Разговорник

bg Кратък разговор 2   »   hi गपशप २

21 [двайсет и едно]

Кратък разговор 2

Кратък разговор 2

२१ [इक्कीस]

21 [ikkees]

गपशप २

[gapashap 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
Откъде сте? आ--कहाँ -े आ-े / -ई -ैं? आप कह-- स- आय- / आई ह--? आ- क-ा- स- आ-े / आ- ह-ं- ------------------------ आप कहाँ से आये / आई हैं? 0
aa---a---n -- aay--/ a----h-in? aap kahaan se aaye / aaee hain? a-p k-h-a- s- a-y- / a-e- h-i-? ------------------------------- aap kahaan se aaye / aaee hain?
От Базел. बेसल -े ब-सल स- ब-स- स- ------- बेसल से 0
bes---se besal se b-s-l s- -------- besal se
Базел се намира в Швейцария. बे----्-िट्ज----ं- में स्थ-त--ै ब-सल स-व-ट-ज-रल--ड म-- स-थ-त ह- ब-स- स-व-ट-ज-र-ै-ड म-ं स-थ-त ह- ------------------------------- बेसल स्विट्ज़रलैंड में स्थित है 0
be--l s-it---a-ain--mei- s-h-t---i besal svitzaralaind mein sthit hai b-s-l s-i-z-r-l-i-d m-i- s-h-t h-i ---------------------------------- besal svitzaralaind mein sthit hai
Може ли да Ви представя господин Мюлер? मै- आप----्-ी -ु-्लर--- -िल-------त- - च-ह-- --ँ म-- आपक- श-र- म-ल-लर स- म-ल-न- च-हत- / च-हत- ह-- म-ं आ-क- श-र- म-ल-ल- स- म-ल-न- च-ह-ा / च-ह-ी ह-ँ ------------------------------------------------ मैं आपको श्री मुल्लर से मिलाना चाहता / चाहती हूँ 0
m----a---k- shree------r--e mila--- -----ata-/ chaaha-ee--oon main aapako shree mullar se milaana chaahata / chaahatee hoon m-i- a-p-k- s-r-e m-l-a- s- m-l-a-a c-a-h-t- / c-a-h-t-e h-o- ------------------------------------------------------------- main aapako shree mullar se milaana chaahata / chaahatee hoon
Той е чужденец. वे ----शी ह-ं व- व-द-श- ह-- व- व-द-श- ह-ं ------------- वे विदेशी हैं 0
ve----es--e --in ve videshee hain v- v-d-s-e- h-i- ---------------- ve videshee hain
Той говори няколко езика. वे----भा-ाए- -----क-----ं व- कई भ-ष-ए- ब-ल सकत- ह-- व- क- भ-ष-ए- ब-ल स-त- ह-ं ------------------------- वे कई भाषाएँ बोल सकते हैं 0
ve--ae---h-a-h-en---- ---a----a-n ve kaee bhaashaen bol sakate hain v- k-e- b-a-s-a-n b-l s-k-t- h-i- --------------------------------- ve kaee bhaashaen bol sakate hain
За пръв път ли сте тук? क्-ा -- -हाँ --ली -ार आ-े----? क-य- आप यह-- पहल- ब-र आय- ह--? क-य- आ- य-ा- प-ल- ब-र आ-े ह-ं- ------------------------------ क्या आप यहाँ पहली बार आये हैं? 0
k-a-a-p------n--ahale- baar---ye --i-? kya aap yahaan pahalee baar aaye hain? k-a a-p y-h-a- p-h-l-e b-a- a-y- h-i-? -------------------------------------- kya aap yahaan pahalee baar aaye hain?
Не, миналата година бях вече тук. जी--------ै- य-ा---िछ----ा--आ-ा--ा----ई-थी ज- नह--, म-- यह-- प-छल- स-ल आय- थ- / आई थ- ज- न-ी-, म-ं य-ा- प-छ-े स-ल आ-ा थ- / आ- थ- ------------------------------------------ जी नहीं, मैं यहाँ पिछले साल आया था / आई थी 0
jee-na--n,------yahaa- p-----le--a-- aa-a--ha --aae--thee jee nahin, main yahaan pichhale saal aaya tha / aaee thee j-e n-h-n- m-i- y-h-a- p-c-h-l- s-a- a-y- t-a / a-e- t-e- --------------------------------------------------------- jee nahin, main yahaan pichhale saal aaya tha / aaee thee
Но само за една седмица. लेक-न-के-ल--क---्----- --ए ल-क-न क-वल एक हफ़-त- क- ल-ए ल-क-न क-व- ए- ह-्-े क- ल-ए -------------------------- लेकिन केवल एक हफ़्ते के लिए 0
l-k-n-keval -k--a----k- --e lekin keval ek hafte ke lie l-k-n k-v-l e- h-f-e k- l-e --------------------------- lekin keval ek hafte ke lie
