Разговорник

bg Дните на седмицата   »   ti መዓልታት ሰሙን

9 [девет]

Дните на седмицата

Дните на седмицата

9 [ትሽዓተ]

9 [tishi‘ate]

መዓልታት ሰሙን

[me‘alitati semuni]

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
понеделник እቲ --ይ እቲ ሰኑይ እ- ሰ-ይ ------ እቲ ሰኑይ 0
i-- -enu-i itī senuyi i-ī s-n-y- ---------- itī senuyi
вторник እቲ--ሉስ እቲ ሰሉስ እ- ሰ-ስ ------ እቲ ሰሉስ 0
itī-sel--i itī selusi i-ī s-l-s- ---------- itī selusi
сряда እ----ዕ እቲ ረቡዕ እ- ረ-ዕ ------ እቲ ረቡዕ 0
i-ī--eb-‘i itī rebu‘i i-ī r-b-‘- ---------- itī rebu‘i
четвъртък እቲ---ስ እቲ ሓሙስ እ- ሓ-ስ ------ እቲ ሓሙስ 0
i----̣-m-si itī h-amusi i-ī h-a-u-i ----------- itī ḥamusi
петък እቲ ዓ-ቢ እቲ ዓርቢ እ- ዓ-ቢ ------ እቲ ዓርቢ 0
i-- ‘a---ī itī ‘aribī i-ī ‘-r-b- ---------- itī ‘aribī
събота እ- --ም እቲ ቀዳም እ- ቀ-ም ------ እቲ ቀዳም 0
i-ī k-e--mi itī k’edami i-ī k-e-a-i ----------- itī k’edami
неделя እ- --በት እቲ ሰንበት እ- ሰ-በ- ------- እቲ ሰንበት 0
itī-se-ib--i itī senibeti i-ī s-n-b-t- ------------ itī senibeti
седмица እ--ሰ-ን እታ ሰሙን እ- ሰ-ን ------ እታ ሰሙን 0
i-- ---u-i ita semuni i-a s-m-n- ---------- ita semuni
от понеделник до неделя ካብ-ሰኑ--ክሳ- ሰንበት ካብ ሰኑይ ክሳብ ሰንበት ካ- ሰ-ይ ክ-ብ ሰ-በ- --------------- ካብ ሰኑይ ክሳብ ሰንበት 0
ka-i s-nuy----s--i-s----e-i kabi senuyi kisabi senibeti k-b- s-n-y- k-s-b- s-n-b-t- --------------------------- kabi senuyi kisabi senibeti
Първият ден е понеделник. እ- ቀዳማ- መ------ይ -ዩ። እቲ ቀዳማይ መዓልቲ ሰኑይ እዩ። እ- ቀ-ማ- መ-ል- ሰ-ይ እ-። -------------------- እቲ ቀዳማይ መዓልቲ ሰኑይ እዩ። 0
it- k’e-a-a-i -e-ali-- senuy- ---። itī k’edamayi me‘alitī senuyi iyu። i-ī k-e-a-a-i m-‘-l-t- s-n-y- i-u- ---------------------------------- itī k’edamayi me‘alitī senuyi iyu።
Вторият ден е вторник. እቲ--ልኣ--መ--ቲ --ስ እዩ። እቲ ካልኣይ መዓልቲ ሰሉስ እዩ። እ- ካ-ኣ- መ-ል- ሰ-ስ እ-። -------------------- እቲ ካልኣይ መዓልቲ ሰሉስ እዩ። 0
i-ī--ali’a-i m----it--s-l-si i-u። itī kali’ayi me‘alitī selusi iyu። i-ī k-l-’-y- m-‘-l-t- s-l-s- i-u- --------------------------------- itī kali’ayi me‘alitī selusi iyu።
Третият ден е сряда. እ- -ል-- -ዓ-ቲ-ረ-- --። እቲ ሳልሳይ መዓልቲ ረቡዕ እዩ። እ- ሳ-ሳ- መ-ል- ረ-ዕ እ-። -------------------- እቲ ሳልሳይ መዓልቲ ረቡዕ እዩ። 0
i-----lis-yi---‘-l-tī re-u‘- -y-። itī salisayi me‘alitī rebu‘i iyu። i-ī s-l-s-y- m-‘-l-t- r-b-‘- i-u- --------------------------------- itī salisayi me‘alitī rebu‘i iyu።
Четвъртият ден е четвъртък. እ- --ዓይ መዓል----ስ እ-። እቲ ራብዓይ መዓልቲ ሓሙስ እዩ። እ- ራ-ዓ- መ-ል- ሓ-ስ እ-። -------------------- እቲ ራብዓይ መዓልቲ ሓሙስ እዩ። 0
i-ī---bi‘-----e‘al--ī ḥa--s- iyu። itī rabi‘ayi me‘alitī h-amusi iyu። i-ī r-b-‘-y- m-‘-l-t- h-a-u-i i-u- ---------------------------------- itī rabi‘ayi me‘alitī ḥamusi iyu።
Петият ден е петък. እቲ ሓምሻ- ---- ዓር----። እቲ ሓምሻይ መዓልቲ ዓርቢ እዩ። እ- ሓ-ሻ- መ-ል- ዓ-ቢ እ-። -------------------- እቲ ሓምሻይ መዓልቲ ዓርቢ እዩ። 0
itī---a-i--a-- ---a-i-- ‘ar-b---yu። itī h-amishayi me‘alitī ‘aribī iyu። i-ī h-a-i-h-y- m-‘-l-t- ‘-r-b- i-u- ----------------------------------- itī ḥamishayi me‘alitī ‘aribī iyu።
Шестият ден е събота. እቲ ሻዱ-ይ-መ--ቲ ቀዳም-እ-። እቲ ሻዱሻይ መዓልቲ ቀዳም እዩ። እ- ሻ-ሻ- መ-ል- ቀ-ም እ-። -------------------- እቲ ሻዱሻይ መዓልቲ ቀዳም እዩ። 0
i---shad-sh-y---e‘a--t--k---ami iy-። itī shadushayi me‘alitī k’edami iyu። i-ī s-a-u-h-y- m-‘-l-t- k-e-a-i i-u- ------------------------------------ itī shadushayi me‘alitī k’edami iyu።
Седмият ден е неделя. እቲ-ሻብዓ--መ-ል---ንበ--እዩ። እቲ ሻብዓይ መዓልቲ ሰንበት እዩ። እ- ሻ-ዓ- መ-ል- ሰ-በ- እ-። --------------------- እቲ ሻብዓይ መዓልቲ ሰንበት እዩ። 0
i-ī shab--a-i----a-itī-s-ni-et--i--። itī shabi‘ayi me‘alitī senibeti iyu። i-ī s-a-i-a-i m-‘-l-t- s-n-b-t- i-u- ------------------------------------ itī shabi‘ayi me‘alitī senibeti iyu።
Седмицата има седем дни. እ--ሰሙ- --ዓተ-መ--ት-ት-ኣ--። እቲ ሰሙን ሸውዓተ መዓልትታት ኣለዎ። እ- ሰ-ን ሸ-ዓ- መ-ል-ታ- ኣ-ዎ- ----------------------- እቲ ሰሙን ሸውዓተ መዓልትታት ኣለዎ። 0
i-----m-ni--h--i--t- me-a-----at--a-e--። itī semuni shewi‘ate me‘alititati alewo። i-ī s-m-n- s-e-i-a-e m-‘-l-t-t-t- a-e-o- ---------------------------------------- itī semuni shewi‘ate me‘alititati alewo።
Ние работим само пет дни. ን-ና ሓ--ተ-መዓል-- ---ንሰርሕ። ንሕና ሓሙሽተ መዓልታት ኢና ንሰርሕ። ን-ና ሓ-ሽ- መ-ል-ት ኢ- ን-ር-። ----------------------- ንሕና ሓሙሽተ መዓልታት ኢና ንሰርሕ። 0
niḥ-n- ḥ--u-hite--e‘-l--at- ----nise--ḥi። nih-ina h-amushite me‘alitati īna niserih-i። n-h-i-a h-a-u-h-t- m-‘-l-t-t- ī-a n-s-r-h-i- -------------------------------------------- niḥina ḥamushite me‘alitati īna niseriḥi።

