Разговорник

bg В ресторанта 2   »   ky At the restaurant 2

30 [трийсет]

В ресторанта 2

В ресторанта 2

30 [отуз]

30 [otuz]

At the restaurant 2

[Restoranda 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Един ябълков сок, моля. Су---ы-,-б-р-ал-а-ш-ре--. С------- б-- а--- ш------ С-р-н-ч- б-р а-м- ш-р-с-. ------------------------- Сураныч, бир алма ширеси. 0
S-----ç,-bi- alma şi-e--. S------- b-- a--- ş------ S-r-n-ç- b-r a-m- ş-r-s-. ------------------------- Suranıç, bir alma şiresi.
Една лимонада, моля. Ли-он-д- --ра-ы-. Л------- с------- Л-м-н-д- с-р-н-ч- ----------------- Лимонад, сураныч. 0
L--o---, -u-a--ç. L------- s------- L-m-n-d- s-r-n-ç- ----------------- Limonad, suranıç.
Един доматен сок, моля. Т-мат -иреси- -у---ы-. Т---- ш------ с------- Т-м-т ш-р-с-, с-р-н-ч- ---------------------- Томат ширеси, сураныч. 0
To--t ş-re-i, ----nıç. T---- ş------ s------- T-m-t ş-r-s-, s-r-n-ç- ---------------------- Tomat şiresi, suranıç.
Бих искал / искала чаша червено вино. М-- би-------- к---л -а----а-гым -е-е-. М-- б-- с----- к---- ш---- а---- к----- М-н б-р с-а-а- к-з-л ш-р-п а-г-м к-л-т- --------------------------------------- Мен бир стакан кызыл шарап алгым келет. 0
M-n-bir ---k-n--ız-- şa-a- ---ım kele-. M-- b-- s----- k---- ş---- a---- k----- M-n b-r s-a-a- k-z-l ş-r-p a-g-m k-l-t- --------------------------------------- Men bir stakan kızıl şarap algım kelet.
Бих искал / искала чаша бяло вино. М-н б-р ----а--а- -а-а- -л--м-к-л-т. М-- б-- с----- а- ш---- а---- к----- М-н б-р с-а-а- а- ш-р-п а-г-м к-л-т- ------------------------------------ Мен бир стакан ак шарап алгым келет. 0
Me- bir-st-ka- ak ş-ra- al-ı--k-l--. M-- b-- s----- a- ş---- a---- k----- M-n b-r s-a-a- a- ş-r-p a-g-m k-l-t- ------------------------------------ Men bir stakan ak şarap algım kelet.
Бих искал / искала чаша бутилка шампанско. М-н бир -----к-----д-л-ан--а-ап-алг-- кел-т. М-- б-- б------ г-------- ш---- а---- к----- М-н б-р б-т-л-ө г-з-а-г-н ш-р-п а-г-м к-л-т- -------------------------------------------- Мен бир бөтөлкө газдалган шарап алгым келет. 0
M----i- böt--kö g--da-ga- ş-rap al-ı- --let. M-- b-- b------ g-------- ş---- a---- k----- M-n b-r b-t-l-ö g-z-a-g-n ş-r-p a-g-m k-l-t- -------------------------------------------- Men bir bötölkö gazdalgan şarap algım kelet.
Обичаш ли риба? Се------к-ы-жа--ы -өр--ү---? С-- б------ ж---- к--------- С-н б-л-к-ы ж-к-ы к-р-с-ң-ү- ---------------------------- Сен балыкты жакшы көрөсүңбү? 0
Se---al--tı -a-şı-körö-üŋ-ü? S-- b------ j---- k--------- S-n b-l-k-ı j-k-ı k-r-s-ŋ-ü- ---------------------------- Sen balıktı jakşı körösüŋbü?
Обичаш ли говеждо месо? С----- эти---а--- к-рөсүң--? С-- у- э--- ж---- к--------- С-н у- э-и- ж-к-ы к-р-с-ң-ү- ---------------------------- Сен уй этин жакшы көрөсүңбү? 0
Sen-u----in j-kşı körös-ŋ-ü? S-- u- e--- j---- k--------- S-n u- e-i- j-k-ı k-r-s-ŋ-ü- ---------------------------- Sen uy etin jakşı körösüŋbü?
Обичаш ли свинско месо? Ч-ч---ун --и----кш--к-р--ү--ү? Ч------- э--- ж---- к--------- Ч-ч-о-у- э-и- ж-к-ы к-р-с-ң-ү- ------------------------------ Чочконун этин жакшы көрөсүңбү? 0
Ço---nun e--- j-kşı---rösüŋb-? Ç------- e--- j---- k--------- Ç-ç-o-u- e-i- j-k-ı k-r-s-ŋ-ü- ------------------------------ Çoçkonun etin jakşı körösüŋbü?
Бих искал / искала нещо без месо. М-н э---з--и- ---с--к--лайм. М-- э---- б-- н---- к------- М-н э-с-з б-р н-р-е к-а-а-м- ---------------------------- Мен этсиз бир нерсе каалайм. 0
Me- etsi----r ---se-k--l---. M-- e---- b-- n---- k------- M-n e-s-z b-r n-r-e k-a-a-m- ---------------------------- Men etsiz bir nerse kaalaym.
Бих искал / искала плато със зеленчуци. Мен-ж--ы-ча-т---к-ал-ы- кел-т. М-- ж------ т---- а---- к----- М-н ж-ш-л-а т-б-к а-г-м к-л-т- ------------------------------ Мен жашылча табак алгым келет. 0
M-- -aşıl-a t-bak a---m-kel--. M-- j------ t---- a---- k----- M-n j-ş-l-a t-b-k a-g-m k-l-t- ------------------------------ Men jaşılça tabak algım kelet.
Бих искал / искала нещо, което се приготвя бързо. Мен -ө--ө -озул---ан не-се-----ала--. М-- к---- с--------- н------ к------- М-н к-п-ө с-з-л-а-а- н-р-е-и к-а-а-м- ------------------------------------- Мен көпкө созулбаган нерсени каалайм. 0
M-n k-----s--ul-a-a---e--e-i-kaa-aym. M-- k---- s--------- n------ k------- M-n k-p-ö s-z-l-a-a- n-r-e-i k-a-a-m- ------------------------------------- Men köpkö sozulbagan nerseni kaalaym.
Желаете ли това с ориз? Му-- к-рү----нен к-----сы-б-? М--- к---- м---- к----------- М-н- к-р-ч м-н-н к-а-а-с-з-ы- ----------------------------- Муну күрүч менен каалайсызбы? 0
Mu---kü-ü- m-nen ka--a--ı---? M--- k---- m---- k----------- M-n- k-r-ç m-n-n k-a-a-s-z-ı- ----------------------------- Munu kürüç menen kaalaysızbı?
Желаете ли това с паста? Му----ак-р---м-нен-к-а----ы--ы? М--- м------ м---- к----------- М-н- м-к-р-н м-н-н к-а-а-с-з-ы- ------------------------------- Муну макарон менен каалайсызбы? 0
Mun- ma---on m--e--ka-lay--zbı? M--- m------ m---- k----------- M-n- m-k-r-n m-n-n k-a-a-s-z-ı- ------------------------------- Munu makaron menen kaalaysızbı?
Желаете ли това с картофи? М--у--а-тош-а-м-н-----а---с---ы? М--- к------- м---- к----------- М-н- к-р-о-к- м-н-н к-а-а-с-з-ы- -------------------------------- Муну картошка менен каалайсызбы? 0
M-n- k-rt-ş-a me-en -aal--sı-b-? M--- k------- m---- k----------- M-n- k-r-o-k- m-n-n k-a-a-s-z-ı- -------------------------------- Munu kartoşka menen kaalaysızbı?
Това не е вкусно. Б-л----а-ж-ккан -о-. Б-- м--- ж----- ж--- Б-л м-г- ж-к-а- ж-к- -------------------- Бул мага жаккан жок. 0
Bul -----jak-a--j-k. B-- m--- j----- j--- B-l m-g- j-k-a- j-k- -------------------- Bul maga jakkan jok.
Храната е студена. Та--к м-з--к. Т---- м------ Т-м-к м-з-а-. ------------- Тамак муздак. 0
T--------dak. T---- m------ T-m-k m-z-a-. ------------- Tamak muzdak.
Не съм поръчвал / поръчвала това. М-н--нда-га б-юртма-----е- э--смин. М-- а------ б------ б----- э------- М-н а-д-й-а б-ю-т-а б-р-е- э-е-м-н- ----------------------------------- Мен андайга буюртма берген эмесмин. 0
M-n a--ayg----y-rtm--be---n -----in. M-- a------ b------- b----- e------- M-n a-d-y-a b-y-r-m- b-r-e- e-e-m-n- ------------------------------------ Men andayga buyurtma bergen emesmin.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Език и реклама

