ұйықтайтын вагон қайда? 0
Uyıq--yt----a--- -a--a? Uyıqtaytın vagon qayda? U-ı-t-y-ı- v-g-n q-y-a- ----------------------- Uyıqtaytın vagon qayda?
Спалният вагон е в края на влака. Ұйықтайты- ------пойы--ы--с------. Ұйықтайтын вагон пойыздың соңында. Ұ-ы-т-й-ы- в-г-н п-й-з-ы- с-ң-н-а- ---------------------------------- Ұйықтайтын вагон пойыздың соңында. 0
U-ı-ta-tın----on-poy-z--ñ --ñ-nda. Uyıqtaytın vagon poyızdıñ soñında. U-ı-t-y-ı- v-g-n p-y-z-ı- s-ñ-n-a- ---------------------------------- Uyıqtaytın vagon poyızdıñ soñında.
А къде е вагон-ресторантът? – В началото. Ва--н---йра-х-на ---да? – -ойы--ы- ба--н-а. Вагон-мейрамхана қайда? – Пойыздың басында. В-г-н-м-й-а-х-н- қ-й-а- – П-й-з-ы- б-с-н-а- ------------------------------------------- Вагон-мейрамхана қайда? – Пойыздың басында. 0
V-g-n-me-ramx----qa--a?---P--ızd---bas---a. Vagon-meyramxana qayda? – Poyızdıñ basında. V-g-n-m-y-a-x-n- q-y-a- – P-y-z-ı- b-s-n-a- ------------------------------------------- Vagon-meyramxana qayda? – Poyızdıñ basında.
Може ли да спя долу? М-- ----на--а-с-- бол- м-? Мен астына жатсам бола ма? М-н а-т-н- ж-т-а- б-л- м-? -------------------------- Мен астына жатсам бола ма? 0
Me- a-tı---j-ts-m----a-m-? Men astına jatsam bola ma? M-n a-t-n- j-t-a- b-l- m-? -------------------------- Men astına jatsam bola ma?
Може ли да спя в средата? Мен--рт----- --тса- -ола-ма? Мен ортасына жатсам бола ма? М-н о-т-с-н- ж-т-а- б-л- м-? ---------------------------- Мен ортасына жатсам бола ма? 0
M---o--as-na-ja-sam--ola-m-? Men ortasına jatsam bola ma? M-n o-t-s-n- j-t-a- b-l- m-? ---------------------------- Men ortasına jatsam bola ma?
Може ли да спя горе? М-н -сті-е ж---а- б--а --? Мен үстіне жатсам бола ма? М-н ү-т-н- ж-т-а- б-л- м-? -------------------------- Мен үстіне жатсам бола ма? 0
M-n--s-ine--ats----o-- m-? Men üstine jatsam bola ma? M-n ü-t-n- j-t-a- b-l- m-? -------------------------- Men üstine jatsam bola ma?
Кога ще стигнем границата? Ш-к-ра-а-қ-ша- бо---ыз? Шекарада қашан боламыз? Ш-к-р-д- қ-ш-н б-л-м-з- ----------------------- Шекарада қашан боламыз? 0
Ş-k-ra-a -a----b-l-m-z? Şekarada qaşan bolamız? Ş-k-r-d- q-ş-n b-l-m-z- ----------------------- Şekarada qaşan bolamız?
Колко трае пътуването до Берлин? Б--л-н-- -е-ін -о----қ-н---жүр-д-? Берлинге дейін пойыз қанша жүреді? Б-р-и-г- д-й-н п-й-з қ-н-а ж-р-д-? ---------------------------------- Берлинге дейін пойыз қанша жүреді? 0
B-r-ïnge d-----poy-z qa--a----ed-? Berlïnge deyin poyız qanşa jüredi? B-r-ï-g- d-y-n p-y-z q-n-a j-r-d-? ---------------------------------- Berlïnge deyin poyız qanşa jüredi?
Влакът има ли закъснение? По--з----і-е-м-? Пойыз кешіге ме? П-й-з к-ш-г- м-? ---------------- Пойыз кешіге ме? 0
Poy-z-ke---e m-? Poyız keşige me? P-y-z k-ş-g- m-? ---------------- Poyız keşige me?
