Разговорник

bg Занимания през отпуската   »   ti ተግባራት ዕርፍቲ

48 [четирийсет и осем]

Занимания през отпуската

Занимания през отпуската

48 [ኣርብዓን ሸሞንተን]

48 [aribi‘ani shemoniteni]

ተግባራት ዕርፍቲ

[tegibarati ‘irifitī]

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Плажът чист ли е? እቲ-ገምገም-ባሕ--ጽ-- -ዩ? እ- ገ--- ባ-- ጽ-- ድ-- እ- ገ-ገ- ባ-ሪ ጽ-ይ ድ-? ------------------- እቲ ገምገም ባሕሪ ጽሩይ ድዩ? 0
itī -em----i ba-̣i-ī ------yi---y-? i-- g------- b------ t------- d---- i-ī g-m-g-m- b-h-i-ī t-’-r-y- d-y-? ----------------------------------- itī gemigemi baḥirī ts’iruyi diyu?
Може ли да се къпем там? ኣ----ትሕም-ስ----ል--? ኣ-- ክ----- ት--- ዶ- ኣ-ኡ ክ-ሕ-ብ- ት-እ- ዶ- ------------------ ኣብኡ ክትሕምብስ ትኽእል ዶ? 0
abi’--k-t---i-ibi-i -iẖi---i--o? a---- k------------ t-------- d-- a-i-u k-t-h-i-i-i-i t-h-i-i-i d-? --------------------------------- abi’u kitiḥimibisi tiẖi’ili do?
Къпането там не е ли опасно? ኣ-ኡ---ን-ስ -ደገ- ዲዩ ኣ-- ም---- ሓ--- ዲ- ኣ-ኡ ም-ን-ስ ሓ-ገ- ዲ- ----------------- ኣብኡ ምሕንባስ ሓደገኛ ዲዩ 0
a-i’--m-ḥ--iba-i-h-a-egenya d--u a---- m---------- h--------- d--- a-i-u m-h-i-i-a-i h-a-e-e-y- d-y- --------------------------------- abi’u miḥinibasi ḥadegenya dīyu
Може ли да се заеме плажен чадър? ኣብዚ-ሓ---ላል--ሓይ--ትል-- --እል ዶ? ኣ-- ሓ- ጽ-- ጸ-- ክ---- ት--- ዶ- ኣ-ዚ ሓ- ጽ-ል ጸ-ይ ክ-ል-ሕ ት-እ- ዶ- ---------------------------- ኣብዚ ሓደ ጽላል ጸሓይ ክትልቃሕ ትኽእል ዶ? 0
ab--ī h--de---’-l-----s--h--y---i--li--a-̣i--ih-i’ili do? a---- h---- t------- t-------- k----------- t-------- d-- a-i-ī h-a-e t-’-l-l- t-’-h-a-i k-t-l-k-a-̣- t-h-i-i-i d-? --------------------------------------------------------- abizī ḥade ts’ilali ts’eḥayi kitilik’aḥi tiẖi’ili do?
Може ли да се заеме шезлонг? ኣብ- -ን-- ክትልቃ------ ዶ? ኣ-- መ--- ክ---- ት--- ዶ- ኣ-ዚ መ-በ- ክ-ል-ሕ ት-እ- ዶ- ---------------------- ኣብዚ መንበር ክትልቃሕ ትኽእል ዶ? 0
ab--- men--e-- kiti-i-’aḥ---i-̱i’--- d-? a---- m------- k----------- t-------- d-- a-i-ī m-n-b-r- k-t-l-k-a-̣- t-h-i-i-i d-? ----------------------------------------- abizī meniberi kitilik’aḥi tiẖi’ili do?
Може ли да се заеме лодка? ኣ-ዚ ሓ--ጃል- ክ-ል----ኽ-ል ዶ ? ኣ-- ሓ- ጃ-- ክ---- ት--- ዶ ? ኣ-ዚ ሓ- ጃ-ባ ክ-ል-ሕ ት-እ- ዶ ? ------------------------- ኣብዚ ሓደ ጃልባ ክትልቃሕ ትኽእል ዶ ? 0
a---- ḥ----j-------iti-i-’-ḥi tiẖi’-l---o ? a---- h---- j----- k----------- t-------- d- ? a-i-ī h-a-e j-l-b- k-t-l-k-a-̣- t-h-i-i-i d- ? ---------------------------------------------- abizī ḥade jaliba kitilik’aḥi tiẖi’ili do ?
Бих искал / искала да карам сърф. ”---”(--ነት --ር- -- ----ማዕበል- --ይድ--ል-። ”--------- ስ--- ኣ- ማ- ብ----- ክ--- ደ--- ”-ር-”-ዓ-ነ- ስ-ር- ኣ- ማ- ብ-ዕ-ል- ክ-ይ- ደ-የ- -------------------------------------- ”ሰርፍ”(ዓይነት ስፖርት ኣብ ማይ ብማዕበል) ክኸይድ ደልየ። 0
”se--fi”(-ayine-i-si---iti a-- ------ima--be--- --h-eyidi-d-l---። ”---------------- s------- a-- m--- b---------- k-------- d------ ”-e-i-i-(-a-i-e-i s-p-r-t- a-i m-y- b-m-‘-b-l-) k-h-e-i-i d-l-y-። ----------------------------------------------------------------- ”serifi”(‘ayineti siporiti abi mayi bima‘ibeli) kiẖeyidi deliye።
