Разговорник

bg Пазаруване   »   ti ምግዛእ

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [ሓምሳንኣርባዕተን]

54 [ḥamisani’ariba‘iteni]

ምግዛእ

[migiza’i]

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. ኣነ--ደ-ህያብ-ክገ-እ-ደል-። ኣ- ሓ- ህ-- ክ--- ደ--- ኣ- ሓ- ህ-ብ ክ-ዝ- ደ-የ- ------------------- ኣነ ሓደ ህያብ ክገዝእ ደልየ። 0
a-e -̣--e --ya-i -----i----e-i-e። a-- h---- h----- k------- d------ a-e h-a-e h-y-b- k-g-z-’- d-l-y-። --------------------------------- ane ḥade hiyabi kigezi’i deliye።
Но не нещо прекалено скъпо. ግን--ዝ----ር ---ነ። ግ- ኣ-- ክ-- ዘ---- ግ- ኣ-ዩ ክ-ር ዘ-ኮ-። ---------------- ግን ኣዝዩ ክቡር ዘይኮነ። 0
gi-i -z-yu-k-buri-zeyi-o-e። g--- a---- k----- z-------- g-n- a-i-u k-b-r- z-y-k-n-። --------------------------- gini aziyu kiburi zeyikone።
Може би дамска чанта? ምና--- -- ኢ- ---? ም---- ና- ኢ- ሳ--- ም-ል-ት ና- ኢ- ሳ-ጣ- ---------------- ምናልባት ናይ ኢድ ሳንጣ? 0
minal-ba-i--a-- -----a-i-’-? m--------- n--- ī-- s------- m-n-l-b-t- n-y- ī-i s-n-t-a- ---------------------------- minalibati nayi īdi sanit’a?
Какъв цвят желаете? ኣየናይ ሕ----ሊ-ም? ኣ--- ሕ-- ደ---- ኣ-ና- ሕ-ሪ ደ-ኹ-? -------------- ኣየናይ ሕብሪ ደሊኹም? 0
ay-n--i h---i-- --l-ẖumi? a------ h------ d--------- a-e-a-i h-i-i-ī d-l-h-u-i- -------------------------- ayenayi ḥibirī delīẖumi?
Черен, кафяв или бял? ጸሊም፣-ቡ-ዊ-ወይ -ዕዳ? ጸ--- ቡ-- ወ- ጻ--- ጸ-ም- ቡ-ዊ ወ- ጻ-ዳ- ---------------- ጸሊም፣ ቡናዊ ወይ ጻዕዳ? 0
t-’e-īm-- --n--ī ---i-ts’-‘id-? t-------- b----- w--- t-------- t-’-l-m-፣ b-n-w- w-y- t-’-‘-d-? ------------------------------- ts’elīmi፣ bunawī weyi ts’a‘ida?
Голяма или малка? ዓባይ ወ----ሽ--? ዓ-- ወ- ን----- ዓ-ይ ወ- ን-ሽ-ይ- ------------- ዓባይ ወይ ንእሽቶይ? 0
‘abay--w----ni’i----o--? ‘----- w--- n----------- ‘-b-y- w-y- n-’-s-i-o-i- ------------------------ ‘abayi weyi ni’ishitoyi?
Може ли да видя тази? ክር-- እ--ል---? ክ--- እ--- ዲ-- ክ-እ- እ-እ- ዲ-? ------------- ክርእያ እኽእል ዲየ? 0
k-ri’iya--h---ili--īye? k------- i------- d---- k-r-’-y- i-̱-’-l- d-y-? ----------------------- kiri’iya iẖi’ili dīye?
От кожа ли е? ካብ -ቆ-በት-ድያ? ካ- ብ---- ድ-- ካ- ብ-ር-ት ድ-? ------------ ካብ ብቆርበት ድያ? 0
k--i----’--ibet- d---? k--- b---------- d---- k-b- b-k-o-i-e-i d-y-? ---------------------- kabi bik’oribeti diya?
Или от изкуствена материя? ወይ--ካ- -ላስ-- -ይነ- --? ወ-- ካ- ብ---- ዓ--- ኢ-- ወ-ስ ካ- ብ-ስ-ክ ዓ-ነ- ኢ-? --------------------- ወይስ ካብ ብላስቲክ ዓይነት ኢያ? 0
w---s- --b- --la-i---i ‘----eti-īy-? w----- k--- b--------- ‘------- ī--- w-y-s- k-b- b-l-s-t-k- ‘-y-n-t- ī-a- ------------------------------------ weyisi kabi bilasitīki ‘ayineti īya?
