Разговорник

bg Пазаруване   »   ti ምግዛእ

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [ሓምሳንኣርባዕተን]

54 [ḥamisani’ariba‘iteni]

ምግዛእ

migiza’i

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. ኣነ ሓ--ህያብ --------። ኣ_ ሓ_ ህ__ ክ___ ደ___ ኣ- ሓ- ህ-ብ ክ-ዝ- ደ-የ- ------------------- ኣነ ሓደ ህያብ ክገዝእ ደልየ። 0
ane-ḥa---h-ya---k-----’i d-l-ye። a__ ḥ___ h_____ k_______ d______ a-e h-a-e h-y-b- k-g-z-’- d-l-y-። --------------------------------- ane ḥade hiyabi kigezi’i deliye።
Но не нещо прекалено скъпо. ግ--ኣዝ--ክቡር --ኮነ። ግ_ ኣ__ ክ__ ዘ____ ግ- ኣ-ዩ ክ-ር ዘ-ኮ-። ---------------- ግን ኣዝዩ ክቡር ዘይኮነ። 0
gini azi-u ki-ur- -ey--o--። g___ a____ k_____ z________ g-n- a-i-u k-b-r- z-y-k-n-። --------------------------- gini aziyu kiburi zeyikone።
Може би дамска чанта? ምናልባት ና---- ሳን-? ም____ ና_ ኢ_ ሳ___ ም-ል-ት ና- ኢ- ሳ-ጣ- ---------------- ምናልባት ናይ ኢድ ሳንጣ? 0
mi---i-------yi -di -anit--? m_________ n___ ī__ s_______ m-n-l-b-t- n-y- ī-i s-n-t-a- ---------------------------- minalibati nayi īdi sanit’a?
Какъв цвят желаете? ኣየናይ ሕብ- ደሊኹ-? ኣ___ ሕ__ ደ____ ኣ-ና- ሕ-ሪ ደ-ኹ-? -------------- ኣየናይ ሕብሪ ደሊኹም? 0
ayen--- -̣--i-- d-l-h-umi? a______ ḥ_____ d________ a-e-a-i h-i-i-ī d-l-h-u-i- -------------------------- ayenayi ḥibirī delīẖumi?
Черен, кафяв или бял? ጸሊ---ቡናዊ ወ--ጻ--? ጸ___ ቡ__ ወ_ ጻ___ ጸ-ም- ቡ-ዊ ወ- ጻ-ዳ- ---------------- ጸሊም፣ ቡናዊ ወይ ጻዕዳ? 0
ts’elī-i--b---w- -ey- ------d-? t________ b_____ w___ t________ t-’-l-m-፣ b-n-w- w-y- t-’-‘-d-? ------------------------------- ts’elīmi፣ bunawī weyi ts’a‘ida?
Голяма или малка? ዓባይ ወ----ሽ-ይ? ዓ__ ወ_ ን_____ ዓ-ይ ወ- ን-ሽ-ይ- ------------- ዓባይ ወይ ንእሽቶይ? 0
‘a--yi -eyi--i’-s-itoy-? ‘_____ w___ n___________ ‘-b-y- w-y- n-’-s-i-o-i- ------------------------ ‘abayi weyi ni’ishitoyi?
Може ли да видя тази? ክ-እ- እ-እል --? ክ___ እ___ ዲ__ ክ-እ- እ-እ- ዲ-? ------------- ክርእያ እኽእል ዲየ? 0
ki-i--y--i-̱i’i-i --ye? k_______ i______ d____ k-r-’-y- i-̱-’-l- d-y-? ----------------------- kiri’iya iẖi’ili dīye?
От кожа ли е? ካብ---ር---ድ-? ካ_ ብ____ ድ__ ካ- ብ-ር-ት ድ-? ------------ ካብ ብቆርበት ድያ? 0
ka-i--ik’or-be-i ----? k___ b__________ d____ k-b- b-k-o-i-e-i d-y-? ---------------------- kabi bik’oribeti diya?
Или от изкуствена материя? ወ-ስ ካብ-ብላስ---ዓ--ት--ያ? ወ__ ካ_ ብ____ ዓ___ ኢ__ ወ-ስ ካ- ብ-ስ-ክ ዓ-ነ- ኢ-? --------------------- ወይስ ካብ ብላስቲክ ዓይነት ኢያ? 0
we--si-ka-i-bil-----ki-‘-yineti ī-a? w_____ k___ b_________ ‘_______ ī___ w-y-s- k-b- b-l-s-t-k- ‘-y-n-t- ī-a- ------------------------------------ weyisi kabi bilasitīki ‘ayineti īya?