Бих искал / искала да се гмуркам. ኣ- -- -ሽ- ማይ-ክ--- ደልየ ኣ- ኣ- ወ-- ማ- ክ--- ደ-- ኣ- ኣ- ወ-ጢ ማ- ክ-ል- ደ-የ --------------------- ኣነ ኣብ ወሽጢ ማይ ክጠልቕ ደልየ 0
an- abi wes---’- may--ki--eli-̱-----l--e a-- a-- w------- m--- k---------- d----- a-e a-i w-s-i-’- m-y- k-t-e-i-̱-i d-l-y- ---------------------------------------- ane abi weshit’ī mayi kit’eliḵ’i deliye
Бих искал / искала да карам водни ски. ኣነ ---- --ይ--ደልየ። ኣ- ቫ--- ክ--- ደ--- ኣ- ቫ--- ክ-ይ- ደ-የ- ----------------- ኣነ ቫሳ-ሺ ክኸይድ ደልየ። 0
an---a-a-s-- k----yidi-------። a-- v------- k-------- d------ a-e v-s---h- k-h-e-i-i d-l-y-። ------------------------------ ane vasa-shī kiẖeyidi deliye።
Може ли да се наеме сърф? ኣ-ዚ--ሰርፍ --ድ“ ክት-ረ ት-እ- ዶ? ኣ-- „--- ቦ--- ክ--- ት--- ዶ- ኣ-ዚ „-ር- ቦ-ድ- ክ-ኻ- ት-እ- ዶ- -------------------------- ኣብዚ „ሰርፍ ቦርድ“ ክትኻረ ትኽእል ዶ? 0
a--z- „-e-if---oridi- ki--ẖ-re -iẖ---l--d-? a---- „------ b------ k-------- t-------- d-- a-i-ī „-e-i-i b-r-d-“ k-t-h-a-e t-h-i-i-i d-? --------------------------------------------- abizī „serifi boridi“ kitiẖare tiẖi’ili do?
Може ли да се наеме екипировка за гмуркане? ኣብ- ---ምጥሓ--ክ-ውቲ---------ል--? ኣ-- ና- ም--- ክ--- ክ--- ት--- ዶ- ኣ-ዚ ና- ም-ሓ- ክ-ው- ክ-ኻ- ት-እ- ዶ- ----------------------------- ኣብዚ ናይ ምጥሓሊ ክዳውቲ ክትኻረ ትኽእል ዶ? 0
ab-zī---yi-mit-i--alī --d-w--ī -i-ih---e--i-̱-’--- -o? a---- n--- m--------- k------- k-------- t-------- d-- a-i-ī n-y- m-t-i-̣-l- k-d-w-t- k-t-h-a-e t-h-i-i-i d-? ------------------------------------------------------ abizī nayi mit’iḥalī kidawitī kitiẖare tiẖi’ili do?
Може ли да се наемат водни ски? ናይ-ቫ--ሺ--ው---ት-ረ ት--ል--? ና- ቫ--- ና-- ክ--- ት--- ዶ- ና- ቫ--- ና-ቲ ክ-ኻ- ት-እ- ዶ- ------------------------ ናይ ቫሳ-ሺ ናውቲ ክትኻረ ትኽእል ዶ? 0
n-yi---s------n-wi----iti--are----̱i’i-- do? n--- v------- n----- k-------- t-------- d-- n-y- v-s---h- n-w-t- k-t-h-a-e t-h-i-i-i d-? -------------------------------------------- nayi vasa-shī nawitī kitiẖare tiẖi’ili do?
Аз съм начинаещ / начинаеща. ኣ- -ና --- እ-። ኣ- ጌ- ጀ-- እ-- ኣ- ጌ- ጀ-ሪ እ-። ------------- ኣነ ጌና ጀማሪ እየ። 0
a-e gēna-jem--ī-iy-። a-- g--- j----- i--- a-e g-n- j-m-r- i-e- -------------------- ane gēna jemarī iye።
Средно добър / добра съм. ኣነ------ --ለ- ኣሎ-። ኣ- ማ---- ክ--- ኣ--- ኣ- ማ-ከ-ይ ክ-ለ- ኣ-ኒ- ------------------ ኣነ ማእከላይ ክእለት ኣሎኒ። 0
a-e-m-’----a-- ---i-eti alo--። a-- m--------- k------- a----- a-e m-’-k-l-y- k-’-l-t- a-o-ī- ------------------------------ ane ma’ikelayi ki’ileti alonī።
Това ми е познато вече. ኣነ-ብ---ኡ -ፍ-ጦ-ኣሎኒ። ኣ- ብ---- ኣ--- ኣ--- ኣ- ብ-ዕ-ኡ ኣ-ል- ኣ-ኒ- ------------------ ኣነ ብዛዕብኡ ኣፍልጦ ኣሎኒ። 0
ane bi-a---i’----i-------l--ī። a-- b--------- a------- a----- a-e b-z-‘-b-’- a-i-i-’- a-o-ī- ------------------------------ ane biza‘ibi’u afilit’o alonī።
Къде е ски лифтът? ስ- ሊፍ--ኣ---ኣ-? ስ- ሊ-- ኣ-- ኣ-- ስ- ሊ-ት ኣ-ይ ኣ-? -------------- ስኪ ሊፍት ኣበይ ኣሎ? 0
