Разговорник

bg Минало време 3   »   el Παρελθοντικός χρόνος 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [ογδόντα τρία]

83 [ogdónta tría]

Παρελθοντικός χρόνος 3

[Parelthontikós chrónos 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона Τ--ε--νώ Τ------- Τ-λ-φ-ν- -------- Τηλεφωνώ 0
Tē----ōnṓ T-------- T-l-p-ō-ṓ --------- Tēlephōnṓ
Аз звънях по телефона. Μιλούσα --ο-τ-λ---νο. Μ------ σ-- τ-------- Μ-λ-ύ-α σ-ο τ-λ-φ-ν-. --------------------- Μιλούσα στο τηλέφωνο. 0
M-lo-sa-st- ---é---n-. M------ s-- t--------- M-l-ú-a s-o t-l-p-ō-o- ---------------------- Miloúsa sto tēléphōno.
Говорих по телефона през цялото време. Όλη-τ------ μι-ο--α -το τηλέ----. Ό-- τ-- ώ-- μ------ σ-- τ-------- Ό-η τ-ν ώ-α μ-λ-ύ-α σ-ο τ-λ-φ-ν-. --------------------------------- Όλη την ώρα μιλούσα στο τηλέφωνο. 0
Ó-ē t-----a-mil--s--s-o --lé-h--o. Ó-- t-- ṓ-- m------ s-- t--------- Ó-ē t-n ṓ-a m-l-ú-a s-o t-l-p-ō-o- ---------------------------------- Ólē tēn ṓra miloúsa sto tēléphōno.
Питам ρ-τ-ω ρ---- ρ-τ-ω ----- ρωτάω 0
rōtáō r---- r-t-ō ----- rōtáō
Аз питах. Ρώτη--. Ρ------ Ρ-τ-σ-. ------- Ρώτησα. 0
R-t-s-. R------ R-t-s-. ------- Rṓtēsa.
Аз постоянно питах. Π---- ρω-ο-σα. Π---- ρ------- Π-ν-α ρ-τ-ύ-α- -------------- Πάντα ρωτούσα. 0
P--t- rōtoús-. P---- r------- P-n-a r-t-ú-a- -------------- Pánta rōtoúsa.
Разказвам Δ-ηγ--μαι Δ-------- Δ-η-ο-μ-ι --------- Διηγούμαι 0
D-ē--ú-ai D-------- D-ē-o-m-i --------- Diēgoúmai
Аз разказвах. Δ-η-ήθ---. Δ--------- Δ-η-ή-η-α- ---------- Διηγήθηκα. 0
Di--ḗ-hē-a. D---------- D-ē-ḗ-h-k-. ----------- Diēgḗthēka.
Аз разказах цялата история. Διηγή-ηκ- -λ--τ-- -στορία. Δ-------- ό-- τ-- ι------- Δ-η-ή-η-α ό-η τ-ν ι-τ-ρ-α- -------------------------- Διηγήθηκα όλη την ιστορία. 0
D---ḗ---k- ól--t-- is--r-a. D--------- ó-- t-- i------- D-ē-ḗ-h-k- ó-ē t-n i-t-r-a- --------------------------- Diēgḗthēka ólē tēn istoría.
Уча δ---άζω δ------ δ-α-ά-ω ------- διαβάζω 0
d-abázō d------ d-a-á-ō ------- diabázō
Аз учих. Δ--βα--. Δ------- Δ-ά-α-α- -------- Διάβαζα. 0
Diá-aza. D------- D-á-a-a- -------- Diábaza.
Аз учих цяла вечер. Δ-ά---α---ο--ο ----υ. Δ------ ό-- τ- β----- Δ-ά-α-α ό-ο τ- β-ά-υ- --------------------- Διάβαζα όλο το βράδυ. 0
Diába-a ó-o--- --ád-. D------ ó-- t- b----- D-á-a-a ó-o t- b-á-y- --------------------- Diábaza ólo to brády.
Работя δου-ε-ω δ------ δ-υ-ε-ω ------- δουλεύω 0
do-l--ō d------ d-u-e-ō ------- douleúō
Аз работих. Δού-ευ-. Δ------- Δ-ύ-ε-α- -------- Δούλευα. 0
D--leu-. D------- D-ú-e-a- -------- Doúleua.
Аз работих цял ден. Δ-ύλ-υα όλη --ρα. Δ------ ό-- μ---- Δ-ύ-ε-α ό-η μ-ρ-. ----------------- Δούλευα όλη μέρα. 0
Do----- ólē-mé-a. D------ ó-- m---- D-ú-e-a ó-ē m-r-. ----------------- Doúleua ólē méra.
Ям Τ-ώω Τ--- Τ-ώ- ---- Τρώω 0
T--ō T--- T-ṓ- ---- Trṓō
Аз ядох. Έ-αγ-. Έ----- Έ-α-α- ------ Έφαγα. 0
Ép-aga. É------ É-h-g-. ------- Éphaga.
Аз изядох всичката храна. Έ---α όλο τ--φαγητό. Έ---- ό-- τ- φ------ Έ-α-α ό-ο τ- φ-γ-τ-. -------------------- Έφαγα όλο το φαγητό. 0
É-hag- -lo to-p-ag---. É----- ó-- t- p------- É-h-g- ó-o t- p-a-ē-ó- ---------------------- Éphaga ólo to phagētó.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!