Разговорник

bg В хотела – Пристигане   »   kk In the hotel – Arrival

27 [двайсет и седем]

В хотела – Пристигане

В хотела – Пристигане

27 [жиырма жеті]

27 [jïırma jeti]

In the hotel – Arrival

[Qonaq üyde – Kelw]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Имате ли свободна стая? Сізде-де -о---өлме-б-- --? Сіздерде бос бөлме бар ма? С-з-е-д- б-с б-л-е б-р м-? -------------------------- Сіздерде бос бөлме бар ма? 0
Si--e-d--b----ö--e--a- --? Sizderde bos bölme bar ma? S-z-e-d- b-s b-l-e b-r m-? -------------------------- Sizderde bos bölme bar ma?
Аз запазих стая. М-н-бөл-ен---р----ап-қо-ғ-н-ын. Мен бөлмені броньдап қойғанмын. М-н б-л-е-і б-о-ь-а- қ-й-а-м-н- ------------------------------- Мен бөлмені броньдап қойғанмын. 0
M---böl--ni---ond-p---yğ--mı-. Men bölmeni brondap qoyğanmın. M-n b-l-e-i b-o-d-p q-y-a-m-n- ------------------------------ Men bölmeni brondap qoyğanmın.
Името ми е Мюлер. Ме-ің --гім-Мюлл-р. Менің тегім Мюллер. М-н-ң т-г-м М-л-е-. ------------------- Менің тегім Мюллер. 0
M-ni- teg------l-e-. Meniñ tegim Myuller. M-n-ñ t-g-m M-u-l-r- -------------------- Meniñ tegim Myuller.
Трябва ми единична стая. Ма--- бір-о-ы--ы--б-лм------к. Маған бір орындық бөлме керек. М-ғ-н б-р о-ы-д-қ б-л-е к-р-к- ------------------------------ Маған бір орындық бөлме керек. 0
M-ğ---b---o---dı- b-l-e ker-k. Mağan bir orındıq bölme kerek. M-ğ-n b-r o-ı-d-q b-l-e k-r-k- ------------------------------ Mağan bir orındıq bölme kerek.
Трябва ми двойна стая. М--ан--кі -рын--қ----м--к--ек. Маған екі орындық бөлме керек. М-ғ-н е-і о-ы-д-қ б-л-е к-р-к- ------------------------------ Маған екі орындық бөлме керек. 0
Ma--- -ki-or-ndı- b-l---k-re-. Mağan eki orındıq bölme kerek. M-ğ-n e-i o-ı-d-q b-l-e k-r-k- ------------------------------ Mağan eki orındıq bölme kerek.
Колко струва стаята за една нощ? Бұл---л--н-ң--ір------қ-нш- --р--ы? Бұл бөлменің бір түні қанша тұрады? Б-л б-л-е-і- б-р т-н- қ-н-а т-р-д-? ----------------------------------- Бұл бөлменің бір түні қанша тұрады? 0
B-l---l----- --r -ün- -a------r-dı? Bul bölmeniñ bir tüni qanşa turadı? B-l b-l-e-i- b-r t-n- q-n-a t-r-d-? ----------------------------------- Bul bölmeniñ bir tüni qanşa turadı?
Бих желал / желала стая с баня. Ма--- -----сы--а--б---е--е--- -ді. Маған ваннасы бар бөлме керек еді. М-ғ-н в-н-а-ы б-р б-л-е к-р-к е-і- ---------------------------------- Маған ваннасы бар бөлме керек еді. 0
M------ann--ı -a- b--m--ker---e--. Mağan vannası bar bölme kerek edi. M-ğ-n v-n-a-ı b-r b-l-e k-r-k e-i- ---------------------------------- Mağan vannası bar bölme kerek edi.
Бих желал / желала стая с душ. Мағ-н---ш--б-р ----- к--ек--ді. Маған душы бар бөлме керек еді. М-ғ-н д-ш- б-р б-л-е к-р-к е-і- ------------------------------- Маған душы бар бөлме керек еді. 0
M-ğ---dwş--b-r--ölme----e- edi. Mağan dwşı bar bölme kerek edi. M-ğ-n d-ş- b-r b-l-e k-r-k e-i- ------------------------------- Mağan dwşı bar bölme kerek edi.
Може ли да видя стаята? Б---е-і-көрсе- бол--ма? Бөлмені көрсем бола ма? Б-л-е-і к-р-е- б-л- м-? ----------------------- Бөлмені көрсем бола ма? 0
B-lmeni -----m -ol--ma? Bölmeni körsem bola ma? B-l-e-i k-r-e- b-l- m-? ----------------------- Bölmeni körsem bola ma?
Има ли тук гараж? М--д- --р----ар -а? Мұнда гараж бар ма? М-н-а г-р-ж б-р м-? ------------------- Мұнда гараж бар ма? 0
Mu-da -araj---r-ma? Munda garaj bar ma? M-n-a g-r-j b-r m-? ------------------- Munda garaj bar ma?
Има ли тук сейф? Мұ----сей- ба- м-? Мұнда сейф бар ма? М-н-а с-й- б-р м-? ------------------ Мұнда сейф бар ма? 0
M-nda s-yf --- m-? Munda seyf bar ma? M-n-a s-y- b-r m-? ------------------ Munda seyf bar ma?
Има ли тук факс? Мұ--а-фак- бар--а? Мұнда факс бар ма? М-н-а ф-к- б-р м-? ------------------ Мұнда факс бар ма? 0
M-nda f--s b-----? Munda faks bar ma? M-n-a f-k- b-r m-? ------------------ Munda faks bar ma?
Добре, ще взема стаята. Ж----, м-н-ос------ені--ла--н. Жақсы, мен осы бөлмені аламын. Ж-қ-ы- м-н о-ы б-л-е-і а-а-ы-. ------------------------------ Жақсы, мен осы бөлмені аламын. 0
Jaq-ı--men osı--öl-----al----. Jaqsı, men osı bölmeni alamın. J-q-ı- m-n o-ı b-l-e-i a-a-ı-. ------------------------------ Jaqsı, men osı bölmeni alamın.
Ето ключовете. Мі-- к--т-. Міне кілті. М-н- к-л-і- ----------- Міне кілті. 0
M--e-k---i. Mine kilti. M-n- k-l-i- ----------- Mine kilti.
Това е багажат ми. Мы--- м-----ж--ім. Мынау менің жүгім. М-н-у м-н-ң ж-г-м- ------------------ Мынау менің жүгім. 0
M--aw--e--- -ü---. Mınaw meniñ jügim. M-n-w m-n-ñ j-g-m- ------------------ Mınaw meniñ jügim.
В колко часа е закуската? Т-ң-ы-ас-неше-е? Таңғы ас нешеде? Т-ң-ы а- н-ш-д-? ---------------- Таңғы ас нешеде? 0
T-ñ-ı-a- n-şede? Tañğı as neşede? T-ñ-ı a- n-ş-d-? ---------------- Tañğı as neşede?
В колко часа е обядът? Т-ск--ас-н---д-? Түскі ас нешеде? Т-с-і а- н-ш-д-? ---------------- Түскі ас нешеде? 0
Tüski-a- n--ed-? Tüski as neşede? T-s-i a- n-ş-d-? ---------------- Tüski as neşede?
В колко часа е вечерята? Ке----а--не----? Кешкі ас нешеде? К-ш-і а- н-ш-д-? ---------------- Кешкі ас нешеде? 0
K-ş-- as-n----e? Keşki as neşede? K-ş-i a- n-ş-d-? ---------------- Keşki as neşede?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Почивките са важни за успешното учене

