Разговорник

bg Четене и писане   »   kk Reading and writing

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [алты]

6 [altı]

Reading and writing

[Oqw jäne jazw]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Аз чета. Ме- оқ-м-н. Мен оқимын. М-н о-и-ы-. ----------- Мен оқимын. 0
Me- oq--ın. Men oqïmın. M-n o-ï-ı-. ----------- Men oqïmın.
Аз чета една буква. М-н--ір---і--о-им-н. Мен бір әріп оқимын. М-н б-р ә-і- о-и-ы-. -------------------- Мен бір әріп оқимын. 0
Me- -ir --ip --ï-ı-. Men bir ärip oqïmın. M-n b-r ä-i- o-ï-ı-. -------------------- Men bir ärip oqïmın.
Аз чета една дума. М-н б----өз-оқ-мын. Мен бір сөз оқимын. М-н б-р с-з о-и-ы-. ------------------- Мен бір сөз оқимын. 0
Men-bi----z oqïmın. Men bir söz oqïmın. M-n b-r s-z o-ï-ı-. ------------------- Men bir söz oqïmın.
Аз чета едно изречение. Ме- --р -ө--е--оқ-м--. Мен бір сөйлем оқимын. М-н б-р с-й-е- о-и-ы-. ---------------------- Мен бір сөйлем оқимын. 0
Men---- s--lem -qï-ı-. Men bir söylem oqïmın. M-n b-r s-y-e- o-ï-ı-. ---------------------- Men bir söylem oqïmın.
Аз чета едно писмо. Мен бір-х-т--қ----. Мен бір хат оқимын. М-н б-р х-т о-и-ы-. ------------------- Мен бір хат оқимын. 0
M-- b-r xat ---mı-. Men bir xat oqïmın. M-n b-r x-t o-ï-ı-. ------------------- Men bir xat oqïmın.
Аз чета една книга. М-н --р-к---п--қи--н. Мен бір кітап оқимын. М-н б-р к-т-п о-и-ы-. --------------------- Мен бір кітап оқимын. 0
Men b-r -i-a-------n. Men bir kitap oqïmın. M-n b-r k-t-p o-ï-ı-. --------------------- Men bir kitap oqïmın.
Аз чета. Мен--қ--ы-. Мен оқимын. М-н о-и-ы-. ----------- Мен оқимын. 0
Me- -q--ın. Men oqïmın. M-n o-ï-ı-. ----------- Men oqïmın.
Ти четеш. С-- о-и---. Сен оқисың. С-н о-и-ы-. ----------- Сен оқисың. 0
Sen ------. Sen oqïsıñ. S-n o-ï-ı-. ----------- Sen oqïsıñ.
Той чете. Ол -қи-ы. Ол оқиды. О- о-и-ы- --------- Ол оқиды. 0
Ol----d-. Ol oqïdı. O- o-ï-ı- --------- Ol oqïdı.
Аз пиша. М-н-жаза---. Мен жазамын. М-н ж-з-м-н- ------------ Мен жазамын. 0
M-- -az--ın. Men jazamın. M-n j-z-m-n- ------------ Men jazamın.
Аз пиша една буква. М-н-б-- ә-і- жаз-мы-. Мен бір әріп жазамын. М-н б-р ә-і- ж-з-м-н- --------------------- Мен бір әріп жазамын. 0
Me- --r ärip-j-z---n. Men bir ärip jazamın. M-n b-r ä-i- j-z-m-n- --------------------- Men bir ärip jazamın.
Аз пиша една дума. М-н бі--сө----зам--. Мен бір сөз жазамын. М-н б-р с-з ж-з-м-н- -------------------- Мен бір сөз жазамын. 0
M---------z j----ın. Men bir söz jazamın. M-n b-r s-z j-z-m-n- -------------------- Men bir söz jazamın.
Аз пиша едно изречение. М-н б-р --йл-- -азам--. Мен бір сөйлем жазамын. М-н б-р с-й-е- ж-з-м-н- ----------------------- Мен бір сөйлем жазамын. 0
M-n bir-----e- ja-amın. Men bir söylem jazamın. M-n b-r s-y-e- j-z-m-n- ----------------------- Men bir söylem jazamın.
Аз пиша едно писмо. М-- --р-х-т ---а-ын. Мен бір хат жазамын. М-н б-р х-т ж-з-м-н- -------------------- Мен бір хат жазамын. 0
M-n --r--at j---mın. Men bir xat jazamın. M-n b-r x-t j-z-m-n- -------------------- Men bir xat jazamın.
Аз пиша една книга. М-- -------а- жа--м-н. Мен бір кітап жазамын. М-н б-р к-т-п ж-з-м-н- ---------------------- Мен бір кітап жазамын. 0
Me- bi----tap-j-za-ın. Men bir kitap jazamın. M-n b-r k-t-p j-z-m-n- ---------------------- Men bir kitap jazamın.
Аз пиша. М-н-жаз----. Мен жазамын. М-н ж-з-м-н- ------------ Мен жазамын. 0
M-- -aza-ın. Men jazamın. M-n j-z-m-n- ------------ Men jazamın.
Ти пишеш. Се- -а-а--ң. Сен жазасың. С-н ж-з-с-ң- ------------ Сен жазасың. 0
Sen-ja--sıñ. Sen jazasıñ. S-n j-z-s-ñ- ------------ Sen jazasıñ.
Той пише. Ол-ж-----. Ол жазады. О- ж-з-д-. ---------- Ол жазады. 0
Ol--a-ad-. Ol jazadı. O- j-z-d-. ---------- Ol jazadı.

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!