Разговорник

bg Минало време 3   »   kn ಭೂತಕಾಲ – ೩

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

೮೩ [ಎಂಬತ್ತಮೂರು]

83 [Embattamūru]

ಭೂತಕಾಲ – ೩

[bhūtakāla – 3.]

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ಟೆ----ನ್ ಮ-ಡ-ವ---. ಟ------- ಮ-------- ಟ-ಲ-ಫ-ನ- ಮ-ಡ-ವ-ದ-. ------------------ ಟೆಲಿಫೋನ್ ಮಾಡುವುದು. 0
Ṭel-p--n-m-ḍ-v-du. Ṭ------- m-------- Ṭ-l-p-ō- m-ḍ-v-d-. ------------------ Ṭeliphōn māḍuvudu.
Аз звънях по телефона. ನ-ನು ಫೋನ- ಮ--ಿ-ೆ. ನ--- ಫ--- ಮ------ ನ-ನ- ಫ-ನ- ಮ-ಡ-ದ-. ----------------- ನಾನು ಫೋನ್ ಮಾಡಿದೆ. 0
Nā-u ---n ---id-. N--- p--- m------ N-n- p-ō- m-ḍ-d-. ----------------- Nānu phōn māḍide.
Говорих по телефона през цялото време. ನ--ು----್ತಿಸ-- -ೋನ್ -ಲ್-- -ಾತ-ಾ-ುತ್---್ದ-. ನ--- ಪ-------- ಫ--- ನ---- ಮ--------------- ನ-ನ- ಪ-ರ-ತ-ಸ-ಯ ಫ-ನ- ನ-್-ಿ ಮ-ತ-ಾ-ು-್-ಿ-್-ೆ- ------------------------------------------ ನಾನು ಪೂರ್ತಿಸಮಯ ಫೋನ್ ನಲ್ಲಿ ಮಾತನಾಡುತ್ತಿದ್ದೆ. 0
N-n---ū----a-a-a---ō--nalli--āt-n-ḍ------e. N--- p---------- p--- n---- m-------------- N-n- p-r-i-a-a-a p-ō- n-l-i m-t-n-ḍ-t-i-d-. ------------------------------------------- Nānu pūrtisamaya phōn nalli mātanāḍuttidde.
Питам ಪ್ರ--ನ-ಸು-ುದು. ಪ------------- ಪ-ರ-್-ಿ-ು-ು-ು- -------------- ಪ್ರಶ್ನಿಸುವುದು. 0
P-----su-ud-. P------------ P-a-n-s-v-d-. ------------- Praśnisuvudu.
Аз питах. ನಾನ- ಪ--ಶ್-ೆ ಕ---ದೆ. ನ--- ಪ------ ಕ------ ನ-ನ- ಪ-ರ-್-ೆ ಕ-ಳ-ದ-. -------------------- ನಾನು ಪ್ರಶ್ನೆ ಕೇಳಿದೆ. 0
Nān- ---ś---kēḷide. N--- p----- k------ N-n- p-a-n- k-ḷ-d-. ------------------- Nānu praśne kēḷide.
Аз постоянно питах. ನಾ-ು-ಯ-ವ-ಗಲ--ಪ--ಶ್------ುತ--ಿದ---. ನ--- ಯ------ ಪ------ ಕ------------ ನ-ನ- ಯ-ವ-ಗ-ು ಪ-ರ-್-ೆ ಕ-ಳ-ತ-ತ-ದ-ದ-. ---------------------------------- ನಾನು ಯಾವಾಗಲು ಪ್ರಶ್ನೆ ಕೇಳುತ್ತಿದ್ದೆ. 0
Nān- --vāg----pr--n---ē-u----d-. N--- y------- p----- k---------- N-n- y-v-g-l- p-a-n- k-ḷ-t-i-d-. -------------------------------- Nānu yāvāgalu praśne kēḷuttidde.
Разказвам ಹೇ---ುದು ಹ------- ಹ-ಳ-ವ-ದ- -------- ಹೇಳುವುದು 0
H-ḷ--u-u H------- H-ḷ-v-d- -------- Hēḷuvudu
Аз разказвах. ನಾ-ು -ೇ----. ನ--- ಹ------ ನ-ನ- ಹ-ಳ-ದ-. ------------ ನಾನು ಹೇಳಿದೆ. 0
nānu-hēḷ--e. n--- h------ n-n- h-ḷ-d-. ------------ nānu hēḷide.
Аз разказах цялата история. ನಾ-ು -ಂಪ-ರ-- ಕಥೆ-ಹ-ಳಿ--. ನ--- ಸ------ ಕ-- ಹ------ ನ-ನ- ಸ-ಪ-ರ-ಣ ಕ-ೆ ಹ-ಳ-ದ-. ------------------------ ನಾನು ಸಂಪೂರ್ಣ ಕಥೆ ಹೇಳಿದೆ. 0
