Разговорник

bg Подготовка за пътуване   »   kk Preparing a trip

47 [четирийсет и седем]

Подготовка за пътуване

Подготовка за пътуване

47 [қырық жеті]

47 [qırıq jeti]

Preparing a trip

[Saparğa dayındıq]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Трябва да стегнеш багажа! С-н біздің---бад-н--ы-ды-жи-а-ың-ке-е-! Сен біздің шабаданымызды жинауың керек! С-н б-з-і- ш-б-д-н-м-з-ы ж-н-у-ң к-р-к- --------------------------------------- Сен біздің шабаданымызды жинауың керек! 0
Se- -izd-ñ ş-bad---m---------w-ñ-ke---! Sen bizdiñ şabadanımızdı jïnawıñ kerek! S-n b-z-i- ş-b-d-n-m-z-ı j-n-w-ñ k-r-k- --------------------------------------- Sen bizdiñ şabadanımızdı jïnawıñ kerek!
Внимавай да не забравиш нещо! Еш-е--ні-ұм--па! Ештеңені ұмытпа! Е-т-ң-н- ұ-ы-п-! ---------------- Ештеңені ұмытпа! 0
Eş----n- um----! Eşteñeni umıtpa! E-t-ñ-n- u-ı-p-! ---------------- Eşteñeni umıtpa!
Трябва ти голям куфар! Саған-----н--а--дан-керек! Саған үлкен шабадан керек! С-ғ-н ү-к-н ш-б-д-н к-р-к- -------------------------- Саған үлкен шабадан керек! 0
Sağ-n --k-n -aba--n--e-e-! Sağan ülken şabadan kerek! S-ğ-n ü-k-n ş-b-d-n k-r-k- -------------------------- Sağan ülken şabadan kerek!
Не забравяй паспорта! Шете- --лқұ--ты- ұ--т--! Шетел төлқұжатын ұмытпа! Ш-т-л т-л-ұ-а-ы- ұ-ы-п-! ------------------------ Шетел төлқұжатын ұмытпа! 0
Ş-t----ö-qu--t-n -----a! Şetel tölqujatın umıtpa! Ş-t-l t-l-u-a-ı- u-ı-p-! ------------------------ Şetel tölqujatın umıtpa!
Не забравяй самолетния билет! Ұша--би--тін-----п-! Ұшақ билетін ұмытпа! Ұ-а- б-л-т-н ұ-ы-п-! -------------------- Ұшақ билетін ұмытпа! 0
U--- b-----n---ı-p-! Uşaq bïletin umıtpa! U-a- b-l-t-n u-ı-p-! -------------------- Uşaq bïletin umıtpa!
Не забравяй пътническите чекове! Ж-л-че--ерін-ұмы---! Жол чектерін ұмытпа! Ж-л ч-к-е-і- ұ-ы-п-! -------------------- Жол чектерін ұмытпа! 0
J----ek-e--- -mıt--! Jol çekterin umıtpa! J-l ç-k-e-i- u-ı-p-! -------------------- Jol çekterin umıtpa!
Вземи крем против слънце. Күн-ен-қо----т-----ем-і-ал. Күннен қорғайтын кремді ал. К-н-е- қ-р-а-т-н к-е-д- а-. --------------------------- Күннен қорғайтын кремді ал. 0
Künn-- -----y--- ---m----l. Künnen qorğaytın kremdi al. K-n-e- q-r-a-t-n k-e-d- a-. --------------------------- Künnen qorğaytın kremdi al.
Вземи слънчевите очила. Күн-ен қор-айтын ---і-ді-і-т--ал. Күннен қорғайтын көзілдірікті ал. К-н-е- қ-р-а-т-н к-з-л-і-і-т- а-. --------------------------------- Күннен қорғайтын көзілдірікті ал. 0
Künne--q-----t-----zi-d-rikti--l. Künnen qorğaytın közildirikti al. K-n-e- q-r-a-t-n k-z-l-i-i-t- a-. --------------------------------- Künnen qorğaytın közildirikti al.
Вземи слънчевата шапка. Күнне- -орғ-й-ы---а-п--т--а-. Күннен қорғайтын қалпақты ал. К-н-е- қ-р-а-т-н қ-л-а-т- а-. ----------------------------- Күннен қорғайтын қалпақты ал. 0
Künn-n -o-ğa---------aq-ı --. Künnen qorğaytın qalpaqtı al. K-n-e- q-r-a-t-n q-l-a-t- a-. ----------------------------- Künnen qorğaytın qalpaqtı al.
Искаш ли да вземеш пътна карта? Ж---ка---сы- ----ы- --? Жол картасын аласың ба? Ж-л к-р-а-ы- а-а-ы- б-? ----------------------- Жол картасын аласың ба? 0
Jo- -a---sı- a-a-ı- b-? Jol kartasın alasıñ ba? J-l k-r-a-ı- a-a-ı- b-? ----------------------- Jol kartasın alasıñ ba?
Искаш ли да вземеш пътеводител? Ж-л-і--е-ен-------- -а? Жолсілтемені аласың ба? Ж-л-і-т-м-н- а-а-ы- б-? ----------------------- Жолсілтемені аласың ба? 0
