Разговорник

bg В хотела – Пристигане   »   hi होटल में आगमन

27 [двайсет и седем]

В хотела – Пристигане

В хотела – Пристигане

२७ [सत्ताईस]

27 [sattaees]

होटल में आगमन

[hotal mein aagaman]

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
Имате ли свободна стая? क्-- ---के य-ाँ क--ा----- -ै? क--- आ- क- य--- क--- ख--- ह-- क-य- आ- क- य-ा- क-र- ख-ल- ह-? ----------------------------- क्या आप के यहाँ कमरा खाली है? 0
ky-------e-yah-a----ma-a -ha---- -a-? k-- a-- k- y----- k----- k------ h--- k-a a-p k- y-h-a- k-m-r- k-a-l-e h-i- ------------------------------------- kya aap ke yahaan kamara khaalee hai?
Аз запазих стая. मै-----क --र----क्ष-त -ि-ा-था म---- ए- क--- आ------ क--- थ- म-ं-े ए- क-र- आ-क-ष-त क-य- थ- ----------------------------- मैंने एक कमरा आरक्षित किया था 0
mainne----k-ma-----ra-s--t------t-a m----- e- k----- a-------- k--- t-- m-i-n- e- k-m-r- a-r-k-h-t k-y- t-a ----------------------------------- mainne ek kamara aarakshit kiya tha
Името ми е Мюлер. मेरा--ा--मुल्----ै म--- न-- म----- ह- म-र- न-म म-ल-ल- ह- ------------------ मेरा नाम मुल्लर है 0
m-ra--aam----lar --i m--- n--- m----- h-- m-r- n-a- m-l-a- h-i -------------------- mera naam mullar hai
Трябва ми единична стая. म--े-एक----- -ाह-ए म--- ए- क--- च---- म-झ- ए- क-र- च-ह-ए ------------------ मुझे एक कमरा चाहिए 0
mu--e e- -amara -h-ah-e m---- e- k----- c------ m-j-e e- k-m-r- c-a-h-e ----------------------- mujhe ek kamara chaahie
Трябва ми двойна стая. मु-े -ो ल---ं के ल-- -म-- ---िए म--- द- ल---- क- ल-- क--- च---- म-झ- द- ल-ग-ं क- ल-ए क-र- च-ह-ए ------------------------------- मुझे दो लोगों के लिए कमरा चाहिए 0
mujhe d- lo-on-ke-lie-k---ra -haah-e m---- d- l---- k- l-- k----- c------ m-j-e d- l-g-n k- l-e k-m-r- c-a-h-e ------------------------------------ mujhe do logon ke lie kamara chaahie
Колко струва стаята за една нощ? एक -ा---े -िए---र--क- कि-न--लगेगा? ए- र-- क- ल-- क--- क- क---- ल----- ए- र-त क- ल-ए क-र- क- क-त-ा ल-े-ा- ---------------------------------- एक रात के लिए कमरे का कितना लगेगा? 0
ek-ra-t-k- --e-kamare-k- k--ana-la-ega? e- r--- k- l-- k----- k- k----- l------ e- r-a- k- l-e k-m-r- k- k-t-n- l-g-g-? --------------------------------------- ek raat ke lie kamare ka kitana lagega?
Бих желал / желала стая с баня. म----स----गृ--के स-थ--क क------हिए म--- स------- क- स-- ए- क--- च---- म-झ- स-न-न-ृ- क- स-थ ए- क-र- च-ह-ए ---------------------------------- मुझे स्नानगृह के साथ एक कमरा चाहिए 0
m--he s---n--r- ke-saat--e- -am-ra -ha-h-e m---- s-------- k- s---- e- k----- c------ m-j-e s-a-n-g-h k- s-a-h e- k-m-r- c-a-h-e ------------------------------------------ mujhe snaanagrh ke saath ek kamara chaahie
Бих желал / желала стая с душ. मुझ---ावर--- सा--एक --र------ए म--- श--- क- स-- ए- क--- च---- म-झ- श-व- क- स-थ ए- क-र- च-ह-ए ------------------------------ मुझे शावर के साथ एक कमरा चाहिए 0
mujh--shaava- ------t- -k--am-r--cha--ie m---- s------ k- s---- e- k----- c------ m-j-e s-a-v-r k- s-a-h e- k-m-r- c-a-h-e ---------------------------------------- mujhe shaavar ke saath ek kamara chaahie
Може ли да видя стаята? क--ा--ैं----ा---ख-सक-- - -कती--ूँ? क--- म-- क--- द-- स--- / स--- ह--- क-य- म-ं क-र- द-ख स-त- / स-त- ह-ँ- ---------------------------------- क्या मैं कमरा देख सकता / सकती हूँ? 0
kya--ain--a--ra de---sa--ta-/-sakatee-hoo-? k-- m--- k----- d--- s----- / s------ h---- k-a m-i- k-m-r- d-k- s-k-t- / s-k-t-e h-o-? ------------------------------------------- kya main kamara dekh sakata / sakatee hoon?
Има ли тук гараж? क--- य--- -ै--ज है? क--- य--- ग---- ह-- क-य- य-ा- ग-र-ज ह-? ------------------- क्या यहाँ गैरेज है? 0
k-------an ----ej----? k-- y----- g----- h--- k-a y-h-a- g-i-e- h-i- ---------------------- kya yahaan gairej hai?
Има ли тук сейф? क्-- --ा---ि--र- --? क--- य--- त----- ह-- क-य- य-ा- त-ज-र- ह-? -------------------- क्या यहाँ तिजोरी है? 0
k-a-y-h--- t---re-----? k-- y----- t------ h--- k-a y-h-a- t-j-r-e h-i- ----------------------- kya yahaan tijoree hai?
Има ли тук факс? क्या-य-ाँ -ै-्स ह-? क--- य--- फ---- ह-- क-य- य-ा- फ-क-स ह-? ------------------- क्या यहाँ फैक्स है? 0
kya----a-- p-a--s hai? k-- y----- p----- h--- k-a y-h-a- p-a-k- h-i- ---------------------- kya yahaan phaiks hai?
Добре, ще взема стаята. अच्छ----- ---ा -----/ ल--ी-हूँ अ---- म-- क--- ल--- / ल--- ह-- अ-्-ा म-ं क-र- ल-त- / ल-त- ह-ँ ------------------------------ अच्छा मैं कमरा लेता / लेती हूँ 0
a---h-a-m--n -am--a----- / l---- -o-n a------ m--- k----- l--- / l---- h--- a-h-h-a m-i- k-m-r- l-t- / l-t-e h-o- ------------------------------------- achchha main kamara leta / letee hoon
Ето ключовете. ये--ाब---- --ं य- च------ ह-- य- च-ब-य-ँ ह-ं -------------- ये चाबीयाँ हैं 0
y- c--a-eey-a- -a-n y- c---------- h--- y- c-a-b-e-a-n h-i- ------------------- ye chaabeeyaan hain
Това е багажат ми. य--म--ा-सा-ान है य- म--- स---- ह- य- म-र- स-म-न ह- ---------------- यह मेरा सामान है 0
y-h -e-- s-am--n hai y-- m--- s------ h-- y-h m-r- s-a-a-n h-i -------------------- yah mera saamaan hai
В колко часа е закуската? नाश-ता कि-ने -ज---ो-ा -ै? न----- क---- ब-- ह--- ह-- न-श-त- क-त-े ब-े ह-त- ह-? ------------------------- नाश्ता कितने बजे होता है? 0
n--s-t- k----- b-je --ta-ha-? n------ k----- b--- h--- h--- n-a-h-a k-t-n- b-j- h-t- h-i- ----------------------------- naashta kitane baje hota hai?
В колко часа е обядът? द-पह- का ख----कितने-बजे -ो-ा -ै? द---- क- ख--- क---- ब-- ह--- ह-- द-प-र क- ख-न- क-त-े ब-े ह-त- ह-? -------------------------------- दोपहर का खाना कितने बजे होता है? 0
d---h----a----an- -it-ne baj--hota h--? d------ k- k----- k----- b--- h--- h--- d-p-h-r k- k-a-n- k-t-n- b-j- h-t- h-i- --------------------------------------- dopahar ka khaana kitane baje hota hai?
В колко часа е вечерята? र-त -ा --न-----ने --े--ो----ै? र-- क- ख--- क---- ब-- ह--- ह-- र-त क- ख-न- क-त-े ब-े ह-त- ह-? ------------------------------ रात का खाना कितने बजे होता है? 0
ra---ka --a----k-t--- --j--h--a--a-? r--- k- k----- k----- b--- h--- h--- r-a- k- k-a-n- k-t-n- b-j- h-t- h-i- ------------------------------------ raat ka khaana kitane baje hota hai?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Почивките са важни за успешното учене

