Разговорник

bg Градски транспорт   »   kk Public transportation

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36 [отыз алты]

36 [otız altı]

Public transportation

[Jergilikti qoğamdıq kölik]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? Авт---с---л-а--с- қай--? Автобус аялдамасы қайда? А-т-б-с а-л-а-а-ы қ-й-а- ------------------------ Автобус аялдамасы қайда? 0
A-to--- -y-ldama-ı-qayda? Avtobws ayaldaması qayda? A-t-b-s a-a-d-m-s- q-y-a- ------------------------- Avtobws ayaldaması qayda?
Кой автобус отива в центъра? О----ы----қ-й-а--о-ус-б--а-ы? Орталыққа қай автобус барады? О-т-л-қ-а қ-й а-т-б-с б-р-д-? ----------------------------- Орталыққа қай автобус барады? 0
O-----qq- q-----t---- --r-dı? Ortalıqqa qay avtobws baradı? O-t-l-q-a q-y a-t-b-s b-r-d-? ----------------------------- Ortalıqqa qay avtobws baradı?
Кой автобус трябва да взема? Қ-й-----------о--р-ым -е--к? Қай автобусқа отыруым керек? Қ-й а-т-б-с-а о-ы-у-м к-р-к- ---------------------------- Қай автобусқа отыруым керек? 0
Qa- a----wsq- -tı--ım-k----? Qay avtobwsqa otırwım kerek? Q-y a-t-b-s-a o-ı-w-m k-r-k- ---------------------------- Qay avtobwsqa otırwım kerek?
Трябва ли да се прекачвам? Б-с---к-л-кке -уысу-м к-р-к--е? Басқа көлікке ауысуым керек пе? Б-с-а к-л-к-е а-ы-у-м к-р-к п-? ------------------------------- Басқа көлікке ауысуым керек пе? 0
Bas-- köl-k-e-aw-swım -e--- p-? Basqa kölikke awıswım kerek pe? B-s-a k-l-k-e a-ı-w-m k-r-k p-? ------------------------------- Basqa kölikke awıswım kerek pe?
Къде трябва да се прекачвам? Бас-а кө--кк--қай-жерде а-ы-у-м-к-р-к? Басқа көлікке қай жерде ауысуым керек? Б-с-а к-л-к-е қ-й ж-р-е а-ы-у-м к-р-к- -------------------------------------- Басқа көлікке қай жерде ауысуым керек? 0
Bas----ö----e q-- -e----aw------ke-ek? Basqa kölikke qay jerde awıswım kerek? B-s-a k-l-k-e q-y j-r-e a-ı-w-m k-r-k- -------------------------------------- Basqa kölikke qay jerde awıswım kerek?
Колко струва един билет? Бір билет--а-ша--ұр-д-? Бір билет қанша тұрады? Б-р б-л-т қ-н-а т-р-д-? ----------------------- Бір билет қанша тұрады? 0
Bir ----t-q---- t-rad-? Bir bïlet qanşa turadı? B-r b-l-t q-n-a t-r-d-? ----------------------- Bir bïlet qanşa turadı?
Колко спирки има до центъра? Ор------а--ейі---е-е---лд-ма б--? Орталыққа дейін неше аялдама бар? О-т-л-қ-а д-й-н н-ш- а-л-а-а б-р- --------------------------------- Орталыққа дейін неше аялдама бар? 0
Orta--qqa-deyin ne---a-a--a-a-bar? Ortalıqqa deyin neşe ayaldama bar? O-t-l-q-a d-y-n n-ş- a-a-d-m- b-r- ---------------------------------- Ortalıqqa deyin neşe ayaldama bar?
Трябва да слезете тук. Сіз-е--с--ж-р--н ---у----е-. Сізге осы жерден шығу керек. С-з-е о-ы ж-р-е- ш-ғ- к-р-к- ---------------------------- Сізге осы жерден шығу керек. 0
Si--e---------e- şığw k-r--. Sizge osı jerden şığw kerek. S-z-e o-ı j-r-e- ş-ğ- k-r-k- ---------------------------- Sizge osı jerden şığw kerek.
Трябва да слезете отзад. С-зг---ртқы ---тан ш-ғу ----к. Сізге артқы жақтан шығу керек. С-з-е а-т-ы ж-қ-а- ш-ғ- к-р-к- ------------------------------ Сізге артқы жақтан шығу керек. 0
