Разговорник

bg Минало време 3   »   ka წარსული 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [ოთხმოცდასამი]

83 [otkhmotsdasami]

წარსული 3

[ts'arsuli 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ტ--ე-ო--ე ---ე--ა ტ-------- დ------ ტ-ლ-ფ-ნ-ე დ-რ-კ-ა ----------------- ტელეფონზე დარეკვა 0
t--lep-nze da--k'-a t--------- d------- t-e-e-o-z- d-r-k-v- ------------------- t'eleponze darek'va
Аз звънях по телефона. დ--რ--ე. დ------- დ-ვ-ე-ე- -------- დავრეკე. 0
d--r-k--. d-------- d-v-e-'-. --------- davrek'e.
Говорих по телефона през цялото време. ს-ლ--ე-ე-ო----ვ-აპარაკო---. ს-- ტ-------- ვ------------ ს-ლ ტ-ლ-ფ-ნ-ე ვ-ა-ა-ა-ო-დ-. --------------------------- სულ ტელეფონზე ვლაპარაკობდი. 0
s-l t'--ep--ze-v--p'a-ak--b-i. s-- t--------- v-------------- s-l t-e-e-o-z- v-a-'-r-k-o-d-. ------------------------------ sul t'eleponze vlap'arak'obdi.
Питам შე-ი-ხ-ა შ------- შ-კ-თ-ვ- -------- შეკითხვა 0
s-e-'-t-hva s---------- s-e-'-t-h-a ----------- shek'itkhva
Аз питах. ვ---თხ-. ვ------- ვ-კ-თ-ე- -------- ვიკითხე. 0
vi--itkh-. v--------- v-k-i-k-e- ---------- vik'itkhe.
Аз постоянно питах. სულ-ვკითხ----დ-. ს-- ვ----------- ს-ლ ვ-ი-ხ-ლ-ბ-ი- ---------------- სულ ვკითხულობდი. 0
su-----i-k-ul---i. s-- v------------- s-l v-'-t-h-l-b-i- ------------------ sul vk'itkhulobdi.
Разказвам თ----ა თ----- თ-რ-ბ- ------ თხრობა 0
t-h--ba t------ t-h-o-a ------- tkhroba
Аз разказвах. მოვ---ი. მ------- მ-ვ-ე-ი- -------- მოვყევი. 0
m--q-vi. m------- m-v-e-i- -------- movqevi.
Аз разказах цялата история. სუ---ყვ---დი. ს-- ვ-------- ს-ლ ვ-ვ-ბ-დ-. ------------- სულ ვყვებოდი. 0
sul---v----i. s-- v-------- s-l v-v-b-d-. ------------- sul vqvebodi.
Уча ს-ავ-ა ს----- ს-ა-ლ- ------ სწავლა 0
s-s'-vla s------- s-s-a-l- -------- sts'avla
Аз учих. ვი--ავ--. ვ-------- ვ-ს-ა-ლ-. --------- ვისწავლე. 0
vi--s-avle. v---------- v-s-s-a-l-. ----------- vists'avle.
Аз учих цяла вечер. მთე-- -აღ--- ვსწ--ლო--ი. მ---- ს----- ვ---------- მ-ე-ი ს-ღ-მ- ვ-წ-ვ-ო-დ-. ------------------------ მთელი საღამო ვსწავლობდი. 0
mte-i sa-h-m--v-ts--v-o-di. m---- s------ v------------ m-e-i s-g-a-o v-t-'-v-o-d-. --------------------------- mteli saghamo vsts'avlobdi.
Работя მ-შა-ბა მ------ მ-შ-ო-ა ------- მუშაობა 0
m------a m------- m-s-a-b- -------- mushaoba
Аз работих. ვიმუ--ვე. ვ-------- ვ-მ-შ-ვ-. --------- ვიმუშავე. 0
v---shave. v--------- v-m-s-a-e- ---------- vimushave.
Аз работих цял ден. მთ--ი -ღ--ვ---შ--ე. მ---- დ-- ვ-------- მ-ე-ი დ-ე ვ-მ-შ-ვ-. ------------------- მთელი დღე ვიმუშავე. 0
mt--- dg-- ----s-a-e. m---- d--- v--------- m-e-i d-h- v-m-s-a-e- --------------------- mteli dghe vimushave.
Ям ჭ-მა ჭ--- ჭ-მ- ---- ჭამა 0
c-'a-a c----- c-'-m- ------ ch'ama
Аз ядох. ვჭ--ე. ვ----- ვ-ა-ე- ------ ვჭამე. 0
v-h----. v------- v-h-a-e- -------- vch'ame.
Аз изядох всичката храна. ს-ჭ---- სულ --ვ--მ-. ს------ ს-- შ------- ს-ჭ-ე-ი ს-ლ შ-ვ-ა-ე- -------------------- საჭმელი სულ შევჭამე. 0
sac-----i-s-l-----ch----. s-------- s-- s---------- s-c-'-e-i s-l s-e-c-'-m-. ------------------------- sach'meli sul shevch'ame.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!