Разговорник

bg Минало време 3   »   mr भूतकाळ ३

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

८३ [त्र्याऐंशी]

83 [Tryā\'ainśī]

भूतकाळ ३

[bhūtakāḷa 3]

български маратхи Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона टे----- क--े टेलिफोन करणे 0
ṭ-------- k----- ṭē------- k----ē ṭēliphōna karaṇē ṭ-l-p-ō-a k-r-ṇ- ----------------
Аз звънях по телефона. मी ट------ क---. मी टेलिफोन केला. 0
m- ṭ-------- k---. mī ṭ-------- k---. mī ṭēliphōna kēlā. m- ṭ-l-p-ō-a k-l-. -----------------.
Говорих по телефона през цялото време. मी स------ व-- ट-------- ब--- ह---. / ह---. मी संपूर्ण वेळ टेलिफोनवर बोलत होतो. / होते. 0
M- s------- v--- ṭ------------ b----- h---. / H---. Mī s------- v--- ṭ------------ b----- h---. / H---. Mī sampūrṇa vēḷa ṭēliphōnavara bōlata hōtō. / Hōtē. M- s-m-ū-ṇ- v-ḷ- ṭ-l-p-ō-a-a-a b-l-t- h-t-. / H-t-. ------------------------------------------.-/-----.
Питам वि----े विचारणे 0
V------- Vi-----ē Vicāraṇē V-c-r-ṇ- --------
Аз питах. मी व------. मी विचारले. 0
m- v-------. mī v-------. mī vicāralē. m- v-c-r-l-. -----------.
Аз постоянно питах. मी न------ व----- आ--. मी नेहेमीच विचारत आलो. 0
M- n------- v------- ā--. Mī n------- v------- ā--. Mī nēhēmīca vicārata ālō. M- n-h-m-c- v-c-r-t- ā-ō. ------------------------.
Разказвам नि---- क--े निवेदन करणे 0
N------- k----- Ni------ k----ē Nivēdana karaṇē N-v-d-n- k-r-ṇ- ---------------
Аз разказвах. मी न----- क---. मी निवेदन केले. 0
m- n------- k---. mī n------- k---. mī nivēdana kēlē. m- n-v-d-n- k-l-. ----------------.
Аз разказах цялата история. मी प---- क---- न----- क---. मी पूर्ण कहाणी निवेदन केली. 0
M- p---- k----- n------- k---. Mī p---- k----- n------- k---. Mī pūrṇa kahāṇī nivēdana kēlī. M- p-r-a k-h-ṇ- n-v-d-n- k-l-. -----------------------------.
Уча शि--- / अ----- क--े शिकणे / अभ्यास करणे 0
Ś-----/ a------ k----- Śi----/ a------ k----ē Śikaṇē/ abhyāsa karaṇē Ś-k-ṇ-/ a-h-ā-a k-r-ṇ- ------/---------------
Аз учих. मी श----. / श----. मी शिकले. / शिकलो. 0
m- ś-----. / Ś-----. mī ś-----. / Ś-----. mī śikalē. / Śikalō. m- ś-k-l-. / Ś-k-l-. ---------.-/-------.
Аз учих цяла вечер. मी स------ स---------- अ----- क---. मी संपूर्ण संध्याकाळभर अभ्यास केला. 0
M- s------- s--------------- a------ k---. Mī s------- s--------------- a------ k---. Mī sampūrṇa sandhyākāḷabhara abhyāsa kēlā. M- s-m-ū-ṇ- s-n-h-ā-ā-a-h-r- a-h-ā-a k-l-. -----------------------------------------.
Работя का- क--े काम करणे 0
K--- k----- Kā-- k----ē Kāma karaṇē K-m- k-r-ṇ- -----------
Аз работих. मी क-- क---. मी काम केले. 0
m- k--- k---. mī k--- k---. mī kāma kēlē. m- k-m- k-l-. ------------.
Аз работих цял ден. मी प---- द--- क-- क---. मी पूर्ण दिवस काम केले. 0
M- p---- d----- k--- k---. Mī p---- d----- k--- k---. Mī pūrṇa divasa kāma kēlē. M- p-r-a d-v-s- k-m- k-l-. -------------------------.
Ям जे--े जेवणे 0
J----- Jē---ē Jēvaṇē J-v-ṇ- ------
Аз ядох. मी ज----. / ज----. मी जेवलो. / जेवले. 0
m- j-----. / J-----. mī j-----. / J-----. mī jēvalō. / Jēvalē. m- j-v-l-. / J-v-l-. ---------.-/-------.
Аз изядох всичката храна. मी स--- ज--- ज----. / ज----. मी सर्व जेवण जेवलो. / जेवले. 0
M- s---- j----- j-----. / J-----. Mī s---- j----- j-----. / J-----. Mī sarva jēvaṇa jēvalō. / Jēvalē. M- s-r-a j-v-ṇ- j-v-l-. / J-v-l-. ----------------------.-/-------.

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!