Тези, които искат да учат успешно трябва да правят чести почивки! Нови научни изследвания са стигнали до това заключение. Учени са изследвали фазите на учене. Като в този процес са симулирали различни учебни ситуации. Ние абсорбираме информацията най-добре когато е разбита на малки парченца. Това означава, че не трябва да научаваме твърде много наведнъж. Винаги трябва да правим паузи между учебните раздели. Нашият успех в обучението също буквално зависи от биохимичните процеси. Тези процеси протичат в мозъка. Те определят нашия оптимален учебен ритъм. Когато учим нещо ново, мозъкът ни освобождава определени вещества. Тези вещества влияят върху активността на нашите мозъчни клетки. Два различни специфични ензима играят важна роля в този процес. Те се освобождават, когато се учи ново съдържание. Но те не се освобождават заедно. Тяхното въздействие се развива със закъснение. Ние учим най-добре, обаче, когато двата ензима присъстват едновременно. И нашият успех се увеличава значително, когато правим паузи по-често. Така че има смисъл да се правят вариации в дължината на отделните учебни фази. Също е добре да варира и дължината на почивката. В идеалния случай, в началото е добре да се направят две почивки от по десет минути. След това една пауза от пет минути. А след това да се направи 30-минутна почивка. По време на почивките, нашият мозък запомня новото съдържание по-добре. По време на почивките трябва да напуснете работно си място. Също така е добра идея да се движите докато почивате. Така че, правете кратки разходки между учебните части! И не се чувствайте зле - дори и тогава Вие учите!
Знаете ли, че?
Литовският принадлежи към балтийските езици. Говори се от повече от 3 милиона души. Те живеят в Литва, Беларус и Полша. Литовският е по-тясно свързан само с латвийския. Въпреки че Литва е сравнително малка страна, езикът се разделя на много диалекти. Литовски се пише с латински букви, но има и някои специални знаци. Типични са многото двойни гласни. Съществуват и няколко варианта на гласните, като например къси, дълги и носови. Произношението на литовски не е трудно. Значително по-сложно е ударението, тъй като е променливо. Това ще рече, че то зависи от граматичната форма на думата. Интересно е, че литовският е много архаичен език. Счита се, че това е езикът, който най-малко се е отклонил от праезика си. Това означава, че той силно наподобява първия индоевропейски език. Който иска да знае как са говорили нашите предци, трябва да учи литовски ...