Разговорник

bg Минало време 3   »   sr Прошлост 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [осамдесет и три]

83 [osamdeset i tri]

Прошлост 3

[Prošlost 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона т--еф-н-р--и т----------- т-л-ф-н-р-т- ------------ телефонирати 0
t--ef-n-rati t----------- t-l-f-n-r-t- ------------ telefonirati
Аз звънях по телефона. Ј----м--еле----р---- -ел--о-и-а--. Ј- с-- т---------- / т------------ Ј- с-м т-л-ф-н-р-о / т-л-ф-н-р-л-. ---------------------------------- Ја сам телефонирао / телефонирала. 0
J- sam-te--fonira--- -elefo------. J- s-- t---------- / t------------ J- s-m t-l-f-n-r-o / t-l-f-n-r-l-. ---------------------------------- Ja sam telefonirao / telefonirala.
Говорих по телефона през цялото време. Ј- сам-це---врем--т---фон---о-/----еф---ра--. Ј- с-- ц--- в---- т---------- / т------------ Ј- с-м ц-л- в-е-е т-л-ф-н-р-о / т-л-ф-н-р-л-. --------------------------------------------- Ја сам цело време телефонирао / телефонирала. 0
J---am--e-- -r--e -e--fon--a--- --le--ni-a--. J- s-- c--- v---- t---------- / t------------ J- s-m c-l- v-e-e t-l-f-n-r-o / t-l-f-n-r-l-. --------------------------------------------- Ja sam celo vreme telefonirao / telefonirala.
Питам п-тати п----- п-т-т- ------ питати 0
pitati p----- p-t-t- ------ pitati
Аз питах. Ја--а- пит-- - --та-а. Ј- с-- п---- / п------ Ј- с-м п-т-о / п-т-л-. ---------------------- Ја сам питао / питала. 0
Ja-s-- pi-ao-----t--a. J- s-- p---- / p------ J- s-m p-t-o / p-t-l-. ---------------------- Ja sam pitao / pitala.
Аз постоянно питах. Ј- ----у--- -ит-о-----т-л-. Ј- с-- у--- п---- / п------ Ј- с-м у-е- п-т-о / п-т-л-. --------------------------- Ја сам увек питао / питала. 0
Ja --m-u--k--itao / pital-. J- s-- u--- p---- / p------ J- s-m u-e- p-t-o / p-t-l-. --------------------------- Ja sam uvek pitao / pitala.
Разказвам исп-и---и и-------- и-п-и-а-и --------- испричати 0
ispriča-i i-------- i-p-i-a-i --------- ispričati
Аз разказвах. Ј--са- исп----о---и-п-и---а. Ј- с-- и------- / и--------- Ј- с-м и-п-и-а- / и-п-и-а-а- ---------------------------- Ја сам испричао / испричала. 0
J--sa- i--ri-ao-- ----ič-la. J- s-- i------- / i--------- J- s-m i-p-i-a- / i-p-i-a-a- ---------------------------- Ja sam ispričao / ispričala.
Аз разказах цялата история. Ј- -ам-и------- - --п-и--ла-ц--- -----. Ј- с-- и------- / и-------- ц--- п----- Ј- с-м и-п-и-а- / и-п-и-а-а ц-л- п-и-у- --------------------------------------- Ја сам испричао / испричала целу причу. 0
Ja--a--i--r---o / ---ri---a c-lu--rič-. J- s-- i------- / i-------- c--- p----- J- s-m i-p-i-a- / i-p-i-a-a c-l- p-i-u- --------------------------------------- Ja sam ispričao / ispričala celu priču.
Уча у-и-и у---- у-и-и ----- учити 0
u-iti u---- u-i-i ----- učiti
Аз учих. Ј---ам-у-и- --уч-ла. Ј- с-- у--- / у----- Ј- с-м у-и- / у-и-а- -------------------- Ја сам учио / учила. 0
Ja ---------/--č-l-. J- s-- u--- / u----- J- s-m u-i- / u-i-a- -------------------- Ja sam učio / učila.
Аз учих цяла вечер. Ја-са-------/-учила-цел- в-че. Ј- с-- у--- / у---- ц--- в---- Ј- с-м у-и- / у-и-а ц-л- в-ч-. ------------------------------ Ја сам учио / учила цело вече. 0
J---a- --io-/ -č--a--elo--eč-. J- s-- u--- / u---- c--- v---- J- s-m u-i- / u-i-a c-l- v-č-. ------------------------------ Ja sam učio / učila celo veče.
Работя р-ди-и р----- р-д-т- ------ радити 0
r-di-i r----- r-d-t- ------ raditi
Аз работих. Ј- с-м ---------а----. Ј- с-- р---- / р------ Ј- с-м р-д-о / р-д-л-. ---------------------- Ја сам радио / радила. 0
Ja --m-ra--o-/ -ad---. J- s-- r---- / r------ J- s-m r-d-o / r-d-l-. ---------------------- Ja sam radio / radila.
Аз работих цял ден. Ја---- -ад-о / рад--а-це-и д-н. Ј- с-- р---- / р----- ц--- д--- Ј- с-м р-д-о / р-д-л- ц-л- д-н- ------------------------------- Ја сам радио / радила цели дан. 0
Ja --- r-d---/ -adi---cel- dan. J- s-- r---- / r----- c--- d--- J- s-m r-d-o / r-d-l- c-l- d-n- ------------------------------- Ja sam radio / radila celi dan.
Ям јести ј---- ј-с-и ----- јести 0
j--ti j---- j-s-i ----- jesti
Аз ядох. Ј- -ам--ео-/ --ла. Ј- с-- ј-- / ј---- Ј- с-м ј-о / ј-л-. ------------------ Ја сам јео / јела. 0
J---a- --- ------. J- s-- j-- / j---- J- s-m j-o / j-l-. ------------------ Ja sam jeo / jela.
Аз изядох всичката храна. Ја-сам -ојео-/-поје-- --у х-а--. Ј- с-- п---- / п----- с-- х----- Ј- с-м п-ј-о / п-ј-л- с-у х-а-у- -------------------------------- Ја сам појео / појела сву храну. 0
Ja-s----oj---/ --j--a --u -r--u. J- s-- p---- / p----- s-- h----- J- s-m p-j-o / p-j-l- s-u h-a-u- -------------------------------- Ja sam pojeo / pojela svu hranu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!