Тези, които искат да учат успешно трябва да правят чести почивки! Нови научни изследвания са стигнали до това заключение. Учени са изследвали фазите на учене. Като в този процес са симулирали различни учебни ситуации. Ние абсорбираме информацията най-добре когато е разбита на малки парченца. Това означава, че не трябва да научаваме твърде много наведнъж. Винаги трябва да правим паузи между учебните раздели. Нашият успех в обучението също буквално зависи от биохимичните процеси. Тези процеси протичат в мозъка. Те определят нашия оптимален учебен ритъм. Когато учим нещо ново, мозъкът ни освобождава определени вещества. Тези вещества влияят върху активността на нашите мозъчни клетки. Два различни специфични ензима играят важна роля в този процес. Те се освобождават, когато се учи ново съдържание. Но те не се освобождават заедно. Тяхното въздействие се развива със закъснение. Ние учим най-добре, обаче, когато двата ензима присъстват едновременно. И нашият успех се увеличава значително, когато правим паузи по-често. Така че има смисъл да се правят вариации в дължината на отделните учебни фази. Също е добре да варира и дължината на почивката. В идеалния случай, в началото е добре да се направят две почивки от по десет минути. След това една пауза от пет минути. А след това да се направи 30-минутна почивка. По време на почивките, нашият мозък запомня новото съдържание по-добре. По време на почивките трябва да напуснете работно си място. Също така е добра идея да се движите докато почивате. Така че, правете кратки разходки между учебните части! И не се чувствайте зле - дори и тогава Вие учите!
Знаете ли, че?
Литовският принадлежи към балтийските езици. Говори се от повече от 3 милиона души. Те живеят в Литва, Беларус и Полша. Литовският е по-тясно свързан само с латвийския. Въпреки че Литва е сравнително малка страна, езикът се разделя на много диалекти. Литовски се пише с латински букви, но има и някои специални знаци. Типични са многото двойни гласни. Съществуват и няколко варианта на гласните, като например къси, дълги и носови. Произношението на литовски не е трудно. Значително по-сложно е ударението, тъй като е променливо. Това ще рече, че то зависи от граматичната форма на думата. Интересно е, че литовският е много архаичен език. Счита се, че това е езикът, който най-малко се е отклонил от праезика си. Това означава, че той силно наподобява първия индоевропейски език. Който иска да знае как са говорили нашите предци, трябва да учи литовски ...