От кожа естествено. ብ---- እም----መ- -ኣ። ብ____ እ___ ከ__ ደ__ ብ-ር-ት እ-በ- ከ-ይ ደ-። ------------------ ብቆርበት እምበር ከመይ ደኣ። 0
bik---i---- -mi--ri kem-yi-d-’-። b__________ i______ k_____ d____ b-k-o-i-e-i i-i-e-i k-m-y- d-’-። -------------------------------- bik’oribeti imiberi kemeyi de’a።
Това е особено добро качество. እ--ሓ- -ዝዩ-ብ---እዩ። እ_ ሓ_ ኣ__ ብ__ እ__ እ- ሓ- ኣ-ዩ ብ-ጽ እ-። ----------------- እዚ ሓደ ኣዝዩ ብሉጽ እዩ። 0
i---h-ad--a-i---bi-u---i iy-። i__ ḥ___ a____ b_______ i___ i-ī h-a-e a-i-u b-l-t-’- i-u- ----------------------------- izī ḥade aziyu biluts’i iyu።
Чантата действително е на много изгодна цена. ዋ- -ይታ ----ይ--ድ--------ር --። ዋ_ ና__ ሳ__ ይ ኢ_ ብ___ ሕ__ እ__ ዋ- ና-ታ ሳ-ጣ ይ ኢ- ብ-ዕ- ሕ-ር እ-። ---------------------------- ዋጋ ናይታ ሳንጣ ይ ኢድ ብጣዕሚ ሕሱር እዩ። 0
wa-a-n-yita-s---t’---i ī---b---a--m-----s-ri ---። w___ n_____ s______ y_ ī__ b________ ḥ_____ i___ w-g- n-y-t- s-n-t-a y- ī-i b-t-a-i-ī h-i-u-i i-u- ------------------------------------------------- waga nayita sanit’a yi īdi bit’a‘imī ḥisuri iyu።
Харесва ми. ደስ--ላ---ኣ-። ደ_ ኢ___ ኣ__ ደ- ኢ-ት- ኣ-። ----------- ደስ ኢላትኒ ኣላ። 0
des- īla--n---l-። d___ ī______ a___ d-s- ī-a-i-ī a-a- ----------------- desi īlatinī ala።
Ще я взема. ክወስ--እ-። ክ___ እ__ ክ-ስ- እ-። -------- ክወስዳ እየ። 0
ki--s-da ---። k_______ i___ k-w-s-d- i-e- ------------- kiwesida iye።
Може ли евентуално да я подменя? ም-ል-ት ከ ---ራ-እ-እል-ዲ--? ም____ ከ ክ___ እ___ ዲ_ ? ም-ል-ት ከ ክ-ይ- እ-እ- ዲ- ? ---------------------- ምናልባት ከ ክቕይራ እኽእል ዲየ ? 0
m--a-i-a-i--- k-ḵ-i---- --̱---li -----? m_________ k_ k________ i______ d___ ? m-n-l-b-t- k- k-k-’-y-r- i-̱-’-l- d-y- ? ---------------------------------------- minalibati ke kiḵ’iyira iẖi’ili dīye ?
Разбира се. ከመ--ደኣ። ከ__ ደ__ ከ-ይ ደ-። ------- ከመይ ደኣ። 0
k-me-- de’-። k_____ d____ k-m-y- d-’-። ------------ kemeyi de’a።
Ние ще я опаковаме като подарък. ከ----- ጌ-------ጎ-ኢና። ከ_ ህ__ ጌ__ ክ____ ኢ__ ከ- ህ-ብ ጌ-ና ክ-ዕ-ጎ ኢ-። -------------------- ከም ህያብ ጌርና ክንዕሽጎ ኢና። 0
k-m- -iya----ērin- ---i‘-s--go ī-a። k___ h_____ g_____ k__________ ī___ k-m- h-y-b- g-r-n- k-n-‘-s-i-o ī-a- ----------------------------------- kemi hiyabi gērina kini‘ishigo īna።
Касата е там отсреща. ካሳ -ብ--ንየው -ዩ-ዘሎ። ካ_ ኣ__ ን__ ኢ_ ዘ__ ካ- ኣ-ቲ ን-ው ኢ- ዘ-። ----------------- ካሳ ኣብቲ ንየው ኢዩ ዘሎ። 0
k-sa-----------wi ī------o። k___ a____ n_____ ī__ z____ k-s- a-i-ī n-y-w- ī-u z-l-። --------------------------- kasa abitī niyewi īyu zelo።

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + тигриня (1-100) MP3 тигриня (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...