Разговорник

bg Занимания през отпуската   »   be Заняткі на адпачынку

48 [четирийсет и осем]

Занимания през отпуската

Занимания през отпуската

48 [сорак восем]

48 [sorak vosem]

Заняткі на адпачынку

[Zanyatkі na adpachynku]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Плажът чист ли е? Пля---ы-ты? П--- ч----- П-я- ч-с-ы- ----------- Пляж чысты? 0
P-y--h --y---? P----- c------ P-y-z- c-y-t-? -------------- Plyazh chysty?
Може ли да се къпем там? Т-м м--н- к--а--а? Т-- м---- к------- Т-м м-ж-а к-п-ц-а- ------------------ Там можна купацца? 0
Ta- --zhna ----t-t--? T-- m----- k--------- T-m m-z-n- k-p-t-t-a- --------------------- Tam mozhna kupatstsa?
Къпането там не е ли опасно? Ці--яс-еч----а----пац--? Ц- б------- т-- к------- Ц- б-с-е-н- т-м к-п-ц-а- ------------------------ Ці бяспечна там купацца? 0
T-і b-a----h----a---upa---s-? T-- b--------- t-- k--------- T-і b-a-p-c-n- t-m k-p-t-t-a- ----------------------------- Tsі byaspechna tam kupatstsa?
Може ли да се заеме плажен чадър? Ці м--на -у- у--ць н---ак-т --------ад---н--? Ц- м---- т-- у---- н------- п------ а- с----- Ц- м-ж-а т-т у-я-ь н-п-а-а- п-р-с-н а- с-н-а- --------------------------------------------- Ці можна тут узяць напракат парасон ад сонца? 0
Ts- --zh-a--u--uzya-s’-n------t----a-o--a- ---ts-? T-- m----- t-- u------ n------- p------ a- s------ T-і m-z-n- t-t u-y-t-’ n-p-a-a- p-r-s-n a- s-n-s-? -------------------------------------------------- Tsі mozhna tut uzyats’ naprakat parason ad sontsa?
Може ли да се заеме шезлонг? Ці м-жна -у- уз--ь--апра-ат шэ-----? Ц- м---- т-- у---- н------- ш------- Ц- м-ж-а т-т у-я-ь н-п-а-а- ш-з-о-г- ------------------------------------ Ці можна тут узяць напракат шэзлонг? 0
T---mo-h----u- uzyat-’ ---rak-- -hezl---? T-- m----- t-- u------ n------- s-------- T-і m-z-n- t-t u-y-t-’ n-p-a-a- s-e-l-n-? ----------------------------------------- Tsі mozhna tut uzyats’ naprakat shezlong?
Може ли да се заеме лодка? Ці можн--тут--з--ь-н--ракат л---у? Ц- м---- т-- у---- н------- л----- Ц- м-ж-а т-т у-я-ь н-п-а-а- л-д-у- ---------------------------------- Ці можна тут узяць напракат лодку? 0
Ts--m-zh---tu- --yat---nap---at -o-k-? T-- m----- t-- u------ n------- l----- T-і m-z-n- t-t u-y-t-’ n-p-a-a- l-d-u- -------------------------------------- Tsі mozhna tut uzyats’ naprakat lodku?
Бих искал / искала да карам сърф. Я --а---т---заняў-я-/ з--я--с--сёр-інг-м. Я б а------ з------ / з------- с--------- Я б а-в-т-а з-н-ў-я / з-н-л-с- с-р-і-г-м- ----------------------------------------- Я б ахвотна заняўся / занялася сёрфінгам. 0
Ya b--k-vot-----ny--sy- - --n-ala--a-se---nga-. Y- b a------- z-------- / z--------- s--------- Y- b a-h-o-n- z-n-a-s-a / z-n-a-a-y- s-r-і-g-m- ----------------------------------------------- Ya b akhvotna zanyausya / zanyalasya serfіngam.
Бих искал / искала да се гмуркам. Я-б --в-т-- --н-ра- /-п-ны--ла. Я б а------ п------ / п-------- Я б а-в-т-а п-н-р-ў / п-н-р-л-. ------------------------------- Я б ахвотна паныраў / панырала. 0
Ya b----------p---rau --pa-y-a--. Y- b a------- p------ / p-------- Y- b a-h-o-n- p-n-r-u / p-n-r-l-. --------------------------------- Ya b akhvotna panyrau / panyrala.
Бих искал / искала да карам водни ски. Я-б-ах-о-на-п-к--а-ся /---ка-ал--я н----д-----ыж-х. Я б а------ п-------- / п--------- н- в----- л----- Я б а-в-т-а п-к-т-ў-я / п-к-т-л-с- н- в-д-ы- л-ж-х- --------------------------------------------------- Я б ахвотна пакатаўся / пакаталася на водных лыжах. 0
Y--b ----otna-pa-at---ya------a-a-asya-na -od--k--l-zh--h. Y- b a------- p--------- / p---------- n- v------ l------- Y- b a-h-o-n- p-k-t-u-y- / p-k-t-l-s-a n- v-d-y-h l-z-a-h- ---------------------------------------------------------- Ya b akhvotna pakatausya / pakatalasya na vodnykh lyzhakh.
Може ли да се наеме сърф? Ці м--н--ўз--ь----ра-а---ошку--ля-сё-ф----? Ц- м---- ў---- н------- д---- д-- с-------- Ц- м-ж-а ў-я-ь н-п-а-а- д-ш-у д-я с-р-і-г-? ------------------------------------------- Ці можна ўзяць напракат дошку для сёрфінгу? 0
T-- m-zhna -zya--- nap--k-t-d--hku-dlya-s-rf-n--? T-- m----- u------ n------- d----- d--- s-------- T-і m-z-n- u-y-t-’ n-p-a-a- d-s-k- d-y- s-r-і-g-? ------------------------------------------------- Tsі mozhna uzyats’ naprakat doshku dlya serfіngu?
Може ли да се наеме екипировка за гмуркане? Ц- м---а -зя-ь---пр--а--р--тун-к-для---д--д--га --а--ння? Ц- м---- ў---- н------- р------- д-- п--------- п-------- Ц- м-ж-а ў-я-ь н-п-а-а- р-ш-у-а- д-я п-д-о-н-г- п-а-а-н-? --------------------------------------------------------- Ці можна ўзяць напракат рыштунак для падводнага плавання? 0
T-і m-z-n---zy-t-’-n-prak----y-ht-n---dly--p--v-dnag---la-an---? T-- m----- u------ n------- r-------- d--- p--------- p--------- T-і m-z-n- u-y-t-’ n-p-a-a- r-s-t-n-k d-y- p-d-o-n-g- p-a-a-n-a- ---------------------------------------------------------------- Tsі mozhna uzyats’ naprakat ryshtunak dlya padvodnaga plavannya?
