Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   hi प्रश्न – भूतकाल २

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

८६ [छियासी]

86 [chhiyaasee]

प्रश्न – भूतकाल २

[prashn – bhootakaal 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? त-मन- कौ--सी-ट----हनी-है? त---- क-- स- ट-- प--- ह-- त-म-े क-न स- ट-ई प-न- ह-? ------------------------- तुमने कौन सी टाई पहनी है? 0
t---n---au- s-- tae- p--an---hai? t----- k--- s-- t--- p------ h--- t-m-n- k-u- s-e t-e- p-h-n-e h-i- --------------------------------- tumane kaun see taee pahanee hai?
Ти каква кола си купи? तुमने---- -- --ड़----ीदी--ै? त---- क-- स- ग--- ख---- ह-- त-म-े क-न स- ग-ड़- ख-ी-ी ह-? --------------------------- तुमने कौन सी गाड़ी खरीदी है? 0
tu--n---a-n----------e-k-a--e-e- hai? t----- k--- s-- g----- k-------- h--- t-m-n- k-u- s-e g-a-e- k-a-e-d-e h-i- ------------------------------------- tumane kaun see gaadee khareedee hai?
Ти за какъв вестник се абонира? तु-ने-कौन-सा -ख-ार -गव--- हु- -ै? त---- क-- स- अ---- ल----- ह-- ह-- त-म-े क-न स- अ-ब-र ल-व-य- ह-आ ह-? --------------------------------- तुमने कौन सा अखबार लगवाया हुआ है? 0
t-mane---un sa akh--aa--lag-v--y- hua-h-i? t----- k--- s- a------- l-------- h-- h--- t-m-n- k-u- s- a-h-b-a- l-g-v-a-a h-a h-i- ------------------------------------------ tumane kaun sa akhabaar lagavaaya hua hai?
Кого видяхте? आप-- --------खा-थ-? आ--- क---- द--- थ-- आ-न- क-स-ो द-ख- थ-? ------------------- आपने किसको देखा था? 0
a----e--is-ko d---a-t--? a----- k----- d---- t--- a-p-n- k-s-k- d-k-a t-a- ------------------------ aapane kisako dekha tha?
Кого срещнахте? आ----स-ो-मिल--थे? आ- क---- म--- थ-- आ- क-स-ो म-ल- थ-? ----------------- आप किसको मिले थे? 0
a-p-kis--o---le --e? a-- k----- m--- t--- a-p k-s-k- m-l- t-e- -------------------- aap kisako mile the?
Кого разпознахте? आ--- कि--- प--ान----? आ--- क---- प----- ह-- आ-न- क-स-ो प-च-न- ह-? --------------------- आपने किसको पहचाना है? 0
aap-n- k---ko--ah-c-aa-a hai? a----- k----- p--------- h--- a-p-n- k-s-k- p-h-c-a-n- h-i- ----------------------------- aapane kisako pahachaana hai?
Кога станахте? आप -ब--ठे ---? आ- क- उ-- ह--- आ- क- उ-े ह-ं- -------------- आप कब उठे हैं? 0
a-p-kab u-he -a-n? a-- k-- u--- h---- a-p k-b u-h- h-i-? ------------------ aap kab uthe hain?
Кога започнахте? आपने-क---------ि-ा --? आ--- क- आ---- क--- ह-- आ-न- क- आ-म-भ क-य- ह-? ---------------------- आपने कब आरम्भ किया है? 0
aa-a-e--ab aa--mb--ki------? a----- k-- a------ k--- h--- a-p-n- k-b a-r-m-h k-y- h-i- ---------------------------- aapane kab aarambh kiya hai?
Кога свършихте? आ----------म क-य- ह-? आ--- क- ख--- क--- ह-- आ-न- क- ख-्- क-य- ह-? --------------------- आपने कब खत्म किया है? 0
aa-ane k-b ------ki-a---i? a----- k-- k---- k--- h--- a-p-n- k-b k-a-m k-y- h-i- -------------------------- aapane kab khatm kiya hai?
Защо се събудихте? आ-क- न--- क- खु-ी -ी? आ--- न--- क- ख--- थ-- आ-क- न-ं- क- ख-ल- थ-? --------------------- आपकी नींद कब खुली थी? 0
aap-k-- n---d k----hul---t--e? a------ n---- k-- k----- t---- a-p-k-e n-e-d k-b k-u-e- t-e-? ------------------------------ aapakee neend kab khulee thee?
Защо станахте учител? आप -ि------्यो- --- थ-? आ- श----- क---- ब-- थ-- आ- श-क-ष- क-य-ं ब-े थ-? ----------------------- आप शिक्षक क्यों बने थे? 0
aa- -hi-shak--yo- ba-e t--? a-- s------- k--- b--- t--- a-p s-i-s-a- k-o- b-n- t-e- --------------------------- aap shikshak kyon bane the?
Защо взехте такси? आ----ट-क--- क--ो- ली -ै? आ--- ट----- क---- ल- ह-- आ-न- ट-क-स- क-य-ं ल- ह-? ------------------------ आपने टैक्सी क्यों ली है? 0
a-pan- t-ik-e- k------e h-i? a----- t------ k--- l-- h--- a-p-n- t-i-s-e k-o- l-e h-i- ---------------------------- aapane taiksee kyon lee hai?
Откъде дойдохте? आ--कह-ँ -े -ये? आ- क--- स- आ--- आ- क-ा- स- आ-े- --------------- आप कहाँ से आये? 0
a-- --h--- -e-a-y-? a-- k----- s- a---- a-p k-h-a- s- a-y-? ------------------- aap kahaan se aaye?
Къде отидохте? आ--क-ाँ-------? आ- क--- ग-- थ-- आ- क-ा- ग-े थ-? --------------- आप कहाँ गये थे? 0
aa- -aha-n g-ye--he? a-- k----- g--- t--- a-p k-h-a- g-y- t-e- -------------------- aap kahaan gaye the?
Къде бяхте? आप-कहा--थ-? आ- क--- थ-- आ- क-ा- थ-? ----------- आप कहाँ थे? 0
aap-k-haan----? a-- k----- t--- a-p k-h-a- t-e- --------------- aap kahaan the?
Ти на кого помогна? आ-ने कि- की -दद-क---ै? आ--- क-- क- म-- क- ह-- आ-न- क-स क- म-द क- ह-? ---------------------- आपने किस की मदद की है? 0
aa-a-e -i- --- -adad-k-e-hai? a----- k-- k-- m---- k-- h--- a-p-n- k-s k-e m-d-d k-e h-i- ----------------------------- aapane kis kee madad kee hai?
Ти на кого писа? आ-न----- -- लि-ा -ै? आ--- क-- क- ल--- ह-- आ-न- क-स क- ल-ख- ह-? -------------------- आपने किस को लिखा है? 0
a-p--- ki- -o-l---- -a-? a----- k-- k- l---- h--- a-p-n- k-s k- l-k-a h-i- ------------------------ aapane kis ko likha hai?
Ти на кого отговори? आपन- -ि--क- उत्-----या -ै? आ--- क-- क- उ---- द--- ह-- आ-न- क-स क- उ-्-र द-य- ह-? -------------------------- आपने किस को उत्तर दिया है? 0
aa---e-kis-k---t-a---i-a -a-? a----- k-- k- u---- d--- h--- a-p-n- k-s k- u-t-r d-y- h-i- ----------------------------- aapane kis ko uttar diya hai?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...