Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   hi गपशप ३

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

२२ [बाईस]

22 [baees]

गपशप ३

[gapashap 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
Пушите ли? क-या आ----म्रप-- कर---/ -र-- --ं? क--- आ- ध------- क--- / क--- ह--- क-य- आ- ध-म-र-ा- क-त- / क-त- ह-ं- --------------------------------- क्या आप धूम्रपान करते / करती हैं? 0
k-a a-p d--o-r-pa-n --rat--/-kar--ee -a-n? k-- a-- d---------- k----- / k------ h---- k-a a-p d-o-m-a-a-n k-r-t- / k-r-t-e h-i-? ------------------------------------------ kya aap dhoomrapaan karate / karatee hain?
По-рано да. ज- ---, प--े--रता -ा ---रत- -ी ज- ह--- प--- क--- थ- / क--- थ- ज- ह-ँ- प-ल- क-त- थ- / क-त- थ- ------------------------------ जी हाँ, पहले करता था / करती थी 0
j-e-----,-p-h--e-kar-ta-th--/--arat-e-t-ee j-- h---- p----- k----- t-- / k------ t--- j-e h-a-, p-h-l- k-r-t- t-a / k-r-t-e t-e- ------------------------------------------ jee haan, pahale karata tha / karatee thee
Но сега вече не пуша. लेक-न----ध-म्र-ान---ी- कर-- /---त- -ूँ ल---- अ- ध------- न--- क--- / क--- ह-- ल-क-न अ- ध-म-र-ा- न-ी- क-त- / क-त- ह-ँ -------------------------------------- लेकिन अब धूम्रपान नहीं करता / करती हूँ 0
l--in ab---o---apaan-na-in kar-t- - k-ratee --on l---- a- d---------- n---- k----- / k------ h--- l-k-n a- d-o-m-a-a-n n-h-n k-r-t- / k-r-t-e h-o- ------------------------------------------------ lekin ab dhoomrapaan nahin karata / karatee hoon
Пречи ли Ви, ако аз пуша? अगर-मै- स-ग-------ँ तो-क्---आप-ो त-लीफ़ ह---? अ-- म-- स----- प--- त- क--- आ--- त---- ह---- अ-र म-ं स-ग-े- प-ऊ- त- क-य- आ-क- त-ल-फ़ ह-ग-? -------------------------------------------- अगर मैं सिगरेट पीऊँ तो क्या आपको तकलीफ़ होगी? 0
a--r-mai- siga--- -e-oo- -o ky- -a---- ta-a-----ho--e? a--- m--- s------ p----- t- k-- a----- t------- h----- a-a- m-i- s-g-r-t p-e-o- t- k-a a-p-k- t-k-l-e- h-g-e- ------------------------------------------------------ agar main sigaret peeoon to kya aapako takaleef hogee?
Не, въобще не. ज---ह--- -िल-कुल नहीं ज- न---- ब------ न--- ज- न-ी-, ब-ल-क-ल न-ी- --------------------- जी नहीं, बिल्कुल नहीं 0
j-----h-n, -i--u---a-in j-- n----- b----- n---- j-e n-h-n- b-l-u- n-h-n ----------------------- jee nahin, bilkul nahin
Това не ми пречи. मुझ- त--ीफ़---ीं हो-ी म--- त---- न--- ह--- म-झ- त-ल-फ़ न-ी- ह-ग- -------------------- मुझे तकलीफ़ नहीं होगी 0
mujh- --k-le-- -ahin-hog-e m---- t------- n---- h---- m-j-e t-k-l-e- n-h-n h-g-e -------------------------- mujhe takaleef nahin hogee
Ще пиете ли нещо? क्या--- क---प-य---े? क--- आ- क-- प------- क-य- आ- क-छ प-य-ं-े- -------------------- क्या आप कुछ पीयेंगे? 0
ky- aa--kuc-h p-e-en-e? k-- a-- k---- p-------- k-a a-p k-c-h p-e-e-g-? ----------------------- kya aap kuchh peeyenge?
Един коняк? ए--क---क? ए- क----- ए- क-न-क- --------- एक कोनॅक? 0
ek-ko-a--? e- k------ e- k-n-i-? ---------- ek konaik?
Не, предпочитам бира. जी--ह-ं--ह- सक- तो ए---ीअर ज- न---- ह- स-- त- ए- ब--- ज- न-ी-, ह- स-े त- ए- ब-अ- -------------------------- जी नहीं, हो सके तो एक बीअर 0