Харесва ли Ви при нас? क-य-----ो -------्-ा-ल-त--है? क-य- आपक- यह-- अच-छ- लगत- ह-? क-य- आ-क- य-ा- अ-्-ा ल-त- ह-? ----------------------------- क्या आपको यहाँ अच्छा लगता है? 0
ky--aap-k- -aha-n ach--ha-----ta--a-? kya aapako yahaan achchha lagata hai? k-a a-p-k- y-h-a- a-h-h-a l-g-t- h-i- ------------------------------------- kya aapako yahaan achchha lagata hai?
Много. Хората са приятни. ब-ु- ---छा- -ोग -ह-त ------हैं बह-त अच-छ-. ल-ग बह-त अच-छ- ह-- ब-ु- अ-्-ा- ल-ग ब-ु- अ-्-े ह-ं ------------------------------ बहुत अच्छा. लोग बहुत अच्छे हैं 0
b-h-t-ac-ch-a. l-g-bah-t-ac-c-he hain bahut achchha. log bahut achchhe hain b-h-t a-h-h-a- l-g b-h-t a-h-h-e h-i- ------------------------------------- bahut achchha. log bahut achchhe hain
И местността ми харесва. म--- -हा- -----़-रा भी-अच--ा-ल-त---ै म-झ- यह-- क- नज--र- भ- अच-छ- लगत- ह- म-झ- य-ा- क- न-़-र- भ- अ-्-ा ल-त- ह- ------------------------------------ मुझे यहाँ का नज़ारा भी अच्छा लगता है 0
mu-he -ah--n--a-naza-----h-e a-hc--- l---ta--ai mujhe yahaan ka nazaara bhee achchha lagata hai m-j-e y-h-a- k- n-z-a-a b-e- a-h-h-a l-g-t- h-i ----------------------------------------------- mujhe yahaan ka nazaara bhee achchha lagata hai
Какъв / каква сте по професия? आप क्-- --त---ै-? आप क-य- करत- ह--? आ- क-य- क-त- ह-ं- ----------------- आप क्या करते हैं? 0
a----ya-k--at--ha-n? aap kya karate hain? a-p k-a k-r-t- h-i-? -------------------- aap kya karate hain?
Аз съм преводач / преводачка. म-ं ए- अ-ुवा-- ह-ँ म-- एक अन-व-दक ह-- म-ं ए- अ-ु-ा-क ह-ँ ------------------ मैं एक अनुवादक हूँ 0
m--- -k a----a-a- hoon main ek anuvaadak hoon m-i- e- a-u-a-d-k h-o- ---------------------- main ek anuvaadak hoon
Аз превеждам книги. मैं पु-्त-ों--------ाद ---ा -ू- - ---- हूँ म-- प-स-तक-- क- अन-व-द करत- ह-- / करत- ह-- म-ं प-स-त-ो- क- अ-ु-ा- क-त- ह-ँ / क-त- ह-ँ ------------------------------------------ मैं पुस्तकों का अनुवाद करता हूँ / करती हूँ 0
mai- p---ak-n-ka anuv--d -arata hoo--/---ratee hoon main pustakon ka anuvaad karata hoon / karatee hoon m-i- p-s-a-o- k- a-u-a-d k-r-t- h-o- / k-r-t-e h-o- --------------------------------------------------- main pustakon ka anuvaad karata hoon / karatee hoon
Сам / сама ли сте тук? क--- आप ---ँ----ल---य--/ -ई-ह-ं? क-य- आप यह-- अक-ल- आय- / आई ह--? क-य- आ- य-ा- अ-े-े आ-े / आ- ह-ं- -------------------------------- क्या आप यहाँ अकेले आये / आई हैं? 0
k-- --p --h----a--l--aa-------e--h-in? kya aap yahaan akele aaye / aaee hain? k-a a-p y-h-a- a-e-e a-y- / a-e- h-i-? -------------------------------------- kya aap yahaan akele aaye / aaee hain?
Не, моята жена / моят мъжът също е тук. ज--न-ीं,---री पत-न- --म-र--प-- भ- य--ँ-ह-ं ज- नह--, म-र- पत-न- / म-र- पत- भ- यह-- ह-- ज- न-ी-, म-र- प-्-ि / म-र- प-ि भ- य-ा- ह-ं ------------------------------------------ जी नहीं, मेरी पत्नि / मेरे पति भी यहाँ हैं 0
j-- n--in,--e--e---t-- --me-- p--i-b-e--y-ha-n hain jee nahin, meree patni / mere pati bhee yahaan hain j-e n-h-n- m-r-e p-t-i / m-r- p-t- b-e- y-h-a- h-i- --------------------------------------------------- jee nahin, meree patni / mere pati bhee yahaan hain
А там са двете ми деца. और ---े----ो- बच--- वहा--हैं और म-र- द-न-- बच-च- वह-- ह-- औ- म-र- द-न-ं ब-्-े व-ा- ह-ं ---------------------------- और मेरे दोनों बच्चे वहाँ हैं 0
aur ---e--o--n b---ch--v---an--a-n aur mere donon bachche vahaan hain a-r m-r- d-n-n b-c-c-e v-h-a- h-i- ---------------------------------- aur mere donon bachche vahaan hain

