Разговорник

bg Сезоните и времето   »   hi ऋतु और मौसम

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

१६ [सोलह]

16 [solah]

ऋतु और मौसम

[rtu aur mausam]

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
Това са сезоните: ऋ-ुऐं-य---ो-ी--ैं ऋ---- य- ह--- ह-- ऋ-ु-ं य- ह-त- ह-ं ----------------- ऋतुऐं ये होती हैं 0
r-uain--e h-te-----n r----- y- h---- h--- r-u-i- y- h-t-e h-i- -------------------- rtuain ye hotee hain
пролет, лято, व--त, ग-्मी व---- ग---- व-ं-, ग-्-ी ----------- वसंत, गर्मी 0
v-sa-t--g-r--e v------ g----- v-s-n-, g-r-e- -------------- vasant, garmee
есен и зима. शरत--- सर्दी श-- औ- स---- श-त औ- स-्-ी ------------ शरत और सर्दी 0
s-a--t ----sa-dee s----- a-- s----- s-a-a- a-r s-r-e- ----------------- sharat aur sardee
Лятото е горещо. गर्म- -------ी--ै ग---- ग-- ह--- ह- ग-्-ी ग-म ह-त- ह- ----------------- गर्मी गरम होती है 0
g--m---gara- ----e h-i g----- g---- h---- h-- g-r-e- g-r-m h-t-e h-i ---------------------- garmee garam hotee hai
През лятото слънцето грее. गर--ी-म-ं-स--ज-चम--ा--ै ग---- म-- स--- च---- ह- ग-्-ी म-ं स-र- च-क-ा ह- ----------------------- गर्मी में सूरज चमकता है 0
ga-m-e-m--n s---a- ---maka-a hai g----- m--- s----- c-------- h-- g-r-e- m-i- s-o-a- c-a-a-a-a h-i -------------------------------- garmee mein sooraj chamakata hai
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. ह-ें--र्मी में-टह----अच्छा लगता-है ह--- ग---- म-- ट---- अ---- ल--- ह- ह-े- ग-्-ी म-ं ट-ल-ा अ-्-ा ल-त- ह- ---------------------------------- हमें गर्मी में टहलना अच्छा लगता है 0
h--en ----ee m--n-ta---a-a ac--hha --g--- h-i h---- g----- m--- t------- a------ l----- h-- h-m-n g-r-e- m-i- t-h-l-n- a-h-h-a l-g-t- h-i --------------------------------------------- hamen garmee mein tahalana achchha lagata hai
Зимата е студена. स---ी ठण्-- ह--- -ै स---- ठ---- ह--- ह- स-्-ी ठ-्-ी ह-त- ह- ------------------- सर्दी ठण्डी होती है 0
sard---thand-e-h--e- -ai s----- t------ h---- h-- s-r-e- t-a-d-e h-t-e h-i ------------------------ sardee thandee hotee hai
През зимата вали сняг или дъжд. सर्द- --- ब-्फ़ ग-रती -- या ब-र---हो----ै स---- म-- ब--- ग---- ह- य- ब---- ह--- ह- स-्-ी म-ं ब-्- ग-र-ी ह- य- ब-र-श ह-त- ह- ---------------------------------------- सर्दी में बर्फ़ गिरती है या बारिश होती है 0
s-r-ee-mein barf gi--t----ai-ya -a----- ----e-h-i s----- m--- b--- g------ h-- y- b------ h---- h-- s-r-e- m-i- b-r- g-r-t-e h-i y- b-a-i-h h-t-e h-i ------------------------------------------------- sardee mein barf giratee hai ya baarish hotee hai
През зимата обичаме да стоим вкъщи. हम---स-्-- मे- ----र -हन- -च्छ- ल--ा--ै ह--- स---- म-- घ- प- र--- अ---- ल--- ह- ह-े- स-्-ी म-ं घ- प- र-न- अ-्-ा ल-त- ह- --------------------------------------- हमें सर्दी में घर पर रहना अच्छा लगता है 0
h-men s-rd-e--e-n g--r-p----ah-na --hchha-la-a-- --i h---- s----- m--- g--- p-- r----- a------ l----- h-- h-m-n s-r-e- m-i- g-a- p-r r-h-n- a-h-h-a l-g-t- h-i ---------------------------------------------------- hamen sardee mein ghar par rahana achchha lagata hai
Студено е. ठण---है ठ--- ह- ठ-्- ह- ------- ठण्ड है 0
t-a-d -ai t---- h-- t-a-d h-i --------- thand hai
Вали дъжд. ब--िश-ह------है ब---- ह- र-- ह- ब-र-श ह- र-ी ह- --------------- बारिश हो रही है 0
baa-is--h- -a--e hai b------ h- r---- h-- b-a-i-h h- r-h-e h-i -------------------- baarish ho rahee hai
Духа вятър. तूफ़ा----ै त------ ह- त-फ-ा-ी ह- ---------- तूफ़ानी है 0
t-of--ne--hai t-------- h-- t-o-a-n-e h-i ------------- toofaanee hai
Топло е. गर-मी -ै ग---- ह- ग-्-ी ह- -------- गर्मी है 0
ga-mee-h-i g----- h-- g-r-e- h-i ---------- garmee hai
Слънчево е. धू- -ै ध-- ह- ध-प ह- ------ धूप है 0
dh-op h-i d---- h-- d-o-p h-i --------- dhoop hai
Ясно е. क-़ी-ध---है क--- ध-- ह- क-़- ध-प ह- ----------- कड़ी धूप है 0
k--e--d-oo----i k---- d---- h-- k-d-e d-o-p h-i --------------- kadee dhoop hai
Какво е времето днес? आ- -ौसम ---ा-ह-? आ- म--- क--- ह-- आ- म-स- क-स- ह-? ---------------- आज मौसम कैसा है? 0
a-j -a-s-m -a-s- --i? a-- m----- k---- h--- a-j m-u-a- k-i-a h-i- --------------------- aaj mausam kaisa hai?
Днес е студено. आज--ण-- -ै आ- ठ--- ह- आ- ठ-्- ह- ---------- आज ठण्ड है 0
a-j -ha-d-hai a-- t---- h-- a-j t-a-d h-i ------------- aaj thand hai
Днес е топло. आज ग--म--है आ- ग---- ह- आ- ग-्-ी ह- ----------- आज गर्मी है 0
aa- garm-e -ai a-- g----- h-- a-j g-r-e- h-i -------------- aaj garmee hai

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...