Разговорник

bg Уговорка   »   ti ምርኽኻብ

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [ዕስራንኣርባዕተን]

24 [‘isirani’ariba‘iteni]

ምርኽኻብ

[miriẖiẖabi]

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? ቡስ-ገ-ፋ---ኪ---? ቡ- ገ------ ዲ-- ቡ- ገ-ፋ-ካ-ኪ ዲ-? -------------- ቡስ ገዲፋትካ/ኪ ዲያ? 0
busi g-d----i----- dīya? b--- g------------ d---- b-s- g-d-f-t-k-/-ī d-y-? ------------------------ busi gedīfatika/kī dīya?
Аз те чаках половин час. ኣ----ኻ ፍር--ሰዓት---ቢየካ-። ኣ- ን-- ፍ-- ሰ-- ተ---- ። ኣ- ን-ኻ ፍ-ቂ ሰ-ት ተ-ቢ-ካ ። ---------------------- ኣነ ንዓኻ ፍርቂ ሰዓት ተጸቢየካ ። 0
ane-----h------i----s----- ---s’eb----a-። a-- n------ f------ s----- t----------- ። a-e n-‘-h-a f-r-k-ī s-‘-t- t-t-’-b-y-k- ። ----------------------------------------- ane ni‘aẖa firik’ī se‘ati tets’ebīyeka ።
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? ሞ--ል ም----ብ----ድዩ? ሞ--- ም-- የ---- ድ-- ሞ-ይ- ም-ኻ የ-ል-ን ድ-? ------------------ ሞባይል ምሳኻ የብልካን ድዩ? 0
m---y--- m-s-h-- yebil-kan----y-? m------- m------ y--------- d---- m-b-y-l- m-s-h-a y-b-l-k-n- d-y-? --------------------------------- mobayili misaẖa yebilikani diyu?
Следващия път бъди точен / точна! ዝመ-እ-ዘሎ ግ---- ስ--- ት-ኸ-! ዝ--- ዘ- ግ- ኣ- ስ--- ት---- ዝ-ጽ- ዘ- ግ- ኣ- ስ-ት- ት-ኸ-! ------------------------ ዝመጽእ ዘሎ ግዜ ኣብ ስዓትካ ትረኸብ! 0
zi--t--i-i---lo gi-ē --i-si--t----t---ẖe-i! z--------- z--- g--- a-- s------- t--------- z-m-t-’-’- z-l- g-z- a-i s-‘-t-k- t-r-h-e-i- -------------------------------------------- zimets’i’i zelo gizē abi si‘atika tireẖebi!
Следващия път вземи такси! ዝመጽእ ዘ--ግ--ታ-ሲ ---! ዝ--- ዘ- ግ- ታ-- ው--- ዝ-ጽ- ዘ- ግ- ታ-ሲ ው-ድ- ------------------- ዝመጽእ ዘሎ ግዜ ታክሲ ውሰድ! 0
zim-t--i-i -e---g-------i-ī-wis-d-! z--------- z--- g--- t----- w------ z-m-t-’-’- z-l- g-z- t-k-s- w-s-d-! ----------------------------------- zimets’i’i zelo gizē takisī wisedi!
Следващия път вземи чадър със себе си! ዝ-ጽ- -- --- -ማ--! ዝ--- ግ- ጽ-- ተ---- ዝ-ጽ- ግ- ጽ-ል ተ-ላ-! ----------------- ዝመጽእ ግዜ ጽላል ተማላእ! 0
zim---’-’--gi----s--l--i --m----i! z--------- g--- t------- t-------- z-m-t-’-’- g-z- t-’-l-l- t-m-l-’-! ---------------------------------- zimets’i’i gizē ts’ilali temala’i!
Утре съм свободен / свободна. ጽ-ሕ -ጻ እየ። ጽ-- ነ- እ-- ጽ-ሕ ነ- እ-። ---------- ጽባሕ ነጻ እየ። 0
ts’ibaḥ--nets’a iye። t-------- n----- i--- t-’-b-h-i n-t-’- i-e- --------------------- ts’ibaḥi nets’a iye።
Да се срещнем утре? ጽ-- ዶ-ን--ብ? ጽ-- ዶ------ ጽ-ሕ ዶ-ን-ኸ-? ----------- ጽባሕ ዶክንራኸብ? 0
t-’i-aḥi do-in----̱e--? t-------- d------------- t-’-b-h-i d-k-n-r-h-e-i- ------------------------ ts’ibaḥi dokiniraẖebi?
Съжалявам, утре не става. ይቕሬታ- --ሕ---ጥ-መን- -የ። ይ---- ጽ-- ኣ------ እ-- ይ-ሬ-፣ ጽ-ሕ ኣ-ጥ-መ-ን እ-። --------------------- ይቕሬታ፣ ጽባሕ ኣይጥዕመንን እየ። 0
y-k--i-ē--፣ ts’------ --it--‘-m-n--- iy-። y---------- t-------- a------------- i--- y-k-’-r-t-፣ t-’-b-h-i a-i-’-‘-m-n-n- i-e- ----------------------------------------- yiḵ’irēta፣ ts’ibaḥi ayit’i‘imenini iye።
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? ኣብ-------ን----- መደብ ኣ---ዲዩ? ኣ-- ቀ------- ገ- መ-- ኣ-- ዲ-- ኣ-ዚ ቀ-መ-ሰ-በ- ገ- መ-ብ ኣ-ካ ዲ-? --------------------------- ኣብዚ ቀዳመ-ሰንበት ገለ መደብ ኣሎካ ዲዩ? 0
