Разговорник

bg голям – малък   »   da stor – lille

68 [шейсет и осем]

голям – малък

голям – малък

68 [otteogtres]

stor – lille

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
голям и малък st----g ---le s--- o- l---- s-o- o- l-l-e ------------- stor og lille 0
Слонът е голям. Ele-a-ten-er-s-o-. E-------- e- s---- E-e-a-t-n e- s-o-. ------------------ Elefanten er stor. 0
Мишката е малка. Mus----- lil--. M---- e- l----- M-s-n e- l-l-e- --------------- Musen er lille. 0
тъмен и светъл mør--o--l-s m--- o- l-- m-r- o- l-s ----------- mørk og lys 0
Нощта е тъмна. Na-te--er-m-r-. N----- e- m---- N-t-e- e- m-r-. --------------- Natten er mørk. 0
Денят е светъл. D-gen-e- -y-. D---- e- l--- D-g-n e- l-s- ------------- Dagen er lys. 0
стар и млад gam-el o- ung g----- o- u-- g-m-e- o- u-g ------------- gammel og ung 0
Нашият дядо е много стар. V-re- -o-far-- f----r-e------- -a-me-. V---- m----- / f----- e- m---- g------ V-r-s m-r-a- / f-r-a- e- m-g-t g-m-e-. -------------------------------------- Vores morfar / farfar er meget gammel. 0
Преди 70 години е бил още млад. F----- ---side---ar -an--ta--- ---. F-- 7- å- s---- v-- h-- s----- u--- F-r 7- å- s-d-n v-r h-n s-a-i- u-g- ----------------------------------- For 70 år siden var han stadig ung. 0
красив и грозен sm-k -- g-im s--- o- g--- s-u- o- g-i- ------------ smuk og grim 0
Пеперудата е красива. Som----u-----er--m-k. S----------- e- s---- S-m-e-f-g-e- e- s-u-. --------------------- Sommerfuglen er smuk. 0
Паякът е грозен. Edder-o---n -r grim. E---------- e- g---- E-d-r-o-p-n e- g-i-. -------------------- Edderkoppen er grim. 0
дебел и слаб t-k o-----d t-- o- t--- t-k o- t-n- ----------- tyk og tynd 0
Жена с тегло 100 килограма е дебела. E- -vi-d---- 1-- -i-o -- t--. E- k----- p- 1-- k--- e- t--- E- k-i-d- p- 1-0 k-l- e- t-k- ----------------------------- En kvinde på 100 kilo er tyk. 0
Мъж с тегло 50 килограма е слаб. En --n--p- 50 -i-o er--y-d. E- m--- p- 5- k--- e- t---- E- m-n- p- 5- k-l- e- t-n-. --------------------------- En mand på 50 kilo er tynd. 0
скъп и евтин d---og --llig d-- o- b----- d-r o- b-l-i- ------------- dyr og billig 0
Колата е скъпа. B--en-er--yr. B---- e- d--- B-l-n e- d-r- ------------- Bilen er dyr. 0
Вестникът е евтин. Avis-n -- ---l-g. A----- e- b------ A-i-e- e- b-l-i-. ----------------- Avisen er billig. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кодово превключване

Все повече и повече хора израстват двуезични. Те могат да говорят повече от един език. Много от тези хора често превключват между езиците. Те решават кой език да използват в зависимост от ситуацията. Например, те говорят на различни езици по време на работа и у дома. По този начин се адаптират към околната си среда. Но съществува и възможност за спонтанно превключване на езиците. Това явление се нарича кодово превключване. При кодовото превключване, езикът бива сменен в процеса на говорене. Може да има много причини, поради които говорещите правят това. Често те не намират подходящата дума в даден език. И могат да изразят себе си по-добре чрез другия език. Причината може да бъде и в това, че говорещият се чувства по-уверен в единия от езиците. Той използва този език за частни или лични неща. Понякога определена дума не съществува в езика. В този случай на говорещия се налага да превключи на друг език. Или пък умишлено сменя езиците, за да не бъде разбран. В този случай кодовото превключване работи като таен език. По-рано, смесването на езиците беше критикувано. Смяташе се, че говорещият не може да говори правилно някой от двата езика. Днес на него се гледа по различен начин. Кодовото превключване се признава като специална езикова компетентност. Интересно е да се наблюдава говорещият, който използва кодово превключване. Често пъти той не просто сменя езика, на който говори. Други комуникативни елементи също се променят. Мнозина говорят по-бързо, по-високо или по-акцентирано на другия език. Или изведнъж започват да използват повече жестове и изражения на лицето. По този начин, кодовото превключване винаги е в известна степен и културно превключване…