Jol------en---la--ñ-b-? Jolsiltemeni alasıñ ba? J-l-i-t-m-n- a-a-ı- b-? ----------------------- Jolsiltemeni alasıñ ba?
Искаш ли да вземеш чадър? Қ-лш-ты--ал-сың б-? Қолшатыр аласың ба? Қ-л-а-ы- а-а-ы- б-? ------------------- Қолшатыр аласың ба? 0
Qo--a-ı--a-a-ıñ---? Qolşatır alasıñ ba? Q-l-a-ı- a-a-ı- b-? ------------------- Qolşatır alasıñ ba?
Не забравяй панталоните, ризите, чорапите. Ша-бар,-же--е,-нә---д- ---тпа. Шалбар, жейде, нәскиді ұмытпа. Ш-л-а-, ж-й-е- н-с-и-і ұ-ы-п-. ------------------------------ Шалбар, жейде, нәскиді ұмытпа. 0
Ş-lbar, -ey-e,-----ïd- um-t--. Şalbar, jeyde, näskïdi umıtpa. Ş-l-a-, j-y-e- n-s-ï-i u-ı-p-. ------------------------------ Şalbar, jeyde, näskïdi umıtpa.
Не забравяй вратовръзките, коланите, саката. Г-лст-к, -елд----пидж---ард- -м----. Галстук, белдік, пиджактарды ұмытпа. Г-л-т-к- б-л-і-, п-д-а-т-р-ы ұ-ы-п-. ------------------------------------ Галстук, белдік, пиджактарды ұмытпа. 0
Gal---k- -e-d-k- -ï-j--t---ı -m--p-. Galstwk, beldik, pïdjaktardı umıtpa. G-l-t-k- b-l-i-, p-d-a-t-r-ı u-ı-p-. ------------------------------------ Galstwk, beldik, pïdjaktardı umıtpa.
Не забравяй пижамите, нощниците и тениските. П-ж---, түн-і---йле- ----ф-тбол---ар----мытп-. Пижама, түнгі көйлек пен футболкаларды ұмытпа. П-ж-м-, т-н-і к-й-е- п-н ф-т-о-к-л-р-ы ұ-ы-п-. ---------------------------------------------- Пижама, түнгі көйлек пен футболкаларды ұмытпа. 0
Pïjam-, tü--i-köylek p-n-fwtb--k-l-rdı-----pa. Pïjama, tüngi köylek pen fwtbolkalardı umıtpa. P-j-m-, t-n-i k-y-e- p-n f-t-o-k-l-r-ı u-ı-p-. ---------------------------------------------- Pïjama, tüngi köylek pen fwtbolkalardı umıtpa.
Трябват ти обувки, сандали и ботуши. С-ғ-- -яқ-киі-,-с--д-л ж--- ет-к кере-. Саған аяқ-киім, сандал және етік керек. С-ғ-н а-қ-к-і-, с-н-а- ж-н- е-і- к-р-к- --------------------------------------- Саған аяқ-киім, сандал және етік керек. 0
S-ğ-n ---q-k-i---s-n-a---än- --i----re-. Sağan ayaq-kïim, sandal jäne etik kerek. S-ğ-n a-a---ï-m- s-n-a- j-n- e-i- k-r-k- ---------------------------------------- Sağan ayaq-kïim, sandal jäne etik kerek.
Трябват ти носни кърпички, сапун и ножичка. С-ға--қ-- орам-л- -а-ын-------ан---- қайш----к-рек. Саған қол орамал, сабын және маникюр қайшысы керек. С-ғ-н қ-л о-а-а-, с-б-н ж-н- м-н-к-р қ-й-ы-ы к-р-к- --------------------------------------------------- Саған қол орамал, сабын және маникюр қайшысы керек. 0
Sa-a- q-l -ra---,---------n---a---y------ş-s- ke-ek. Sağan qol oramal, sabın jäne manïkyur qayşısı kerek. S-ğ-n q-l o-a-a-, s-b-n j-n- m-n-k-u- q-y-ı-ı k-r-k- ---------------------------------------------------- Sağan qol oramal, sabın jäne manïkyur qayşısı kerek.
Трябват ти гребен, четка за зъби и паста за зъби. С---н т---қ,-т-- па-тасы --н т-- щ-тк-сы-к-ре-. Саған тарақ, тіс пастасы мен тіс щёткасы керек. С-ғ-н т-р-қ- т-с п-с-а-ы м-н т-с щ-т-а-ы к-р-к- ----------------------------------------------- Саған тарақ, тіс пастасы мен тіс щёткасы керек. 0
S---n t-r--- t-s----tas----n t-s ş--o----ı-kere-. Sağan taraq, tis pastası men tis şçyotkası kerek. S-ğ-n t-r-q- t-s p-s-a-ı m-n t-s ş-y-t-a-ı k-r-k- ------------------------------------------------- Sağan taraq, tis pastası men tis şçyotkası kerek.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Бъдещето на езиците