Имате ли нещо за четене? Сіз-е--қи-ын -ірде---бар м-? Сізде оқитын бірдеңе бар ма? С-з-е о-и-ы- б-р-е-е б-р м-? ---------------------------- Сізде оқитын бірдеңе бар ма? 0
S--d- o--tı- bi-d------- --? Sizde oqïtın birdeñe bar ma? S-z-e o-ï-ı- b-r-e-e b-r m-? ---------------------------- Sizde oqïtın birdeñe bar ma?
Тук може ли да се купи нещо за ядене и пиене? Мұ-д- іш-п---йті--б-р-е-е -а--ма? Мұнда ішіп-жейтін бірдеңе бар ма? М-н-а і-і---е-т-н б-р-е-е б-р м-? --------------------------------- Мұнда ішіп-жейтін бірдеңе бар ма? 0
M--da ---p------n-birde----ar -a? Munda işip-jeytin birdeñe bar ma? M-n-a i-i---e-t-n b-r-e-e b-r m-? --------------------------------- Munda işip-jeytin birdeñe bar ma?
Бихте ли ме събудили в 7.00 часа, моля? Мені--ағат--е--де -ятып жіб--е----бе? Мені сағат жетіде оятып жібересіз бе? М-н- с-ғ-т ж-т-д- о-т-п ж-б-р-с-з б-? ------------------------------------- Мені сағат жетіде оятып жібересіз бе? 0
Me-- ---at-je--d--oy-tıp --be---iz b-? Meni sağat jetide oyatıp jiberesiz be? M-n- s-ğ-t j-t-d- o-a-ı- j-b-r-s-z b-? -------------------------------------- Meni sağat jetide oyatıp jiberesiz be?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Бебетата четат по устните!

Когато бебетата се учат да говорят, те обръщат внимание на устата на родителите си. Психолозите, които изследват детското развитие са открили този факт. Бебетата започват да четат по устните на около шестмесечна възраст. По този начин те се научават как трябва да оформят устата си, за да възпроизвеждат звуци. Когато бебетата са на една година, те вече разбират няколко думи. От тази възраст нататък те отново започват да гледат хората в очите. По този начин те получават много важна информация. Като се вглеждат в очите, те могат да определят дали родителите им са щастливи или тъжни. По този начин те опознават света на чувствата. Но става още по-интересно, когато някой им заговори на чужд език. Тогава бебетата отново започват да четат по устните. По този начин те се научават как да образуват чуждите звуци. Ето защо, когато говорим на бебетата винаги трябва да гледаме в тях. Освен това, бебетата се нуждаят от диалог за развитието на своя език. По-специално, родителите често повтарят това, което бебетата казват. Така бебетата получават обратна връзка. Тя е много важна за кърмачетата. Чрез нея те получават информация, че са разбрани. Това потвърждение мотивира бебета. Те продължават да се забавляват докато се учат да говорят. Така че не е достатъчно само да пускаме аудиокасети за бебета. Проучванията показват, че бебетата наистина са в състояние да четат по устните. При някои експерименти на бебета показали видеозаписи без звук. Видеозаписите били както на родния, така и на чужд език. Бебетата гледали по-дълго записите на собствения си език. И били значително по-съсредоточени при това. Но първите думи на бебета са същите навсякъде по света. "Мама" и "тати" - лесно е да се каже на всички езици!
Знаете ли, че?
Полския принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 45 милиона души. Те живеят предимно в Полша и в някои страни от Източна Европа. Но полски емигранти са разпространили езика си и на други континенти. По света има около 60 милиона души, които говорят полски. С това след руския той е най-говоримият славянски език. Полският е тясно свързан с чешкия и словашкия. Съвременният полски книжовен език се е развил от различни диалекти. Днес те почти не съществуват, тъй като повечето поляци използват официалния език. Полската азбука се основава на латиницата и има 35 букви. Ударението се поставя винаги върху предпоследна сричка на думата. В граматиката съществуват седем падежа и три рода. Почти всяко окончание на дума е признак за склонение или спрежение. Това не прави полския лесен за изучаване ... Но скоро ще бъде един от най-важните езици в Европа!