si-- l--i-i ab--i -lo? s--- l----- a---- a--- s-k- l-f-t- a-e-i a-o- ---------------------- sikī līfiti abeyi alo?
Имаш ли ски? ስኪ--ሎካ ዶ ስ- ኣ-- ዶ ስ- ኣ-ካ ዶ -------- ስኪ ኣሎካ ዶ 0
s--ī-alo-a do s--- a---- d- s-k- a-o-a d- ------------- sikī aloka do
Имаш ли ски обувки? ና-ይ--ረ--መኼ- -ማ -ማ-ካ-ዶ? ና ይ በ-- መ-- ጫ- ተ--- ዶ- ና ይ በ-ድ መ-ዲ ጫ- ተ-ሊ- ዶ- ---------------------- ና ይ በረድ መኼዲ ጫማ ተማሊካ ዶ? 0
n- y---er--i--eẖē-ī-c--a-a t------- do? n- y- b----- m------ c----- t------- d-- n- y- b-r-d- m-h-ē-ī c-’-m- t-m-l-k- d-? ---------------------------------------- na yi beredi meẖēdī ch’ama temalīka do?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът на образите

Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи. Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта. Картините могат също да предават добре и емоциите. Поради това, рекламата използва много образи. Образите функционират по различен начин от речта. Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност. Това означава, че цялостното изображение има определен ефект. При речта са необходими значително повече думи. Но образите и речта вървят заедно. Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ. По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи. Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите. Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език. Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите. Но посланието на филма не е конкретно. Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно. Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание. Пиктограмите са добър пример за това. Пиктограмите са прости и ясни картинни символи. Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация. Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например. Тя показва цигара с линия през нея. Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията. Но и езика на образите се изучава. Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така. Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията. Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори. Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40. Най-тясно свързан е с азербайджанския език. Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души. Те живеят предимно в Турция и на Балканите. Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия. Турският също е повлиян от други езици. В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски. Особеност на турския език са много различни диалекти. Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език. В граматиката се различават общо шест падежа. Характерна за турския език е и аглутиниращата структура. Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки. Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена. Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.