Разговорник

bg В таксито   »   da I taxaen

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [otteogtredive]

I taxaen

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
Моля, извикайте такси. V---ve--i- -g----g -fte---n t--a. V-- v----- o- r--- e---- e- t---- V-r v-n-i- o- r-n- e-t-r e- t-x-. --------------------------------- Vær venlig og ring efter en taxa. 0
Колко струва до гарата? Hv-d -oste----t-ti----ati--e-? H--- k----- d-- t-- s--------- H-a- k-s-e- d-t t-l s-a-i-n-n- ------------------------------ Hvad koster det til stationen? 0
Колко струва до летището? H-a--k-ste---et-ti--l--t--v-e-? H--- k----- d-- t-- l---------- H-a- k-s-e- d-t t-l l-f-h-v-e-? ------------------------------- Hvad koster det til lufthavnen? 0
Моля, направо. Li-eu-- t--. L------ t--- L-g-u-, t-k- ------------ Ligeud, tak. 0
Моля, тук надясно. Til --jre-h-r---a-. T-- h---- h--- t--- T-l h-j-e h-r- t-k- ------------------- Til højre her, tak. 0
Моля, там на ъгъла наляво. T-l--ens-r---e- hj-r-et, -ak. T-- v------ v-- h------- t--- T-l v-n-t-e v-d h-ø-n-t- t-k- ----------------------------- Til venstre ved hjørnet, tak. 0
Бързам. Je---ar-----l-. J-- h-- t------ J-g h-r t-a-l-. --------------- Jeg har travlt. 0
Имам време. Jeg-har----. J-- h-- t--- J-g h-r t-d- ------------ Jeg har tid. 0
Карайте по-бавно, моля. V-- -en-i- -----re-l-n-so-----. V-- v----- a- k--- l----------- V-r v-n-i- a- k-r- l-n-s-m-e-e- ------------------------------- Vær venlig at køre langsommere. 0
Спрете тук, моля. Væ---enli- a--s-oppe--er. V-- v----- a- s----- h--- V-r v-n-i- a- s-o-p- h-r- ------------------------- Vær venlig at stoppe her. 0
Изчакайте един момент, моля. Ve-- ------t-ø-ebl--. V--- l--- e- ø------- V-n- l-g- e- ø-e-l-k- --------------------- Vent lige et øjeblik. 0
Веднага се връщам. Jeg er -nar--t-lba-e. J-- e- s---- t------- J-g e- s-a-t t-l-a-e- --------------------- Jeg er snart tilbage. 0
Моля, дайте ми квитанция. V---ven-ig ---g--e --g------i--eri--. V-- v----- a- g--- m-- e- k---------- V-r v-n-i- a- g-v- m-g e- k-i-t-r-n-. ------------------------------------- Vær venlig at give mig en kvittering. 0
Нямам дребни пари. Jeg---r ---e--småp--g-. J-- h-- i---- s-------- J-g h-r i-g-n s-å-e-g-. ----------------------- Jeg har ingen småpenge. 0
Така е добре, рестото е за Вас. D-t st--me-- -e-t-- e---il di-. D-- s------- r----- e- t-- d--- D-t s-e-m-r- r-s-e- e- t-l d-g- ------------------------------- Det stemmer, resten er til dig. 0
Закарайте ме на този адрес. K-- mig-t-l-d-n--er a-r-sse. K-- m-- t-- d-- h-- a------- K-r m-g t-l d-n h-r a-r-s-e- ---------------------------- Kør mig til den her adresse. 0
Закарайте ме до моя хотел. K---m-g---l ----ho---. K-- m-- t-- m-- h----- K-r m-g t-l m-t h-t-l- ---------------------- Kør mig til mit hotel. 0
Закарайте ме на плажа. K----i--til----a-d--. K-- m-- t-- s-------- K-r m-g t-l s-r-n-e-. --------------------- Kør mig til stranden. 0

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?