j----ahin--h- sak- to -k -e--r j-- n----- h- s--- t- e- b---- j-e n-h-n- h- s-k- t- e- b-e-r ------------------------------ jee nahin, ho sake to ek beear
Пътувате ли много? क्या-आप --ु- या---ा-क-त- -----ी ह--? क--- आ- ब--- य----- क--- / क--- ह--- क-य- आ- ब-ु- य-त-र- क-त- / क-त- ह-ं- ------------------------------------ क्या आप बहुत यात्रा करते / करती हैं? 0
k-a a-p b-h-- ya-t-a -a---e-- -a-at-e-hain? k-- a-- b---- y----- k----- / k------ h---- k-a a-p b-h-t y-a-r- k-r-t- / k-r-t-e h-i-? ------------------------------------------- kya aap bahut yaatra karate / karatee hain?
Да, обикновено в командировка. जी ---- -धिक-र-क-म के -िए ज- ह--- अ----- क-- क- ल-- ज- ह-ँ- अ-ि-त- क-म क- ल-ए ------------------------- जी हाँ, अधिकतर काम के लिए 0
j---h-a---adh---t-- k------ --e j-- h---- a-------- k--- k- l-- j-e h-a-, a-h-k-t-r k-a- k- l-e ------------------------------- jee haan, adhikatar kaam ke lie
Но сега сме тук на почивка. ले-ि- -- ह- -हाँ -ुट्--य-ं -े-लि--आ---ह-ं ल---- अ- ह- य--- छ-------- क- ल-- आ-- ह-- ल-क-न अ- ह- य-ा- छ-ट-ट-य-ं क- ल-ए आ-े ह-ं ----------------------------------------- लेकिन अब हम यहाँ छुट्टियों के लिए आये हैं 0
l---n-ab--am-----a- --hutt---n -e --e --ye ha-n l---- a- h-- y----- c--------- k- l-- a--- h--- l-k-n a- h-m y-h-a- c-h-t-i-o- k- l-e a-y- h-i- ----------------------------------------------- lekin ab ham yahaan chhuttiyon ke lie aaye hain
Каква жега! क-त------म- --! क---- ग---- ह-- क-त-ी ग-्-ी ह-! --------------- कितनी गर्मी है! 0
k----ee g-r--e ha-! k------ g----- h--- k-t-n-e g-r-e- h-i- ------------------- kitanee garmee hai!
Да, днес наистина е горещо. हाँ---- बह-त-ग------ै ह--- आ- ब--- ग---- ह- ह-ँ- आ- ब-ु- ग-्-ी ह- --------------------- हाँ, आज बहुत गर्मी है 0
haa---a-j b--ut -a-m---h-i h---- a-- b---- g----- h-- h-a-, a-j b-h-t g-r-e- h-i -------------------------- haan, aaj bahut garmee hai
Да излезем на балкона. ह---ज्---म---ज---? ह- छ---- म-- ज---- ह- छ-्-े म-ं ज-ए-? ------------------ हम छज्जे में जाएँ? 0
ham---hajj- me-------? h-- c------ m--- j---- h-m c-h-j-e m-i- j-e-? ---------------------- ham chhajje mein jaen?
Утре тук ще има парти. क- यहा- एक-पा-्-ी-है क- य--- ए- प----- ह- क- य-ा- ए- प-र-ट- ह- -------------------- कल यहाँ एक पार्टी है 0
k-l -aha-n e--paa-t-e---i k-- y----- e- p------ h-- k-l y-h-a- e- p-a-t-e h-i ------------------------- kal yahaan ek paartee hai
Ще дойдете ли и Вие? क-य- आप--- --ेव-ल- /--ने---ी----? क--- आ- भ- आ------ / आ------ ह--- क-य- आ- भ- आ-े-ा-े / आ-े-ा-ी ह-ं- --------------------------------- क्या आप भी आनेवाले / आनेवाली हैं? 0
k-a -a-----e-aan--aa-- - aa-e-a--ee-hain? k-- a-- b--- a-------- / a--------- h---- k-a a-p b-e- a-n-v-a-e / a-n-v-a-e- h-i-? ----------------------------------------- kya aap bhee aanevaale / aanevaalee hain?
Да, ние също сме поканени. जी ---,-हमें-भ- ब-लाया------ै ज- ह--- ह--- भ- ब----- ग-- ह- ज- ह-ँ- ह-े- भ- ब-ल-य- ग-ा ह- ----------------------------- जी हाँ, हमें भी बुलाया गया है 0
jee-h---,-h-m-- b--- ---aa-a g-ya-h-i j-- h---- h---- b--- b------ g--- h-- j-e h-a-, h-m-n b-e- b-l-a-a g-y- h-i ------------------------------------- jee haan, hamen bhee bulaaya gaya hai

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...