S-zge-a---ı j----n-------e-e-. Sizge artqı jaqtan şığw kerek. S-z-e a-t-ı j-q-a- ş-ğ- k-r-k- ------------------------------ Sizge artqı jaqtan şığw kerek.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. К----- м--ро-б-- минут--н с-ң---ле-і. Келесі метро бес минуттан соң келеді. К-л-с- м-т-о б-с м-н-т-а- с-ң к-л-д-. ------------------------------------- Келесі метро бес минуттан соң келеді. 0
Ke-es- -et-o-bes-mïn-tt-n-so- -el-di. Kelesi metro bes mïnwttan soñ keledi. K-l-s- m-t-o b-s m-n-t-a- s-ñ k-l-d-. ------------------------------------- Kelesi metro bes mïnwttan soñ keledi.
Следващият трамвай пристига след 10 минути. Ке---- ----в---10 м---тт-н-с-ң -еледі. Келесі трамвай 10 минуттан соң келеді. К-л-с- т-а-в-й 1- м-н-т-а- с-ң к-л-д-. -------------------------------------- Келесі трамвай 10 минуттан соң келеді. 0
Ke-e-- -ram-ay -0----wt--n-s-- keled-. Kelesi tramvay 10 mïnwttan soñ keledi. K-l-s- t-a-v-y 1- m-n-t-a- s-ñ k-l-d-. -------------------------------------- Kelesi tramvay 10 mïnwttan soñ keledi.
Следващият автобус пристига след 15 минути. Ке--с- -в--бус -5 ми--т------ң к-ле--. Келесі автобус 15 минуттан соң келеді. К-л-с- а-т-б-с 1- м-н-т-а- с-ң к-л-д-. -------------------------------------- Келесі автобус 15 минуттан соң келеді. 0
Ke-e-i --to--s-1---ïn----- soñ---le-i. Kelesi avtobws 15 mïnwttan soñ keledi. K-l-s- a-t-b-s 1- m-n-t-a- s-ñ k-l-d-. -------------------------------------- Kelesi avtobws 15 mïnwttan soñ keledi.
Кога е последният влак на метрото? С---ы мет-- қ-шан-кетед-? Соңғы метро қашан кетеді? С-ң-ы м-т-о қ-ш-н к-т-д-? ------------------------- Соңғы метро қашан кетеді? 0
S-ñ-ı--e-r- --ş-- -e-e-i? Soñğı metro qaşan ketedi? S-ñ-ı m-t-o q-ş-n k-t-d-? ------------------------- Soñğı metro qaşan ketedi?
Кога е последният трамвай? С-ңғы-т---вай-қ---н-к--е-і? Соңғы трамвай қашан кетеді? С-ң-ы т-а-в-й қ-ш-н к-т-д-? --------------------------- Соңғы трамвай қашан кетеді? 0
Soñğ- ---mv-y -aş---ke-e-i? Soñğı tramvay qaşan ketedi? S-ñ-ı t-a-v-y q-ş-n k-t-d-? --------------------------- Soñğı tramvay qaşan ketedi?
Кога е последният автобус? С--ғы-а-то--- қа--н ---ед-? Соңғы автобус қашан кетеді? С-ң-ы а-т-б-с қ-ш-н к-т-д-? --------------------------- Соңғы автобус қашан кетеді? 0
Soñğ--a-t-bw- q-ş-n --t--i? Soñğı avtobws qaşan ketedi? S-ñ-ı a-t-b-s q-ş-n k-t-d-? --------------------------- Soñğı avtobws qaşan ketedi?
Имате ли билет? Сі-д- -и-е- ба- --? Сізде билет бар ма? С-з-е б-л-т б-р м-? ------------------- Сізде билет бар ма? 0
Si--- -ïlet-b-r---? Sizde bïlet bar ma? S-z-e b-l-t b-r m-? ------------------- Sizde bïlet bar ma?
Билет? – Не, нямам. Би-е---е? - Ж--,-м-н-е--оқ. Билет пе? – Жоқ, менде жоқ. Б-л-т п-? – Ж-қ- м-н-е ж-қ- --------------------------- Билет пе? – Жоқ, менде жоқ. 0
B--e- --? – --q---------o-. Bïlet pe? – Joq, mende joq. B-l-t p-? – J-q- m-n-e j-q- --------------------------- Bïlet pe? – Joq, mende joq.
Тогава трябва да платите глоба. О--- -із-е-ай--пұл-төл---ке--к. Онда сізге айыппұл төлеу керек. О-д- с-з-е а-ы-п-л т-л-у к-р-к- ------------------------------- Онда сізге айыппұл төлеу керек. 0
O----si-ge-a----u----l-w --r-k. Onda sizge ayıppul tölew kerek. O-d- s-z-e a-ı-p-l t-l-w k-r-k- ------------------------------- Onda sizge ayıppul tölew kerek.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!