Разговорник

bg Минало време 3   »   kn ಭೂತಕಾಲ – ೩

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

೮೩ [ಎಂಬತ್ತಮೂರು]

83 [Embattamūru]

ಭೂತಕಾಲ – ೩

bhūtakāla – 3.

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ಟ-ಲ--ೋನ- ಮ-ಡು--ದು. ಟೆ___ ಮಾ____ ಟ-ಲ-ಫ-ನ- ಮ-ಡ-ವ-ದ-. ------------------ ಟೆಲಿಫೋನ್ ಮಾಡುವುದು. 0
Ṭ----hōn-m-ḍ--ud-. Ṭ_______ m________ Ṭ-l-p-ō- m-ḍ-v-d-. ------------------ Ṭeliphōn māḍuvudu.
Аз звънях по телефона. ನ-ನು ಫೋನ್ -ಾ-ಿದೆ. ನಾ_ ಫೋ_ ಮಾ___ ನ-ನ- ಫ-ನ- ಮ-ಡ-ದ-. ----------------- ನಾನು ಫೋನ್ ಮಾಡಿದೆ. 0
Nā-----ō- m--i--. N___ p___ m______ N-n- p-ō- m-ḍ-d-. ----------------- Nānu phōn māḍide.
Говорих по телефона през цялото време. ನ-ನು---ರ-ತ-ಸಮಯ-ಫ-ನ-----ಲ--ಮಾ--ಾಡುತ--ಿ--ದೆ. ನಾ_ ಪೂ_____ ಫೋ_ ನ__ ಮಾ________ ನ-ನ- ಪ-ರ-ತ-ಸ-ಯ ಫ-ನ- ನ-್-ಿ ಮ-ತ-ಾ-ು-್-ಿ-್-ೆ- ------------------------------------------ ನಾನು ಪೂರ್ತಿಸಮಯ ಫೋನ್ ನಲ್ಲಿ ಮಾತನಾಡುತ್ತಿದ್ದೆ. 0
Nā-u p-----a-a-- ph-n -a--i -āt--ā--tt-dde. N___ p__________ p___ n____ m______________ N-n- p-r-i-a-a-a p-ō- n-l-i m-t-n-ḍ-t-i-d-. ------------------------------------------- Nānu pūrtisamaya phōn nalli mātanāḍuttidde.
Питам ಪ್ರ-----ುವ---. ಪ್_______ ಪ-ರ-್-ಿ-ು-ು-ು- -------------- ಪ್ರಶ್ನಿಸುವುದು. 0
Pr---i--v-du. P____________ P-a-n-s-v-d-. ------------- Praśnisuvudu.
Аз питах. ನಾನು ಪ್ರ--ನೆ-ಕ-ಳಿದ-. ನಾ_ ಪ್___ ಕೇ___ ನ-ನ- ಪ-ರ-್-ೆ ಕ-ಳ-ದ-. -------------------- ನಾನು ಪ್ರಶ್ನೆ ಕೇಳಿದೆ. 0
Nā-- p--ś-- ----de. N___ p_____ k______ N-n- p-a-n- k-ḷ-d-. ------------------- Nānu praśne kēḷide.
Аз постоянно питах. ನ-ನ- -ಾ---ಲು-ಪ---್-ೆ--ೇ-ುತ್ತ--್--. ನಾ_ ಯಾ___ ಪ್___ ಕೇ______ ನ-ನ- ಯ-ವ-ಗ-ು ಪ-ರ-್-ೆ ಕ-ಳ-ತ-ತ-ದ-ದ-. ---------------------------------- ನಾನು ಯಾವಾಗಲು ಪ್ರಶ್ನೆ ಕೇಳುತ್ತಿದ್ದೆ. 0
Nānu-y-v-g--u------- kēḷu-t---e. N___ y_______ p_____ k__________ N-n- y-v-g-l- p-a-n- k-ḷ-t-i-d-. -------------------------------- Nānu yāvāgalu praśne kēḷuttidde.
Разказвам ಹ-ಳು---ು ಹೇ___ ಹ-ಳ-ವ-ದ- -------- ಹೇಳುವುದು 0
Hēḷuvu-u H_______ H-ḷ-v-d- -------- Hēḷuvudu
Аз разказвах. ನ--- ಹ-ಳ--ೆ. ನಾ_ ಹೇ___ ನ-ನ- ಹ-ಳ-ದ-. ------------ ನಾನು ಹೇಳಿದೆ. 0
n-nu-h-ḷ-d-. n___ h______ n-n- h-ḷ-d-. ------------ nānu hēḷide.
Аз разказах цялата история. ನ-ನ- ಸಂ--ರ-ಣ--ಥೆ ಹೇ-ಿ-ೆ. ನಾ_ ಸಂ___ ಕ_ ಹೇ___ ನ-ನ- ಸ-ಪ-ರ-ಣ ಕ-ೆ ಹ-ಳ-ದ-. ------------------------ ನಾನು ಸಂಪೂರ್ಣ ಕಥೆ ಹೇಳಿದೆ. 0