Повече от 1.3 милиарда души говорят китайски език. Това прави китайският най-говоримият език в света. Това положение ще се запази още много години напред. Но бъдещето на много други езици не изглежда толкова положително. Тъй като много местни езици ще загинат. Понастоящем се говорят около 6000 различни езика. Но експерти смятат, че по-голямата част от тях са застрашени от изчезване. Около 90 % от всички езици ще изчезнат. Повечето от тях ще отмрат още през този век. Това означава, че по един език ще се губи всеки ден. Значимостта на различните езици също ще се променя в бъдеще. Английският все още е на второ място. Но броят на носителите на езиците също не остава непроменен. За това е отговорно демографското развитие. След няколко десетилетия, други езици ще бъдат доминиращи. Хинди/урду и арабският скоро ще бъдат на второ и трето място. Английският ще заеме четвърто място. А немският напълно ще изчезне от първата десетка. На свой ред, малайският ще се числи към най-важните езици. Докато много езици загиват, нови ще се появяват. Те ще бъдат хибридни езици. Тези езикови хибриди ще бъдат говорени предимно в градовете. Напълно нови варианти на езиците също ще се развият. Така че в бъдеще ще има различни форми на английски език. Броят на двуезичните хора ще се увеличи значително в световен мащаб. Как ние ще говорим в бъдеще не е ясно. Но дори и след 100 години все още ще има различни езици. Така че ученето няма да свърши толкова бързо...
Знаете ли, че?
Чешкият е майчин език на около 12 милиона души. Той принадлежи към западнославянските езици. Чешкият и словашкият са много сходни. Това се дължи на общата история на двата народа. Въпреки това езиците се различават в някои отношения. Младите чехи и словаци понякога трудно се разбират помежду си. Но има и хора, които използват смесен език. Говоримият чешки се различава значително от писмения. Би могло да се каже, че книжовният чешки съществува предимно в писмената форма. Устно той се използва само при официални поводи или в медиите. Това строго разделение е важна особеност на чешкия език. Граматиката на чешкия не е лесна. Съществуват например седем падежа и четири рода. Въпреки това ученето доставя удоволствие. Откриват се толкова много нови неща.