Разговорник

bg Минало време 3   »   kn ಭೂತಕಾಲ – ೩

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

೮೩ [ಎಂಬತ್ತಮೂರು]

83 [Embattamūru]

ಭೂತಕಾಲ – ೩

bhūtakāla – 3.

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ಟ-ಲಿಫ-ನ್--ಾಡ---ದು. ಟೆ___ ಮಾ____ ಟ-ಲ-ಫ-ನ- ಮ-ಡ-ವ-ದ-. ------------------ ಟೆಲಿಫೋನ್ ಮಾಡುವುದು. 0
Ṭe-i-h-n-m-----du. Ṭ_______ m________ Ṭ-l-p-ō- m-ḍ-v-d-. ------------------ Ṭeliphōn māḍuvudu.
Аз звънях по телефона. ನಾ-- -ೋನ--ಮ-ಡಿದ-. ನಾ_ ಫೋ_ ಮಾ___ ನ-ನ- ಫ-ನ- ಮ-ಡ-ದ-. ----------------- ನಾನು ಫೋನ್ ಮಾಡಿದೆ. 0
N--u--hō- mā----. N___ p___ m______ N-n- p-ō- m-ḍ-d-. ----------------- Nānu phōn māḍide.
Говорих по телефона през цялото време. ನ-ನ---ೂರ-ತ--ಮ- ಫ-ನ್ -ಲ್-ಿ-ಮಾ---ಡ---ತಿದ್ದ-. ನಾ_ ಪೂ_____ ಫೋ_ ನ__ ಮಾ________ ನ-ನ- ಪ-ರ-ತ-ಸ-ಯ ಫ-ನ- ನ-್-ಿ ಮ-ತ-ಾ-ು-್-ಿ-್-ೆ- ------------------------------------------ ನಾನು ಪೂರ್ತಿಸಮಯ ಫೋನ್ ನಲ್ಲಿ ಮಾತನಾಡುತ್ತಿದ್ದೆ. 0
Nā-u p-r-i--m--- ph-n n-l-i ------ḍu-t---e. N___ p__________ p___ n____ m______________ N-n- p-r-i-a-a-a p-ō- n-l-i m-t-n-ḍ-t-i-d-. ------------------------------------------- Nānu pūrtisamaya phōn nalli mātanāḍuttidde.
Питам ಪ್--್ನಿಸ-ವು-ು. ಪ್_______ ಪ-ರ-್-ಿ-ು-ು-ು- -------------- ಪ್ರಶ್ನಿಸುವುದು. 0
P-aś--s-v--u. P____________ P-a-n-s-v-d-. ------------- Praśnisuvudu.
Аз питах. ನ--ು---ರ-್-ೆ----ಿ-ೆ. ನಾ_ ಪ್___ ಕೇ___ ನ-ನ- ಪ-ರ-್-ೆ ಕ-ಳ-ದ-. -------------------- ನಾನು ಪ್ರಶ್ನೆ ಕೇಳಿದೆ. 0
Nā-------ne--ēḷide. N___ p_____ k______ N-n- p-a-n- k-ḷ-d-. ------------------- Nānu praśne kēḷide.
Аз постоянно питах. ನಾ-ು ಯಾ-ಾಗ-- -್--್ನ- ಕೇಳುತ--ಿ--ದೆ. ನಾ_ ಯಾ___ ಪ್___ ಕೇ______ ನ-ನ- ಯ-ವ-ಗ-ು ಪ-ರ-್-ೆ ಕ-ಳ-ತ-ತ-ದ-ದ-. ---------------------------------- ನಾನು ಯಾವಾಗಲು ಪ್ರಶ್ನೆ ಕೇಳುತ್ತಿದ್ದೆ. 0
Nā-u-y-v---lu p-a-n- -ēḷu--i--e. N___ y_______ p_____ k__________ N-n- y-v-g-l- p-a-n- k-ḷ-t-i-d-. -------------------------------- Nānu yāvāgalu praśne kēḷuttidde.
Разказвам ಹ-ಳ----ು ಹೇ___ ಹ-ಳ-ವ-ದ- -------- ಹೇಳುವುದು 0
H-----du H_______ H-ḷ-v-d- -------- Hēḷuvudu
Аз разказвах. ನಾ---ಹ-----. ನಾ_ ಹೇ___ ನ-ನ- ಹ-ಳ-ದ-. ------------ ನಾನು ಹೇಳಿದೆ. 0
n-----ē--d-. n___ h______ n-n- h-ḷ-d-. ------------ nānu hēḷide.
Аз разказах цялата история. ನಾನು--ಂಪೂರ್----- ---ಿದ-. ನಾ_ ಸಂ___ ಕ_ ಹೇ___ ನ-ನ- ಸ-ಪ-ರ-ಣ ಕ-ೆ ಹ-ಳ-ದ-. ------------------------ ನಾನು ಸಂಪೂರ್ಣ ಕಥೆ ಹೇಳಿದೆ. 0