Nānu-----ū--a-k--he--ē-id-. N___ s_______ k____ h______ N-n- s-m-ū-ṇ- k-t-e h-ḷ-d-. --------------------------- Nānu sampūrṇa kathe hēḷide.
Уча ಕ--ಯು--ದು ಕ____ ಕ-ಿ-ು-ು-ು --------- ಕಲಿಯುವುದು 0
Kal------u K_________ K-l-y-v-d- ---------- Kaliyuvudu
Аз учих. ನ--ು ಕ--ತೆ. ನಾ_ ಕ___ ನ-ನ- ಕ-ಿ-ೆ- ----------- ನಾನು ಕಲಿತೆ. 0
n-----a--te. n___ k______ n-n- k-l-t-. ------------ nānu kalite.
Аз учих цяла вечер. ನಾನು--ಡ--ಸಾ----ಲ--ಲಿತೆ. ನಾ_ ಇ_ ಸಾ___ ಕ___ ನ-ನ- ಇ-ೀ ಸ-ಯ-ಕ-ಲ ಕ-ಿ-ೆ- ----------------------- ನಾನು ಇಡೀ ಸಾಯಂಕಾಲ ಕಲಿತೆ. 0
Nā---iḍī-s-y-ṅkāla-k--i--. N___ i__ s________ k______ N-n- i-ī s-y-ṅ-ā-a k-l-t-. -------------------------- Nānu iḍī sāyaṅkāla kalite.
Работя ಕೆಲಸ ಮಾಡ-ವ-ದ-. ಕೆ__ ಮಾ____ ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ವ-ದ-. -------------- ಕೆಲಸ ಮಾಡುವುದು. 0
K-la-a-m-ḍuv-du. K_____ m________ K-l-s- m-ḍ-v-d-. ---------------- Kelasa māḍuvudu.
Аз работих. ನಾನು --ಲ---ಾ---ೆ. ನಾ_ ಕೆ__ ಮಾ___ ನ-ನ- ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ದ-. ----------------- ನಾನು ಕೆಲಸ ಮಾಡಿದೆ. 0
N--u--el-sa ---ide. N___ k_____ m______ N-n- k-l-s- m-ḍ-d-. ------------------- Nānu kelasa māḍide.
Аз работих цял ден. ನಾ-ು ಇ-ೀ ದ-ವಸ ಕೆ-ಸ --ಡ-ದೆ. ನಾ_ ಇ_ ದಿ__ ಕೆ__ ಮಾ___ ನ-ನ- ಇ-ೀ ದ-ವ- ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ದ-. -------------------------- ನಾನು ಇಡೀ ದಿವಸ ಕೆಲಸ ಮಾಡಿದೆ. 0
Nā-u --- -ivas- --lasa māḍi-e. N___ i__ d_____ k_____ m______ N-n- i-ī d-v-s- k-l-s- m-ḍ-d-. ------------------------------ Nānu iḍī divasa kelasa māḍide.
Ям ತಿನ್-ು---ು. ತಿ_____ ತ-ನ-ನ-ವ-ದ-. ----------- ತಿನ್ನುವುದು. 0
Tin--vu--. T_________ T-n-u-u-u- ---------- Tinnuvudu.
Аз ядох. ನಾನು ತ--ದ-. ನಾ_ ತಿಂ__ ನ-ನ- ತ-ಂ-ೆ- ----------- ನಾನು ತಿಂದೆ. 0
Nānu t-n-e. N___ t_____ N-n- t-n-e- ----------- Nānu tinde.
Аз изядох всичката храна. ನ--ು ಊಟವ---- -ೂ-್---ಾಗಿ -ಿ-ದೆ. ನಾ_ ಊ____ ಪೂ____ ತಿಂ__ ನ-ನ- ಊ-ವ-್-ು ಪ-ರ-ತ-ಯ-ಗ- ತ-ಂ-ೆ- ------------------------------ ನಾನು ಊಟವನ್ನು ಪೂರ್ತಿಯಾಗಿ ತಿಂದೆ. 0
Nānu-ū--van-u ---t-yā-i-t--d-. N___ ū_______ p________ t_____ N-n- ū-a-a-n- p-r-i-ā-i t-n-e- ------------------------------ Nānu ūṭavannu pūrtiyāgi tinde.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каннада (1-100) MP3 каннада (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!