Разговорник

bg Занимания през отпуската   »   sl Aktivnosti na dopustu (na počitnicah)

48 [четирийсет и осем]

Занимания през отпуската

Занимания през отпуската

48 [oseminštirideset]

Aktivnosti na dopustu (na počitnicah)

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Плажът чист ли е? Je-plaža čista? J- p---- č----- J- p-a-a č-s-a- --------------- Je plaža čista? 0
Може ли да се къпем там? Je-t-m mo--- ---k-pa--? J- t-- m---- s- k------ J- t-m m-ž-o s- k-p-t-? ----------------------- Je tam možno se kopati? 0
Къпането там не е ли опасно? Se -i -e--rno t-m --pat-? S- n- n------ t-- k------ S- n- n-v-r-o t-m k-p-t-? ------------------------- Se ni nevarno tam kopati? 0
Може ли да се заеме плажен чадър? Si -e --ž-o--uk---i-p-s---ti---nč-i-? S- j- m---- t---- i--------- s------- S- j- m-ž-o t-k-j i-p-s-d-t- s-n-n-k- ------------------------------------- Si je možno tukaj izposoditi sončnik? 0
Може ли да се заеме шезлонг? S- je m-ž-o t-ka- -zp---d--i---žal-i-? S- j- m---- t---- i--------- l-------- S- j- m-ž-o t-k-j i-p-s-d-t- l-ž-l-i-? -------------------------------------- Si je možno tukaj izposoditi ležalnik? 0
Може ли да се заеме лодка? S- -e ----o tu-a--iz-o-odi-- č-l-? S- j- m---- t---- i--------- č---- S- j- m-ž-o t-k-j i-p-s-d-t- č-l-? ---------------------------------- Si je možno tukaj izposoditi čoln? 0
Бих искал / искала да карам сърф. Ra-(a) b- su----(a---------(---na--esk-). R----- b- s-------- (--------- n- d------ R-d-a- b- s-r-a-(-) (-a-r-l-a- n- d-s-i-. ----------------------------------------- Rad(a) bi surfal(a) (jadral(a) na deski). 0
Бих искал / искала да се гмуркам. Ra--a) -i----po-apl----a). R----- b- s- p------------ R-d-a- b- s- p-t-p-j-l-a-. -------------------------- Rad(a) bi se potapljal(a). 0
Бих искал / искала да карам водни ски. R---------smu-a--a- -----di. R----- b- s-------- n- v---- R-d-a- b- s-u-a-(-) n- v-d-. ---------------------------- Rad(a) bi smučal(a) na vodi. 0
Може ли да се наеме сърф? Je-m-že--n--em-jadr--n--des-e? J- m---- n---- j------- d----- J- m-ž-n n-j-m j-d-a-n- d-s-e- ------------------------------ Je možen najem jadralne deske? 0
Може ли да се наеме екипировка за гмуркане? J- mo-e- -aje- -o----j---e o-r--e? J- m---- n---- p---------- o------ J- m-ž-n n-j-m p-t-p-j-š-e o-r-m-? ---------------------------------- Je možen najem potapljaške opreme? 0
Може ли да се наемат водни ски? J- mož---n-j-- -o-n------č-? J- m---- n---- v----- s----- J- m-ž-n n-j-m v-d-i- s-u-i- ---------------------------- Je možen najem vodnih smuči? 0
Аз съм начинаещ / начинаеща. Se- šele --četn-----ač-tn----. S-- š--- z------- (----------- S-m š-l- z-č-t-i- (-a-e-n-c-)- ------------------------------ Sem šele začetnik (začetnica). 0
Средно добър / добра съм. Sem s-ed-je----e- / d-br-. S-- s------ d---- / d----- S-m s-e-n-e d-b-r / d-b-a- -------------------------- Sem srednje dober / dobra. 0
Това ми е познато вече. Ž- -ar ----o--i--r- t-. Ž- k-- d---- m- g-- t-- Ž- k-r d-b-o m- g-e t-. ----------------------- Že kar dobro mi gre to. 0
Къде е ски лифтът? Kje-je smučar--a --čn-c---s--ež-----------i---? K-- j- s-------- ž------ (---------- v--------- K-e j- s-u-a-s-a ž-č-i-a (-e-e-n-c-, v-e-n-c-)- ----------------------------------------------- Kje je smučarska žičnica (sedežnica, vlečnica)? 0
Имаш ли ски? P- i--- --sa---sm---? P- i--- s s--- s----- P- i-a- s s-b- s-u-i- --------------------- Pa imaš s sabo smuči? 0
Имаш ли ски обувки? Pa imaš-s--a---s-u-ar--e-č---je? P- i--- s s--- s-------- č------ P- i-a- s s-b- s-u-a-s-e č-v-j-? -------------------------------- Pa imaš s sabo smučarske čevlje? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът на образите

Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи. Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта. Картините могат също да предават добре и емоциите. Поради това, рекламата използва много образи. Образите функционират по различен начин от речта. Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност. Това означава, че цялостното изображение има определен ефект. При речта са необходими значително повече думи. Но образите и речта вървят заедно. Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ. По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи. Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите. Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език. Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите. Но посланието на филма не е конкретно. Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно. Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание. Пиктограмите са добър пример за това. Пиктограмите са прости и ясни картинни символи. Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация. Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например. Тя показва цигара с линия през нея. Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията. Но и езика на образите се изучава. Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така. Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията. Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори. Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40. Най-тясно свързан е с азербайджанския език. Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души. Те живеят предимно в Турция и на Балканите. Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия. Турският също е повлиян от други езици. В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски. Особеност на турския език са много различни диалекти. Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език. В граматиката се различават общо шест падежа. Характерна за турския език е и аглутиниращата структура. Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки. Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена. Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.