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Романски езици

700 милиона души говорят като свой роден език един от Романските езици. Това прави Романската езикова група една от най-влиятелните в световен мащаб. Романските езици спадат към Индо-Европейското езиково семейство. Всички Романски езици произхождат от латински. Това означава, че те са наследници на езикът на Римската империя. Основата на всички Романски езици е някогашният Простонароден латински. Под който се има предвид латинският език, говорен в по-късната античност. Простонародният латински се разпространил из Европа с разрастването на Римската империя. От него по-късно се развили Романските езици и диалекти. Латинският сам по себе си е италиански език. Съществуват общо 15 романски езика. Но точният им брой е труден за определяне. Често пъти е неясно дали съществуват отделни езици или само диалекти. Няколко Романски езика са отмрели през вековете. Но също така са се появили и нови езици, базирани на Романските. Това са креолските езици. Днес испанският език е най-големият Романски език в цял свят. Той се причислява към групата на световните езици с над 380 милиона души говорещо ги население. Романските езици са много интересни за учените. Тъй като историята на тази езикова група е добре документирана. Латински или Романски текстове съществуват отпреди 2500 години. Лингвистите ги използват, за да изследват еволюцията на индивидуалнитеезици. По този начин могат да бъдат проучени правилата, по които се развива единезик. И голяма част от тези резултати може да бъде пренесена към други езици. Граматиката на Романските езици е сходна. Но най-вече, те споделят сходна лексика. Ако човек говори един от Романските езици, лесно може да научи и друг. Благодарим ти, латински!
Знаете ли, че?
Японският език със сигурност е сред най-впечатляващите. Системата на писане предизвиква голям интерес у много хора. Тя се състои на китайски йероглифи и две сричкови азбуки. Особеност за японския са също и многото диалекти. В известна степен те се различават доста един от друг. Възможно е хора от различни области въобще да не могат да се разберат. Японският има мелодично ударение. Ако искате да акцентирате върху някоя дума, то тя не се произнася силно. Променя се височината на тоновете. Около 130 милиона души говорят японски. Повечето от тях живеят в Япония. В Бразилия и Северна Америка също има големи японскоговорящи общности. Те са потомци на японски емигранти. Двуезични хора има сравнително малко. Но точно това трябва да ни мотивира да учим този толкова вълнуващ език!