Разговорник

bg Минало време 3   »   cs Minulý čas 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [osmdesát tři]

Minulý čas 3

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона t--efo-o-at t---------- t-l-f-n-v-t ----------- telefonovat 0
Аз звънях по телефона. Telefono-al---e-. T---------- j---- T-l-f-n-v-l j-e-. ----------------- Telefonoval jsem. 0
Говорих по телефона през цялото време. C---u-d-b--j-em -ele--noval. C---- d--- j--- t----------- C-l-u d-b- j-e- t-l-f-n-v-l- ---------------------------- Celou dobu jsem telefonoval. 0
Питам ptá---e p--- s- p-á- s- ------- ptát se 0
Аз питах. Z-ptal jse- --. Z----- j--- s-- Z-p-a- j-e- s-. --------------- Zeptal jsem se. 0
Аз постоянно питах. Vždy-js-m -e p-al. V--- j--- s- p---- V-d- j-e- s- p-a-. ------------------ Vždy jsem se ptal. 0
Разказвам v--r---t v------- v-p-á-ě- -------- vyprávět 0
Аз разказвах. V-pr-v-l ----. V------- j---- V-p-á-ě- j-e-. -------------- Vyprávěl jsem. 0
Аз разказах цялата история. V-p---ěl -s-- --lo- p--hod-. V------- j--- c---- p------- V-p-á-ě- j-e- c-l-u p-í-o-u- ---------------------------- Vyprávěl jsem celou příhodu. 0
Уча uči- se u--- s- u-i- s- ------- učit se 0
Аз учих. U--- js-m --. U--- j--- s-- U-i- j-e- s-. ------------- Učil jsem se. 0
Аз учих цяла вечер. Uč---jsem s--c--ý v----. U--- j--- s- c--- v----- U-i- j-e- s- c-l- v-č-r- ------------------------ Učil jsem se celý večer. 0
Работя pr--o--t p------- p-a-o-a- -------- pracovat 0
Аз работих. P---o-al-j---. P------- j---- P-a-o-a- j-e-. -------------- Pracoval jsem. 0
Аз работих цял ден. Pr----a---sem -e-- --n. P------- j--- c--- d--- P-a-o-a- j-e- c-l- d-n- ----------------------- Pracoval jsem celý den. 0
Ям j-st j--- j-s- ---- jíst 0
Аз ядох. Jed--jse-. J--- j---- J-d- j-e-. ---------- Jedl jsem. 0
Аз изядох всичката храна. Sn--- j--m--šechn--j----. S---- j--- v------ j----- S-ě-l j-e- v-e-h-o j-d-o- ------------------------- Snědl jsem všechno jídlo. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!