Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   kk Possessive pronouns 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [алпыс алты]

66 [alpıs altı]

Possessive pronouns 1

[Täweldik esimdigi 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
аз – мой / свой / си м-н-–--з-мнің мен – өзімнің м-н – ө-і-н-ң ------------- мен – өзімнің 0
m-- - -z----ñ men – özimniñ m-n – ö-i-n-ñ ------------- men – özimniñ
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. М-- ө- -іл-ім----а-а----ай--а---м--. Мен өз кілтімді таба алмай жатырмын. М-н ө- к-л-і-д- т-б- а-м-й ж-т-р-ы-. ------------------------------------ Мен өз кілтімді таба алмай жатырмын. 0
Me- -z--iltimdi -a-a al--y jat----n. Men öz kiltimdi taba almay jatırmın. M-n ö- k-l-i-d- t-b- a-m-y j-t-r-ı-. ------------------------------------ Men öz kiltimdi taba almay jatırmın.
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. Ме- биле--мді-т--а--л-а- ж-т--мы-. Мен билетімді таба алмай жатырмын. М-н б-л-т-м-і т-б- а-м-й ж-т-р-ы-. ---------------------------------- Мен билетімді таба алмай жатырмын. 0
M---bï-eti--i t-ba-al--y-jatı----. Men bïletimdi taba almay jatırmın. M-n b-l-t-m-i t-b- a-m-y j-t-r-ı-. ---------------------------------- Men bïletimdi taba almay jatırmın.
ти – твой / свой / си с-н - ө-і-н-ң сен – өзіңнің с-н – ө-і-н-ң ------------- сен – өзіңнің 0
se- – özi-niñ sen – öziñniñ s-n – ö-i-n-ñ ------------- sen – öziñniñ
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? С-- өз-к-лтің---т----- б-? Сен өз кілтіңді таптың ба? С-н ө- к-л-і-д- т-п-ы- б-? -------------------------- Сен өз кілтіңді таптың ба? 0
Se---- ki---ñd-----tı- ba? Sen öz kiltiñdi taptıñ ba? S-n ö- k-l-i-d- t-p-ı- b-? -------------------------- Sen öz kiltiñdi taptıñ ba?
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? Се--------е--ңді -а-тың б-? Сен өз билетіңді таптың ба? С-н ө- б-л-т-ң-і т-п-ы- б-? --------------------------- Сен өз билетіңді таптың ба? 0
S----z -ïle-iñdi t----- ba? Sen öz bïletiñdi taptıñ ba? S-n ö- b-l-t-ñ-i t-p-ı- b-? --------------------------- Sen öz bïletiñdi taptıñ ba?
той – негов / му о- ----ың ол – оның о- – о-ы- --------- ол – оның 0
ol ---n-ñ ol – onıñ o- – o-ı- --------- ol – onıñ
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? О-ың--іл---қайда-----і- б-лес-ң--е? Оның кілті қайда екенін білесің бе? О-ы- к-л-і қ-й-а е-е-і- б-л-с-ң б-? ----------------------------------- Оның кілті қайда екенін білесің бе? 0
O--- k-----qa-da ---n-n -il-s-- be? Onıñ kilti qayda ekenin bilesiñ be? O-ı- k-l-i q-y-a e-e-i- b-l-s-ñ b-? ----------------------------------- Onıñ kilti qayda ekenin bilesiñ be?
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? О-ың --л-ті------ е-ен-н-б-лесі---е? Оның билеті қайда екенін білесің бе? О-ы- б-л-т- қ-й-а е-е-і- б-л-с-ң б-? ------------------------------------ Оның билеті қайда екенін білесің бе? 0
O-ıñ-bï---- qay-a ek-n-n----e-i- --? Onıñ bïleti qayda ekenin bilesiñ be? O-ı- b-l-t- q-y-a e-e-i- b-l-s-ñ b-? ------------------------------------ Onıñ bïleti qayda ekenin bilesiñ be?
тя – неин / й ол-–-он-ң ол – оның о- – о-ы- --------- ол – оның 0
ol---o--ñ ol – onıñ o- – o-ı- --------- ol – onıñ
Нейните пари / парите й ги няма. Он-ң -----ы жоға-д-. Оның ақшасы жоғалды. О-ы- а-ш-с- ж-ғ-л-ы- -------------------- Оның ақшасы жоғалды. 0
O-ı--aqş-s--joğ--d-. Onıñ aqşası joğaldı. O-ı- a-ş-s- j-ğ-l-ı- -------------------- Onıñ aqşası joğaldı.
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. О-ың -ес-е -а---с- ---ж-қ. Оның несие картасы да жоқ. О-ы- н-с-е к-р-а-ы д- ж-қ- -------------------------- Оның несие картасы да жоқ. 0
O-ıñ nesï--ka--as- -a joq. Onıñ nesïe kartası da joq. O-ı- n-s-e k-r-a-ı d- j-q- -------------------------- Onıñ nesïe kartası da joq.
ние – наш / ни б-- --біздің біз – біздің б-з – б-з-і- ------------ біз – біздің 0
biz –-b--d-ñ biz – bizdiñ b-z – b-z-i- ------------ biz – bizdiñ
Нашият дядо / дядо ни е болен. Бі-ді----амы- -----п-қа---. Біздің атамыз ауырып қалды. Б-з-і- а-а-ы- а-ы-ы- қ-л-ы- --------------------------- Біздің атамыз ауырып қалды. 0
B-zdiñ a-a--- a-ı--- qa--ı. Bizdiñ atamız awırıp qaldı. B-z-i- a-a-ı- a-ı-ı- q-l-ı- --------------------------- Bizdiñ atamız awırıp qaldı.
Нашата баба / баба ни е здрава. Б-здің ә-е-із-ің д-ні ---. Біздің әжеміздің дені сау. Б-з-і- ә-е-і-д-ң д-н- с-у- -------------------------- Біздің әжеміздің дені сау. 0
Bi-d-ñ ---mizdi--d-ni---w. Bizdiñ äjemizdiñ deni saw. B-z-i- ä-e-i-d-ñ d-n- s-w- -------------------------- Bizdiñ äjemizdiñ deni saw.
вие – ваш / ви се-----е-д--дің сен – сендердің с-н – с-н-е-д-ң --------------- сен – сендердің 0
sen – s--de--iñ sen – senderdiñ s-n – s-n-e-d-ñ --------------- sen – senderdiñ
Деца, къде е вашият баща / баща ви? Бал---р,-с-н-----ң -келе----қ---а? Балалар, сендердің әкелерің қайда? Б-л-л-р- с-н-е-д-ң ә-е-е-і- қ-й-а- ---------------------------------- Балалар, сендердің әкелерің қайда? 0
Bal--ar--se--e-di--ä-----i- qay--? Balalar, senderdiñ äkeleriñ qayda? B-l-l-r- s-n-e-d-ñ ä-e-e-i- q-y-a- ---------------------------------- Balalar, senderdiñ äkeleriñ qayda?
Деца, къде е вашата майка / майка ви? Бал--а-, -ен-ерд-- а---а-ы- қ---а? Балалар, сендердің аналарың қайда? Б-л-л-р- с-н-е-д-ң а-а-а-ы- қ-й-а- ---------------------------------- Балалар, сендердің аналарың қайда? 0
B--ala-, -e-----i--a-a-arı- qay--? Balalar, senderdiñ analarıñ qayda? B-l-l-r- s-n-e-d-ñ a-a-a-ı- q-y-a- ---------------------------------- Balalar, senderdiñ analarıñ qayda?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!