От кожа естествено. ብቆ----እም-- -መይ ደ-። ብ---- እ--- ከ-- ደ-- ብ-ር-ት እ-በ- ከ-ይ ደ-። ------------------ ብቆርበት እምበር ከመይ ደኣ። 0
bik’-ri---i-i-i-e-- ---e-i ----። b---------- i------ k----- d---- b-k-o-i-e-i i-i-e-i k-m-y- d-’-። -------------------------------- bik’oribeti imiberi kemeyi de’a።
Това е особено добро качество. እዚ ----ዝ----- እ-። እ- ሓ- ኣ-- ብ-- እ-- እ- ሓ- ኣ-ዩ ብ-ጽ እ-። ----------------- እዚ ሓደ ኣዝዩ ብሉጽ እዩ። 0
i-- ---d---ziyu-bi--t-’- i--። i-- h---- a---- b------- i--- i-ī h-a-e a-i-u b-l-t-’- i-u- ----------------------------- izī ḥade aziyu biluts’i iyu።
Чантата действително е на много изгодна цена. ዋ- -ይ- -ን- ይ-ኢ---ጣ-ሚ ----እዩ። ዋ- ና-- ሳ-- ይ ኢ- ብ--- ሕ-- እ-- ዋ- ና-ታ ሳ-ጣ ይ ኢ- ብ-ዕ- ሕ-ር እ-። ---------------------------- ዋጋ ናይታ ሳንጣ ይ ኢድ ብጣዕሚ ሕሱር እዩ። 0
wag---ayit--sani-’--yi īd--bit’a‘-m- ----u-- --u። w--- n----- s------ y- ī-- b-------- h------ i--- w-g- n-y-t- s-n-t-a y- ī-i b-t-a-i-ī h-i-u-i i-u- ------------------------------------------------- waga nayita sanit’a yi īdi bit’a‘imī ḥisuri iyu።
Харесва ми. ደስ ኢ-ት--ኣ-። ደ- ኢ--- ኣ-- ደ- ኢ-ት- ኣ-። ----------- ደስ ኢላትኒ ኣላ። 0
d-s--ī-atin--ala። d--- ī------ a--- d-s- ī-a-i-ī a-a- ----------------- desi īlatinī ala።
Ще я взема. ክወ-- --። ክ--- እ-- ክ-ስ- እ-። -------- ክወስዳ እየ። 0
k-w-s--a---e። k------- i--- k-w-s-d- i-e- ------------- kiwesida iye።
Може ли евентуално да я подменя? ም--ባ- ከ ክ-ይራ --እል ዲ--? ም---- ከ ክ--- እ--- ዲ- ? ም-ል-ት ከ ክ-ይ- እ-እ- ዲ- ? ---------------------- ምናልባት ከ ክቕይራ እኽእል ዲየ ? 0
min-li--ti ke kiḵ-i-ir- -ẖi-il- ---e-? m--------- k- k--------- i------- d--- ? m-n-l-b-t- k- k-k-’-y-r- i-̱-’-l- d-y- ? ---------------------------------------- minalibati ke kiḵ’iyira iẖi’ili dīye ?
Разбира се. ከመ--ደ-። ከ-- ደ-- ከ-ይ ደ-። ------- ከመይ ደኣ። 0
k-m-y---e’a። k----- d---- k-m-y- d-’-። ------------ kemeyi de’a።
Ние ще я опаковаме като подарък. ከ- ህያብ --ና-ክ-ዕሽ--ኢና። ከ- ህ-- ጌ-- ክ---- ኢ-- ከ- ህ-ብ ጌ-ና ክ-ዕ-ጎ ኢ-። -------------------- ከም ህያብ ጌርና ክንዕሽጎ ኢና። 0
kemi -iya-- g-rin---ini-is-ig--īn-። k--- h----- g----- k---------- ī--- k-m- h-y-b- g-r-n- k-n-‘-s-i-o ī-a- ----------------------------------- kemi hiyabi gērina kini‘ishigo īna።
Касата е там отсреща. ካሳ --ቲ---ው -ዩ--ሎ። ካ- ኣ-- ን-- ኢ- ዘ-- ካ- ኣ-ቲ ን-ው ኢ- ዘ-። ----------------- ካሳ ኣብቲ ንየው ኢዩ ዘሎ። 0
k-sa -bit- n------ī---zelo። k--- a---- n----- ī-- z---- k-s- a-i-ī n-y-w- ī-u z-l-። --------------------------- kasa abitī niyewi īyu zelo።

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...