Разговорник

bg В ресторанта 2   »   da På restaurant 2

30 [трийсет]

В ресторанта 2

В ресторанта 2

30 [tredive]

På restaurant 2

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
Един ябълков сок, моля. En-æ----u-c-- tak. E- æ--------- t--- E- æ-l-j-i-e- t-k- ------------------ En æblejuice, tak. 0
Една лимонада, моля. En---da-an-- ---. E- s-------- t--- E- s-d-v-n-, t-k- ----------------- En sodavand, tak. 0
Един доматен сок, моля. E--g-as to--tjuic-,--ak. E- g--- t---------- t--- E- g-a- t-m-t-u-c-, t-k- ------------------------ Et glas tomatjuice, tak. 0
Бих искал / искала чаша червено вино. Jeg ----g-r---have -t----- -ø-v-n. J-- v-- g---- h--- e- g--- r------ J-g v-l g-r-e h-v- e- g-a- r-d-i-. ---------------------------------- Jeg vil gerne have et glas rødvin. 0
Бих искал / искала чаша бяло вино. J----i---er-e ha---e--g-----vi-vin. J-- v-- g---- h--- e- g--- h------- J-g v-l g-r-e h-v- e- g-a- h-i-v-n- ----------------------------------- Jeg vil gerne have et glas hvidvin. 0
Бих искал / искала чаша бутилка шампанско. J---v---g---e-ha-e e--f------cha--ag-e. J-- v-- g---- h--- e- f----- c--------- J-g v-l g-r-e h-v- e- f-a-k- c-a-p-g-e- --------------------------------------- Jeg vil gerne have en flaske champagne. 0
Обичаш ли риба? Kan -u-l----fi--? K-- d- l--- f---- K-n d- l-d- f-s-? ----------------- Kan du lide fisk? 0
Обичаш ли говеждо месо? Kan----l----okse-ød? K-- d- l--- o------- K-n d- l-d- o-s-k-d- -------------------- Kan du lide oksekød? 0
Обичаш ли свинско месо? K---d-----e-sv-----d? K-- d- l--- s-------- K-n d- l-d- s-i-e-ø-? --------------------- Kan du lide svinekød? 0
Бих искал / искала нещо без месо. J---vil -e--- -av- no----ud----ø-. J-- v-- g---- h--- n---- u--- k--- J-g v-l g-r-e h-v- n-g-t u-e- k-d- ---------------------------------- Jeg vil gerne have noget uden kød. 0
Бих искал / искала плато със зеленчуци. J-- --l -er---h-v- -- --l--r-e- --ø----ge-. J-- v-- g---- h--- e- t-------- g---------- J-g v-l g-r-e h-v- e- t-l-e-k-n g-ø-t-a-e-. ------------------------------------------- Jeg vil gerne have en tallerken grøntsager. 0
Бих искал / искала нещо, което се приготвя бързо. Jeg v-- ------hav--n-------er-ikke--ag----å ---g-t--. J-- v-- g---- h--- n----- d-- i--- t---- s- l--- t--- J-g v-l g-r-e h-v- n-g-t- d-r i-k- t-g-r s- l-n- t-d- ----------------------------------------------------- Jeg vil gerne have noget, der ikke tager så lang tid. 0
Желаете ли това с ориз? V----u -av--ris -i-? V-- d- h--- r-- t--- V-l d- h-v- r-s t-l- -------------------- Vil du have ris til? 0
Желаете ли това с паста? V-l -u-ha-e ----h-t-- ti-? V-- d- h--- s-------- t--- V-l d- h-v- s-a-h-t-i t-l- -------------------------- Vil du have spaghetti til? 0
Желаете ли това с картофи? Vil d- -a-- kar-o-l-r--il? V-- d- h--- k-------- t--- V-l d- h-v- k-r-o-l-r t-l- -------------------------- Vil du have kartofler til? 0
Това не е вкусно. J-g -y-es ---e --t-sm---- -odt. J-- s---- i--- d-- s----- g---- J-g s-n-s i-k- d-t s-a-e- g-d-. ------------------------------- Jeg synes ikke det smager godt. 0
Храната е студена. M-d---er --ld. M---- e- k---- M-d-n e- k-l-. -------------- Maden er kold. 0
Не съм поръчвал / поръчвала това. Det-h-r j-g------besti--. D-- h-- j-- i--- b------- D-t h-r j-g i-k- b-s-i-t- ------------------------- Det har jeg ikke bestilt. 0

Език и реклама

Реклама представлява специфична форма на комуникация. Тя търси да установи контакт между производителите и потребителите. Като всеки вид общуване, рекламата също има дълга история. Политиците и кръчмите са били обект на реклама още от древността. Езикът на рекламата използва специфични елементи на риториката. Тъй като рекламата има цел, следователно тя представлява планирана комуникация. Ние като потребители трябва да бъдем информирани; нашите интереси също трябва да бъдат събудени. Въпреки това, преди всичко ние трябва да пожелаем продукта и да го купим. В резултат на това, езикът на рекламата обикновено е много лесен. Използват се малко думи и прости лозунги. По този начин нашата памет трябва да бъде в състояние да запомни съдържанието добре. Някои видове думи като прилагателни и суперлативи са често срещани. Те описват продукта като особено полезен. В резултат на това, езикът на рекламата обикновено е много положителен. Интересното е, че рекламният език винаги се влияе от културата. Така да се каже , рекламният език ни казва много за обществото. Днес термини като "красота " и "младеж" доминират в много държави. Думите "бъдеще" и "безопасност" също се появяват често. Особено в западните общества, английският е доста популярен. Английският език се счита за модерен и международен. Поради тази причина той е особено подходящ за технически продукти. Елементите от Романските езици пък пасват добре на теми като угаждане и страсти. Затова те най-често се използват за храни или козметика. Тези, които използват диалектни думи, от своя страна искат да подчертаят ценности като Родина и традиция. Имената на продуктите често са неологизми, или новосъздадени думи. Те обикновено нямат значение, просто звучат приятно. Но някои имена на продукти наистина могат да направят кариера! Името на една марка прахосмукачки дори се е превърнало в глагол - to hoover!
Знаете ли, че?
Нидерландският принадлежи към групата на западногерманските езици. Това означава, че е сроден с немския и английския. За около 25 милиона души нидерландският е майчин език. По-голямата част от тях живеят в Нидерландия и Белгия. Но също в Индонезия и Суринам се говори нидерландски. Причината е, че в миналото Нидерландия е била колониална сила. Така нидерландският става основата на различни креолски езици. Южноафриканският африканс също е произлязъл от нидерландския. Той е най-младият в групата на германските езици. Характерни за нидерландския са многото думи от други езици. В миналото най-вече френският е имал силно влияние. Но са приети и думи от немски. От няколко десетилетия навлизат все повече и повече думи от английски. Някои се опасяват, че в бъдеще нидерландският ще изчезне напълно.