a---- k’-d----s-nib-ti-ge-e -e-e-- alok---ī-u? a---- k--------------- g--- m----- a---- d---- a-i-ī k-e-a-e-s-n-b-t- g-l- m-d-b- a-o-a d-y-? ---------------------------------------------- abizī k’edame-senibeti gele medebi aloka dīyu?
Или вече имаш уговорка? ወይ -ማ ተቋ-----ኻ? ወ- ድ- ተ---- ዲ-- ወ- ድ- ተ-ጺ-ካ ዲ-? --------------- ወይ ድማ ተቋጺርካ ዲኻ? 0
w-y- d--- te-’---s’ī-i----īh-a? w--- d--- t------------- d----- w-y- d-m- t-k-w-t-’-r-k- d-h-a- ------------------------------- weyi dima tek’wats’īrika dīẖa?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. ከ- ር-ይቶ--ኣብ-ቀ---ሰንበ---ራ--። ከ- ር---- ኣ- ቀ------- ን---- ከ- ር-ይ-ይ ኣ- ቀ-ማ-ሰ-በ- ን-ኸ-። -------------------------- ከም ርእይቶይ ኣብ ቀዳማ-ሰንበት ንራኸብ። 0
k--- ri’-yi-o-i a-i k-ed-m-------et- -i-aẖebi። k--- r--------- a-- k--------------- n--------- k-m- r-’-y-t-y- a-i k-e-a-a-s-n-b-t- n-r-h-e-i- ----------------------------------------------- kemi ri’iyitoyi abi k’edama-senibeti niraẖebi።
Да направим пикник? ፒክ-ክ - -ን--ር? ፒ--- ዶ ክ----- ፒ-ኒ- ዶ ክ-ገ-ር- ------------- ፒክኒክ ዶ ክንገብር? 0
p-kin--i-d- ki-ige-ir-? p------- d- k---------- p-k-n-k- d- k-n-g-b-r-? ----------------------- pīkinīki do kinigebiri?
Да отидем на плажа? ናብ --ገ- ባሕ- -ን--ድ? ና- ገ--- ባ-- ክ----- ና- ገ-ገ- ባ-ሪ ክ-ከ-ድ- ------------------ ናብ ገምገም ባሕሪ ክንከይድ? 0
nabi gemig--i --ḥ-r- kin--eyi--? n--- g------- b------ k---------- n-b- g-m-g-m- b-h-i-ī k-n-k-y-d-? --------------------------------- nabi gemigemi baḥirī kinikeyidi?
Да отидем в планината? ና-ቶም--ቦታት ዶ -ንጉዓ-? ና--- ጎ--- ዶ ክ----- ና-ቶ- ጎ-ታ- ዶ ክ-ጉ-ዝ- ------------------ ናብቶም ጎቦታት ዶ ክንጉዓዝ? 0
nabit--i---b-t-t--d- kinigu--zi? n------- g------- d- k---------- n-b-t-m- g-b-t-t- d- k-n-g-‘-z-? -------------------------------- nabitomi gobotati do kinigu‘azi?
Ще те взема от офиса. ካብ -ት-ጽሕ-- ---ደ-(ክቕ--ካ) እየ። ካ- ቤ------ ክ----------- እ-- ካ- ቤ---ሕ-ት ክ-ስ-ካ-ክ-በ-ካ- እ-። --------------------------- ካብ ቤት-ጽሕፈት ክወስደካ(ክቕበለካ) እየ። 0
ka-- bēti--s-ih-if--- ki-e-id-ka----̱’-b---k---i--። k--- b--------------- k----------------------- i--- k-b- b-t---s-i-̣-f-t- k-w-s-d-k-(-i-̱-i-e-e-a- i-e- --------------------------------------------------- kabi bēti-ts’iḥifeti kiwesideka(kiḵ’ibeleka) iye።
Ще те взема от къщи. ካብ-ገዛኻ --ስ-ካ-(ክ-በለካ-እየ። ካ- ገ-- ክ---- (--------- ካ- ገ-ኻ ክ-ስ-ካ (-ቕ-ለ-)-የ- ----------------------- ካብ ገዛኻ ክወስደካ (ክቕበለካ)እየ። 0
kab- ge--ẖa kiwe--de-a-----̱’i-el--a-i-e። k--- g------ k--------- (----------------- k-b- g-z-h-a k-w-s-d-k- (-i-̱-i-e-e-a-i-e- ------------------------------------------ kabi gezaẖa kiwesideka (kiḵ’ibeleka)iye።
Ще те взема от автобусната спирка. ካብ-ፌርማ- -ው-ቡ- ክ---ካ --ቕበ-ካ)-እ-። ካ- ፌ--- ኣ---- ክ---- (------ እ-- ካ- ፌ-ማ- ኣ-ቶ-ስ ክ-ስ-ካ (-ቕ-ለ-) እ-። ------------------------------- ካብ ፌርማታ ኣውቶቡስ ክወስደካ (ክቕበለካ) እየ። 0
k-------i--t- --------i kiwe-----------------e-------። k--- f------- a-------- k--------- (------------- i--- k-b- f-r-m-t- a-i-o-u-i k-w-s-d-k- (-i-̱-i-e-e-a- i-e- ------------------------------------------------------ kabi fērimata awitobusi kiwesideka (kiḵ’ibeleka) iye።

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.