Разговорник

bg Пазаруване   »   da Købe ind

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [fireoghalvtreds]

Købe ind

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. J-g------e--e ---e-----av-. J-- v-- g---- k--- e- g---- J-g v-l g-r-e k-b- e- g-v-. --------------------------- Jeg vil gerne købe en gave. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Me---k-e ---e- al--fo- -y--. M-- i--- n---- a-- f-- d---- M-n i-k- n-g-t a-t f-r d-r-. ---------------------------- Men ikke noget alt for dyrt. 0
Може би дамска чанта? Måske-e- h-ndt--ke? M---- e- h--------- M-s-e e- h-n-t-s-e- ------------------- Måske en håndtaske? 0
Какъв цвят желаете? Hv-l-e--fa-ve -------n vær-? H------ f---- s--- d-- v---- H-i-k-n f-r-e s-a- d-n v-r-? ---------------------------- Hvilken farve skal den være? 0
Черен, кафяв или бял? S--t, br-----le---vid? S---- b--- e---- h---- S-r-, b-u- e-l-r h-i-? ---------------------- Sort, brun eller hvid? 0
Голяма или малка? En ---r-el-er-en--il-e? E- s--- e---- e- l----- E- s-o- e-l-r e- l-l-e- ----------------------- En stor eller en lille? 0
Може ли да видя тази? M- --g-s--på -en d--? M- j-- s- p- d-- d--- M- j-g s- p- d-n d-r- --------------------- Må jeg se på den der? 0
От кожа ли е? E--den-a- --i-d? E- d-- a- s----- E- d-n a- s-i-d- ---------------- Er den af skind? 0
Или от изкуствена материя? El-e------e- a- -u-sts---? E---- e- d-- a- k--------- E-l-r e- d-n a- k-n-t-t-f- -------------------------- Eller er den af kunststof? 0
От кожа естествено. Af l-der-n--ur--gvi-. A- l---- n----------- A- l-d-r n-t-r-i-v-s- --------------------- Af læder naturligvis. 0
Това е особено добро качество. Det--r-en-sæ--ig-----kv-l-te-. D-- e- e- s----- g-- k-------- D-t e- e- s-r-i- g-d k-a-i-e-. ------------------------------ Det er en særlig god kvalitet. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. O- håndtask-n e---i-k--i--me--- --l--g. O- h--------- e- v------- m---- b------ O- h-n-t-s-e- e- v-r-e-i- m-g-t b-l-i-. --------------------------------------- Og håndtasken er virkelig meget billig. 0
Харесва ми. Jeg --n--o-t ---- -e-. J-- k-- g--- l--- d--- J-g k-n g-d- l-d- d-n- ---------------------- Jeg kan godt lide den. 0
Ще я взема. Den tag---j--. D-- t---- j--- D-n t-g-r j-g- -------------- Den tager jeg. 0
Може ли евентуално да я подменя? K-n de--even----t by-t-s? K-- d-- e-------- b------ K-n d-n e-e-t-e-t b-t-e-? ------------------------- Kan den eventuelt byttes? 0
Разбира се. S-l--øl---i-. S------------ S-l-f-l-e-i-. ------------- Selvfølgelig. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Vi--a-ker d-n--n- s----ave. V- p----- d-- i-- s-- g---- V- p-k-e- d-n i-d s-m g-v-. --------------------------- Vi pakker den ind som gave. 0
Касата е там отсреща. K--s-n er--erovre. K----- e- d------- K-s-e- e- d-r-v-e- ------------------ Kassen er derovre. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...