N-nu ---p-rṇa -a--e --ḷi-e. N___ s_______ k____ h______ N-n- s-m-ū-ṇ- k-t-e h-ḷ-d-. --------------------------- Nānu sampūrṇa kathe hēḷide.
Уча ಕ-ಿಯು---ು ಕ____ ಕ-ಿ-ು-ು-ು --------- ಕಲಿಯುವುದು 0
Ka-iyu-u-u K_________ K-l-y-v-d- ---------- Kaliyuvudu
Аз учих. ನಾನು --ಿ-ೆ. ನಾ_ ಕ___ ನ-ನ- ಕ-ಿ-ೆ- ----------- ನಾನು ಕಲಿತೆ. 0
n-n--kalit-. n___ k______ n-n- k-l-t-. ------------ nānu kalite.
Аз учих цяла вечер. ನ-ನ--ಇ-- ---ಂ--- ಕಲಿತ-. ನಾ_ ಇ_ ಸಾ___ ಕ___ ನ-ನ- ಇ-ೀ ಸ-ಯ-ಕ-ಲ ಕ-ಿ-ೆ- ----------------------- ನಾನು ಇಡೀ ಸಾಯಂಕಾಲ ಕಲಿತೆ. 0
N--- i-ī-sāy----l---ali--. N___ i__ s________ k______ N-n- i-ī s-y-ṅ-ā-a k-l-t-. -------------------------- Nānu iḍī sāyaṅkāla kalite.
Работя ಕೆ-- ಮ---ವುದು. ಕೆ__ ಮಾ____ ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ವ-ದ-. -------------- ಕೆಲಸ ಮಾಡುವುದು. 0
Ke---a m---vud-. K_____ m________ K-l-s- m-ḍ-v-d-. ---------------- Kelasa māḍuvudu.
Аз работих. ನಾ-ು-ಕ-ಲ- ಮ-ಡ---. ನಾ_ ಕೆ__ ಮಾ___ ನ-ನ- ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ದ-. ----------------- ನಾನು ಕೆಲಸ ಮಾಡಿದೆ. 0
N-n--k-la---mā-i-e. N___ k_____ m______ N-n- k-l-s- m-ḍ-d-. ------------------- Nānu kelasa māḍide.
Аз работих цял ден. ನ----ಇ-ೀ---ವಸ--ೆ-ಸ ಮಾಡ--ೆ. ನಾ_ ಇ_ ದಿ__ ಕೆ__ ಮಾ___ ನ-ನ- ಇ-ೀ ದ-ವ- ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ದ-. -------------------------- ನಾನು ಇಡೀ ದಿವಸ ಕೆಲಸ ಮಾಡಿದೆ. 0
N-nu-i-- d-vasa -el-s----ḍ-de. N___ i__ d_____ k_____ m______ N-n- i-ī d-v-s- k-l-s- m-ḍ-d-. ------------------------------ Nānu iḍī divasa kelasa māḍide.
Ям ತಿ-್ನ-ವು--. ತಿ_____ ತ-ನ-ನ-ವ-ದ-. ----------- ತಿನ್ನುವುದು. 0
T-n--vudu. T_________ T-n-u-u-u- ---------- Tinnuvudu.
Аз ядох. ನಾನು ತಿ--ೆ. ನಾ_ ತಿಂ__ ನ-ನ- ತ-ಂ-ೆ- ----------- ನಾನು ತಿಂದೆ. 0
Nān--t-n-e. N___ t_____ N-n- t-n-e- ----------- Nānu tinde.
Аз изядох всичката храна. ನಾ-ು-ಊಟ----ು ಪೂ-್-ಿಯಾ------ದ-. ನಾ_ ಊ____ ಪೂ____ ತಿಂ__ ನ-ನ- ಊ-ವ-್-ು ಪ-ರ-ತ-ಯ-ಗ- ತ-ಂ-ೆ- ------------------------------ ನಾನು ಊಟವನ್ನು ಪೂರ್ತಿಯಾಗಿ ತಿಂದೆ. 0
N--u---avann- -----yāgi tinde. N___ ū_______ p________ t_____ N-n- ū-a-a-n- p-r-i-ā-i t-n-e- ------------------------------ Nānu ūṭavannu pūrtiyāgi tinde.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каннада (1-100) MP3 каннада (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!