Може ли да се наемат водни ски? Ц- --жна --яць на-----т -о-н-я лы-ы? Ц- м---- ў---- н------- в----- л---- Ц- м-ж-а ў-я-ь н-п-а-а- в-д-ы- л-ж-? ------------------------------------ Ці можна ўзяць напракат водныя лыжы? 0
T-і -oz--a -zyat-- -a-ra-at---d---- ly-hy? T-- m----- u------ n------- v------ l----- T-і m-z-n- u-y-t-’ n-p-a-a- v-d-y-a l-z-y- ------------------------------------------ Tsі mozhna uzyats’ naprakat vodnyya lyzhy?
Аз съм начинаещ / начинаеща. Я -оль-і -ач-тко-ец. Я т----- п---------- Я т-л-к- п-ч-т-о-е-. -------------------- Я толькі пачатковец. 0
Y- ---’kі-pa---t-o-et-. Y- t----- p------------ Y- t-l-k- p-c-a-k-v-t-. ----------------------- Ya tol’kі pachatkovets.
Средно добър / добра съм. У мян- ся----і --ро--н-. У м--- с------ ў-------- У м-н- с-р-д-і ў-р-в-н-. ------------------------ У мяне сярэдні ўзровень. 0
U myane-s-----nі u-ro-e-’. U m---- s------- u-------- U m-a-e s-a-e-n- u-r-v-n-. -------------------------- U myane syarednі uzroven’.
Това ми е познато вече. Я----э--м-уж- р----р----. Я ў г---- у-- р---------- Я ў г-т-м у-о р-з-і-а-с-. ------------------------- Я ў гэтым ужо разбіраюся. 0
Ya u get-m -z-----z--r-yusy-. Y- u g---- u--- r------------ Y- u g-t-m u-h- r-z-і-a-u-y-. ----------------------------- Ya u getym uzho razbіrayusya.
Къде е ски лифтът? Дз- на-------а---д’ём------- лыж----ў? Д-- н--------- п-------- д-- л-------- Д-е н-х-д-і-ц- п-д-ё-н-к д-я л-ж-і-а-? -------------------------------------- Дзе находзіцца пад’ёмнік для лыжнікаў? 0
Dze ---ho--іt--sa pad’---і- d-ya l--hn---u? D-- n------------ p-------- d--- l--------- D-e n-k-o-z-t-t-a p-d-e-n-k d-y- l-z-n-k-u- ------------------------------------------- Dze nakhodzіtstsa pad’emnіk dlya lyzhnіkau?
Имаш ли ски? Ці-ёсц- у-ц--е-- с--о---ы--? Ц- ё--- у ц--- з с---- л---- Ц- ё-ц- у ц-б- з с-б-й л-ж-? ---------------------------- Ці ёсць у цябе з сабой лыжы? 0
T-- --sts--- -s-ab- - -a--- ---h-? T-- y----- u t----- z s---- l----- T-і y-s-s- u t-y-b- z s-b-y l-z-y- ---------------------------------- Tsі yosts’ u tsyabe z saboy lyzhy?
Имаш ли ски обувки? Ці--сць-- -ябе-- с--о- -ы-ны -----к? Ц- ё--- у ц--- з с---- л---- а------ Ц- ё-ц- у ц-б- з с-б-й л-ж-ы а-у-а-? ------------------------------------ Ці ёсць у цябе з сабой лыжны абутак? 0
Ts- y--ts--u t--a---z -abo- lyz-n- a----k? T-- y----- u t----- z s---- l----- a------ T-і y-s-s- u t-y-b- z s-b-y l-z-n- a-u-a-? ------------------------------------------ Tsі yosts’ u tsyabe z saboy lyzhny abutak?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът на образите

Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи. Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта. Картините могат също да предават добре и емоциите. Поради това, рекламата използва много образи. Образите функционират по различен начин от речта. Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност. Това означава, че цялостното изображение има определен ефект. При речта са необходими значително повече думи. Но образите и речта вървят заедно. Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ. По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи. Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите. Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език. Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите. Но посланието на филма не е конкретно. Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно. Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание. Пиктограмите са добър пример за това. Пиктограмите са прости и ясни картинни символи. Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация. Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например. Тя показва цигара с линия през нея. Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията. Но и езика на образите се изучава. Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така. Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията. Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори. Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40. Най-тясно свързан е с азербайджанския език. Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души. Те живеят предимно в Турция и на Балканите. Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия. Турският също е повлиян от други езици. В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски. Особеност на турския език са много различни диалекти. Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език. В граматиката се различават общо шест падежа. Характерна за турския език е и аглутиниращата структура. Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки. Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена. Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.