Разговорник

bg голям – малък   »   kk big – small

68 [шейсет и осем]

голям – малък

голям – малък

68 [алпыс сегіз]

68 [alpıs segiz]

big – small

[Ülken – kişkentay]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
голям и малък үлкен жә----ішк-н--й үлкен және кішкентай ү-к-н ж-н- к-ш-е-т-й -------------------- үлкен және кішкентай 0
ül-----än- ki--en-ay ülken jäne kişkentay ü-k-n j-n- k-ş-e-t-y -------------------- ülken jäne kişkentay
Слонът е голям. Піл--лке-. Піл үлкен. П-л ү-к-н- ---------- Піл үлкен. 0
P-- ü-k-n. Pil ülken. P-l ü-k-n- ---------- Pil ülken.
Мишката е малка. Т----------ен---. Тышқан кішкентай. Т-ш-а- к-ш-е-т-й- ----------------- Тышқан кішкентай. 0
T-ş-a- -işk--t-y. Tışqan kişkentay. T-ş-a- k-ş-e-t-y- ----------------- Tışqan kişkentay.
тъмен и светъл қ--а-ғ- --н- ж-р-қ қараңғы және жарық қ-р-ң-ы ж-н- ж-р-қ ------------------ қараңғы және жарық 0
qa--ñ-ı j-n- -a--q qarañğı jäne jarıq q-r-ñ-ı j-n- j-r-q ------------------ qarañğı jäne jarıq
Нощта е тъмна. Т-н ----ң-ы. Түн қараңғы. Т-н қ-р-ң-ы- ------------ Түн қараңғы. 0
T-- qa-a---. Tün qarañğı. T-n q-r-ñ-ı- ------------ Tün qarañğı.
Денят е светъл. К-н-із жа-ы-. Күндіз жарық. К-н-і- ж-р-қ- ------------- Күндіз жарық. 0
Kün-i- jarı-. Kündiz jarıq. K-n-i- j-r-q- ------------- Kündiz jarıq.
стар и млад к----ж--е-ж-с кәрі және жас к-р- ж-н- ж-с ------------- кәрі және жас 0
k--i----- jas käri jäne jas k-r- j-n- j-s ------------- käri jäne jas
Нашият дядо е много стар. Б-з--- ата--- --е-кәр-. Біздің атамыз өте кәрі. Б-з-і- а-а-ы- ө-е к-р-. ----------------------- Біздің атамыз өте кәрі. 0
B--------a-ız-ö-e--ä--. Bizdiñ atamız öte käri. B-z-i- a-a-ı- ö-e k-r-. ----------------------- Bizdiñ atamız öte käri.
Преди 70 години е бил още млад. 7- жы- бұ--н-о- -ас--о-ғ--. 70 жыл бұрын ол жас болған. 7- ж-л б-р-н о- ж-с б-л-а-. --------------------------- 70 жыл бұрын ол жас болған. 0
70--ı- ----n--- ja--bol---. 70 jıl burın ol jas bolğan. 7- j-l b-r-n o- j-s b-l-a-. --------------------------- 70 jıl burın ol jas bolğan.
красив и грозен әд-м--ж-н--ұ-қын-ыз әдемі және ұсқынсыз ә-е-і ж-н- ұ-қ-н-ы- ------------------- әдемі және ұсқынсыз 0
äd--i--ä-- -s----ız ädemi jäne usqınsız ä-e-i j-n- u-q-n-ı- ------------------- ädemi jäne usqınsız
Пеперудата е красива. Көб-л-- -де-і. Көбелек әдемі. К-б-л-к ә-е-і- -------------- Көбелек әдемі. 0
Köbe-e- ---mi. Köbelek ädemi. K-b-l-k ä-e-i- -------------- Köbelek ädemi.
Паякът е грозен. Өрм---і -----сы-. Өрмекші ұсқынсыз. Ө-м-к-і ұ-қ-н-ы-. ----------------- Өрмекші ұсқынсыз. 0
Ö--ekş- -sq--s--. Örmekşi usqınsız. Ö-m-k-i u-q-n-ı-. ----------------- Örmekşi usqınsız.
дебел и слаб с-м-з --рық семіз -арық с-м-з --р-қ ----------- семіз -арық 0
s--iz---rıq semiz -arıq s-m-z --r-q ----------- semiz -arıq
Жена с тегло 100 килограма е дебела. С----ғ--100-к--і -й-л се---. Салмағы 100 келі әйел семіз. С-л-а-ы 1-0 к-л- ә-е- с-м-з- ---------------------------- Салмағы 100 келі әйел семіз. 0
Sal-a-ı-1-0 ke-i-äy-l -em-z. Salmağı 100 keli äyel semiz. S-l-a-ı 1-0 k-l- ä-e- s-m-z- ---------------------------- Salmağı 100 keli äyel semiz.
Мъж с тегло 50 килограма е слаб. Сал-а-------ил-г---м--р--к -р--. Салмағы 50 килограмм еркек арық. С-л-а-ы 5- к-л-г-а-м е-к-к а-ы-. -------------------------------- Салмағы 50 килограмм еркек арық. 0
Salm-ğı--0 ----gramm er--- -rıq. Salmağı 50 kïlogramm erkek arıq. S-l-a-ı 5- k-l-g-a-m e-k-k a-ı-. -------------------------------- Salmağı 50 kïlogramm erkek arıq.
скъп и евтин қ---ат ---- ----н қымбат және арзан қ-м-а- ж-н- а-з-н ----------------- қымбат және арзан 0
qı-ba- --ne -r-an qımbat jäne arzan q-m-a- j-n- a-z-n ----------------- qımbat jäne arzan
Колата е скъпа. Ма-и-а қ-мба-. Машина қымбат. М-ш-н- қ-м-а-. -------------- Машина қымбат. 0
M-ş-n--qım-a-. Maşïna qımbat. M-ş-n- q-m-a-. -------------- Maşïna qımbat.
Вестникът е евтин. Газет а-зан. Газет арзан. Г-з-т а-з-н- ------------ Газет арзан. 0
G--et --z-n. Gazet arzan. G-z-t a-z-n- ------------ Gazet arzan.

Кодово превключване

Все повече и повече хора израстват двуезични. Те могат да говорят повече от един език. Много от тези хора често превключват между езиците. Те решават кой език да използват в зависимост от ситуацията. Например, те говорят на различни езици по време на работа и у дома. По този начин се адаптират към околната си среда. Но съществува и възможност за спонтанно превключване на езиците. Това явление се нарича кодово превключване. При кодовото превключване, езикът бива сменен в процеса на говорене. Може да има много причини, поради които говорещите правят това. Често те не намират подходящата дума в даден език. И могат да изразят себе си по-добре чрез другия език. Причината може да бъде и в това, че говорещият се чувства по-уверен в единия от езиците. Той използва този език за частни или лични неща. Понякога определена дума не съществува в езика. В този случай на говорещия се налага да превключи на друг език. Или пък умишлено сменя езиците, за да не бъде разбран. В този случай кодовото превключване работи като таен език. По-рано, смесването на езиците беше критикувано. Смяташе се, че говорещият не може да говори правилно някой от двата езика. Днес на него се гледа по различен начин. Кодовото превключване се признава като специална езикова компетентност. Интересно е да се наблюдава говорещият, който използва кодово превключване. Често пъти той не просто сменя езика, на който говори. Други комуникативни елементи също се променят. Мнозина говорят по-бързо, по-високо или по-акцентирано на другия език. Или изведнъж започват да използват повече жестове и изражения на лицето. По този начин, кодовото превключване винаги е в известна степен и културно превключване…