Реклама представлява специфична форма на комуникация. Тя търси да установи контакт между производителите и потребителите. Като всеки вид общуване, рекламата също има дълга история. Политиците и кръчмите са били обект на реклама още от древността. Езикът на рекламата използва специфични елементи на риториката. Тъй като рекламата има цел, следователно тя представлява планирана комуникация. Ние като потребители трябва да бъдем информирани; нашите интереси също трябва да бъдат събудени. Въпреки това, преди всичко ние трябва да пожелаем продукта и да го купим. В резултат на това, езикът на рекламата обикновено е много лесен. Използват се малко думи и прости лозунги. По този начин нашата памет трябва да бъде в състояние да запомни съдържанието добре. Някои видове думи като прилагателни и суперлативи са често срещани. Те описват продукта като особено полезен. В резултат на това, езикът на рекламата обикновено е много положителен. Интересното е, че рекламният език винаги се влияе от културата. Така да се каже , рекламният език ни казва много за обществото. Днес термини като "красота " и "младеж" доминират в много държави. Думите "бъдеще" и "безопасност" също се появяват често. Особено в западните общества, английският е доста популярен. Английският език се счита за модерен и международен. Поради тази причина той е особено подходящ за технически продукти. Елементите от Романските езици пък пасват добре на теми като угаждане и страсти. Затова те най-често се използват за храни или козметика. Тези, които използват диалектни думи, от своя страна искат да подчертаят ценности като Родина и традиция. Имената на продуктите често са неологизми, или новосъздадени думи. Те обикновено нямат значение, просто звучат приятно. Но някои имена на продукти наистина могат да направят кариера! Името на една марка прахосмукачки дори се е превърнало в глагол - to hoover!
Знаете ли, че?
Нидерландският принадлежи към групата на западногерманските езици. Това означава, че е сроден с немския и английския. За около 25 милиона души нидерландският е майчин език. По-голямата част от тях живеят в Нидерландия и Белгия. Но също в Индонезия и Суринам се говори нидерландски. Причината е, че в миналото Нидерландия е била колониална сила. Така нидерландският става основата на различни креолски езици. Южноафриканският африканс също е произлязъл от нидерландския. Той е най-младият в групата на германските езици. Характерни за нидерландския са многото думи от други езици. В миналото най-вече френският е имал силно влияние. Но са приети и думи от немски. От няколко десетилетия навлизат все повече и повече думи от английски. Някои се опасяват, че в бъдеще нидерландският ще изчезне напълно.