Изкуственият език Есперанто

Английският е най-важният универсален език на нашето време. Предполага се, че всеки трябва да може да общува на него. Но останалите езици също искат да достигнат този статус. Например изкуствените езици. Изкуствените езици специално се създават и развиват. Т.е. те се моделират по определен план. При изкуствените езици се смесват елементи от различни езици. По този начин те би трябвало лесно да се научават от възможно най-голям брой хора. Целта при всеки изкуствен език е международно общуване. Най-добре познатият изкуствен език е Есперанто. Той е представен за пръв път през 1887 г. във Варшава. Негов изобретател е художника Лудвиг Л. Заменхоф. Той бил убеден, че основната причина за (социалните) размирици се крие в проблемите с общуването. Именно затова той решил да създаде един език, който да обедини хората. Чрез него хората би трябвало да общуват помежду си като равни. Псевдонимът на доктора бил Доктор Есперанто, т.е. "Надяващият се". Това показва колко много той е вярвал в своята мечта. Но идеята за универсално разбирателство е много по-стара. В наши дни са разработени множество изкуствени езици. Те се свързват с цели като толерантност и човешки права. Днес хора от над 120 държави владеят отлично Есперанто. Но съществуват и критики към този изкуствен език. Например около 70% от лексиката е заета от Романските езици. И Есперанто също така отчетливо е формиран по модела на Индоевропейските езици. Говорещите на Есперанто обменят мисли и идеи на конгреси и по клубове. Редовно се организират срещи и лекции. Така че, готови ли сте за малко Есперанто? Ĉu vi parolas Esperanton? – Jes, mi parolas Esperanton tre bone!
Знаете ли, че?
Американският английски принадлежи към западногерманските езици. Подобно на канадския английски той е северноамерикански английски диалект. Той е майчин език на около 300 милиона души. С това е най-широко разпространената разновидност на английския език. Той е много подобен на британския английски. Хората, говорещи двете разновидности, безпроблемно могат да общуват помежду си. Само ако двете страни говорят силни диалекти, комуникацията става по-трудна. Все пак съществуват някои съществени различия между двете разновидности. Те са свързани преди всичко с произношението, речниковия състав и правописа. В някои случаи има отклонения също в граматиката и пунктуацията. В сравнение с британския английски значението на американския английски нараства. Това се дължи главно на голямото влияние на северноамериканската кино- и музикална индустрия. Тя изнася своя език в продължение на десетилетия в цял свят. Дори Индия и Пакистан, някога британски колонии, приемат днес американизми ... Научете американски английски, той е най-влиятелният език в света!