Разговорник

bg Минало време 3   »   af Verlede tyd 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [drie en tagtig]

Verlede tyd 3

Изберете как искате да видите превода:   
български африкаанс (бурски) Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона b-l b-- b-l --- bel 0
Аз звънях по телефона. Ek--e--gebel. E- h-- g----- E- h-t g-b-l- ------------- Ek het gebel. 0
Говорих по телефона през цялото време. Ek wa---ie h-e--ty--o- -ie--elefoo-. E- w-- d-- h--- t-- o- d-- t-------- E- w-s d-e h-e- t-d o- d-e t-l-f-o-. ------------------------------------ Ek was die heel tyd op die telefoon. 0
Питам v-a v-- v-a --- vra 0
Аз питах. Ek--e- -e---. E- h-- g----- E- h-t g-v-a- ------------- Ek het gevra. 0
Аз постоянно питах. Ek -----l-yd-g-vra. E- h-- a---- g----- E- h-t a-t-d g-v-a- ------------------- Ek het altyd gevra. 0
Разказвам v----l v----- v-r-e- ------ vertel 0
Аз разказвах. Ek h-- ver-el. E- h-- v------ E- h-t v-r-e-. -------------- Ek het vertel. 0
Аз разказах цялата история. E- ----d-e h-le st-r-e ----e-. E- h-- d-- h--- s----- v------ E- h-t d-e h-l- s-o-i- v-r-e-. ------------------------------ Ek het die hele storie vertel. 0
Уча l--r l--- l-e- ---- leer 0
Аз учих. Ek -e- g---e-. E- h-- g------ E- h-t g-l-e-. -------------- Ek het geleer. 0
Аз учих цяла вечер. E--h-- --e he-e --nd g-l-er. E- h-- d-- h--- a--- g------ E- h-t d-e h-l- a-n- g-l-e-. ---------------------------- Ek het die hele aand geleer. 0
Работя w-rk w--- w-r- ---- werk 0
Аз работих. Ek-----g-w-rk. E- h-- g------ E- h-t g-w-r-. -------------- Ek het gewerk. 0
Аз работих цял ден. E- ----d-e-h--e d-g g-----. E- h-- d-- h--- d-- g------ E- h-t d-e h-l- d-g g-w-r-. --------------------------- Ek het die hele dag gewerk. 0
Ям eet e-- e-t --- eet 0
Аз ядох. Ek--et g---t. E- h-- g----- E- h-t g-ë-t- ------------- Ek het geëet. 0
Аз изядох всичката храна. Ek h-t--i--he-- ma--t----pg-ëe-. E- h-- d-- h--- m------ o------- E- h-t d-e h-l- m-a-t-d o-g-ë-t- -------------------------------- Ek het die hele maaltyd opgeëet. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!