Разговорник

bg Работа   »   da Arbejde

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [femoghalvtreds]

Arbejde

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? Hvad -r--jde- han som? H--- a------- h-- s--- H-a- a-b-j-e- h-n s-m- ---------------------- Hvad arbejder han som? 0
Мъжът ми е лекар по професия. Min-m-n--e--l-g-. M-- m--- e- l---- M-n m-n- e- l-g-. ----------------- Min mand er læge. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. J-g-ar-e-------lt-ds -om-s---pl-j--sk-. J-- a------- d------ s-- s------------- J-g a-b-j-e- d-l-i-s s-m s-g-p-e-e-s-e- --------------------------------------- Jeg arbejder deltids som sygeplejerske. 0
Скоро ще получаваме пенсия. Vi---- -n--- på------on. V- g-- s---- p- p------- V- g-r s-a-t p- p-n-i-n- ------------------------ Vi går snart på pension. 0
А данъците са високи. M----katte- e----j. M-- s------ e- h--- M-n s-a-t-n e- h-j- ------------------- Men skatten er høj. 0
И здравната осигуровка е висока. O--s-g-s-krin--n er----. O- s------------ e- d--- O- s-g-s-k-i-g-n e- d-r- ------------------------ Og sygesikringen er dyr. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Hva- vi- du-v---? H--- v-- d- v---- H-a- v-l d- v-r-? ----------------- Hvad vil du være? 0
Бих искал / искала да стана инженер. Je- -i-----e-i-ge--ø-. J-- v-- v--- i-------- J-g v-l v-r- i-g-n-ø-. ---------------------- Jeg vil være ingeniør. 0
Искам да следвам в университета. J-- -il---s--p- -----r-it-t-t. J-- v-- l--- p- u------------- J-g v-l l-s- p- u-i-e-s-t-t-t- ------------------------------ Jeg vil læse på universitetet. 0
Аз съм практикант. J-g----p-akt-k--t. J-- e- p---------- J-g e- p-a-t-k-n-. ------------------ Jeg er praktikant. 0
Аз не печеля много. Jeg--je-e- ---e me-e-. J-- t----- i--- m----- J-g t-e-e- i-k- m-g-t- ---------------------- Jeg tjener ikke meget. 0
Аз съм на практика в чужбина. J----- - praktik - ud-a---t. J-- e- i p------ i u-------- J-g e- i p-a-t-k i u-l-n-e-. ---------------------------- Jeg er i praktik i udlandet. 0
Това е моят шеф. D-t e- -i------. D-- e- m-- c---- D-t e- m-n c-e-. ---------------- Det er min chef. 0
Аз имам приятни колеги. J-g h-r-r----k--le-a-r. J-- h-- r--- k--------- J-g h-r r-r- k-l-e-a-r- ----------------------- Jeg har rare kollegaer. 0
На обяд винаги ходим в стола. I----k-----us-- -år ----l--d - -a--i--n. I f------------ g-- v- a---- i k-------- I f-o-o-t-a-s-n g-r v- a-t-d i k-n-i-e-. ---------------------------------------- I frokostpausen går vi altid i kantinen. 0
Аз си търся работно място. Je- s--e- j--. J-- s---- j--- J-g s-g-r j-b- -------------- Jeg søger job. 0
Вече една година съм безработен. J-g---r v-r-t -r-ej---øs ------r. J-- h-- v---- a--------- i e- å-- J-g h-r v-r-t a-b-j-s-ø- i e- å-. --------------------------------- Jeg har været arbejdsløs i et år. 0
В тази страна има много безработни. D-r-er---r-----e ar-e----ø-e-i-det-h-----nd. D-- e- f-- m---- a---------- i d-- h-- l---- D-r e- f-r m-n-e a-b-j-s-ø-e i d-t h-r l-n-. -------------------------------------------- Der er for mange arbejdsløse i det her land. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?