N-n- s---ū--a-ka-h-----i--. N--- s------- k---- h------ N-n- s-m-ū-ṇ- k-t-e h-ḷ-d-. --------------------------- Nānu sampūrṇa kathe hēḷide.
Уча ಕಲಿ-ುವುದು ಕ-------- ಕ-ಿ-ು-ು-ು --------- ಕಲಿಯುವುದು 0
K-l-y----u K--------- K-l-y-v-d- ---------- Kaliyuvudu
Аз учих. ನ--ು ----ೆ. ನ--- ಕ----- ನ-ನ- ಕ-ಿ-ೆ- ----------- ನಾನು ಕಲಿತೆ. 0
nā-------te. n--- k------ n-n- k-l-t-. ------------ nānu kalite.
Аз учих цяла вечер. ನ-ನು-ಇ-- -ಾ----ಲ ಕಲಿತ-. ನ--- ಇ-- ಸ------ ಕ----- ನ-ನ- ಇ-ೀ ಸ-ಯ-ಕ-ಲ ಕ-ಿ-ೆ- ----------------------- ನಾನು ಇಡೀ ಸಾಯಂಕಾಲ ಕಲಿತೆ. 0
N--u iḍ- --y--kāl- ka-it-. N--- i-- s-------- k------ N-n- i-ī s-y-ṅ-ā-a k-l-t-. -------------------------- Nānu iḍī sāyaṅkāla kalite.
Работя ಕ-ಲಸ -ಾ-ು----. ಕ--- ಮ-------- ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ವ-ದ-. -------------- ಕೆಲಸ ಮಾಡುವುದು. 0
Ke-asa-m---vud-. K----- m-------- K-l-s- m-ḍ-v-d-. ---------------- Kelasa māḍuvudu.
Аз работих. ನ----ಕ-ಲಸ-ಮಾ-ಿದ-. ನ--- ಕ--- ಮ------ ನ-ನ- ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ದ-. ----------------- ನಾನು ಕೆಲಸ ಮಾಡಿದೆ. 0
N-nu kelas--m-ḍ---. N--- k----- m------ N-n- k-l-s- m-ḍ-d-. ------------------- Nānu kelasa māḍide.
Аз работих цял ден. ನಾ-ು ಇ-- -ಿ-ಸ ---- -ಾಡಿ--. ನ--- ಇ-- ದ--- ಕ--- ಮ------ ನ-ನ- ಇ-ೀ ದ-ವ- ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ದ-. -------------------------- ನಾನು ಇಡೀ ದಿವಸ ಕೆಲಸ ಮಾಡಿದೆ. 0
Nā-- iḍī d-vas-----a-a ---i-e. N--- i-- d----- k----- m------ N-n- i-ī d-v-s- k-l-s- m-ḍ-d-. ------------------------------ Nānu iḍī divasa kelasa māḍide.
Ям ತಿ-್ನ--ುದ-. ತ---------- ತ-ನ-ನ-ವ-ದ-. ----------- ತಿನ್ನುವುದು. 0
Tinnu-u--. T--------- T-n-u-u-u- ---------- Tinnuvudu.
Аз ядох. ನಾನ- ತಿಂ--. ನ--- ತ----- ನ-ನ- ತ-ಂ-ೆ- ----------- ನಾನು ತಿಂದೆ. 0
N-n---i-d-. N--- t----- N-n- t-n-e- ----------- Nānu tinde.
Аз изядох всичката храна. ನಾ----ಟ-ನ--ು ಪೂ----ಯಾಗಿ ತ--ದ-. ನ--- ಊ------ ಪ--------- ತ----- ನ-ನ- ಊ-ವ-್-ು ಪ-ರ-ತ-ಯ-ಗ- ತ-ಂ-ೆ- ------------------------------ ನಾನು ಊಟವನ್ನು ಪೂರ್ತಿಯಾಗಿ ತಿಂದೆ. 0
N--- ū-a-a-nu---r--y-g------e. N--- ū------- p-------- t----- N-n- ū-a-a-n- p-r-i-ā-i t-n-e- ------------------------------ Nānu ūṭavannu pūrtiyāgi tinde.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!