Разговорник

bg В банката   »   kk At the bank

60 [шейсет]

В банката

В банката

60 [алпыс]

60 [alpıs]

At the bank

[Bankte]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Бих искал / искала да си отворя сметка. Мен --т ----ын---п-ед-м. М-- ш-- а----- д-- е---- М-н ш-т а-а-ы- д-п е-і-. ------------------------ Мен шот ашайын деп едім. 0
Men-------ay-n dep-e---. M-- ş-- a----- d-- e---- M-n ş-t a-a-ı- d-p e-i-. ------------------------ Men şot aşayın dep edim.
Ето паспорта ми. Мы-ау-- ------а-ым. М---- - т---------- М-н-у - т-л-ұ-а-ы-. ------------------- Мынау - төлқұжатым. 0
M---w - t-l--j---m. M---- - t---------- M-n-w - t-l-u-a-ı-. ------------------- Mınaw - tölqujatım.
Това е адресът ми. Мы-а- --м--е--ай--. М---- - м---------- М-н-у - м-к-н-а-ы-. ------------------- Мынау - мекенжайым. 0
M-n---- mek-nj---m. M---- - m---------- M-n-w - m-k-n-a-ı-. ------------------- Mınaw - mekenjayım.
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си. Ш-т-м---қш--с-лс---де---дім. Ш----- а--- с----- д-- е---- Ш-т-м- а-ш- с-л-а- д-п е-і-. ---------------------------- Шотыма ақша салсам деп едім. 0
Şo-ı-a aq-a s-l----d-p ed--. Ş----- a--- s----- d-- e---- Ş-t-m- a-ş- s-l-a- d-p e-i-. ---------------------------- Şotıma aqşa salsam dep edim.
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си. Шо-ы-на--а------сам де--е--м. Ш------- а--- а---- д-- е---- Ш-т-м-а- а-ш- а-с-м д-п е-і-. ----------------------------- Шотымнан ақша алсам деп едім. 0
Şo---n-n-a-şa------ -ep e--m. Ş------- a--- a---- d-- e---- Ş-t-m-a- a-ş- a-s-m d-p e-i-. ----------------------------- Şotımnan aqşa alsam dep edim.
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката. Ш-т-м--- -----і --ші-м- ---ам-де- --. Ш------- ү----- к------ а---- д-- е-- Ш-т-м-а- ү-і-д- к-ш-р-е а-с-м д-п е-. ------------------------------------- Шотымнан үзінді көшірме алсам деп ем. 0
Şo-ımn---ü-in-----ş--me a--a--d-- em. Ş------- ü----- k------ a---- d-- e-- Ş-t-m-a- ü-i-d- k-ş-r-e a-s-m d-p e-. ------------------------------------- Şotımnan üzindi köşirme alsam dep em.
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек. Жол-ч--- б-йынш- -қ-- ----м-к--е--. Ж-- ч--- б------ а--- а---- к------ Ж-л ч-г- б-й-н-а а-ш- а-ғ-м к-л-д-. ----------------------------------- Жол чегі бойынша ақша алғым келеді. 0
Jol ---- -oy---a -q----l-ı---e---i. J-- ç--- b------ a--- a---- k------ J-l ç-g- b-y-n-a a-ş- a-ğ-m k-l-d-. ----------------------------------- Jol çegi boyınşa aqşa alğım keledi.
Какви са таксите? Коми---я-қ-н-а? К------- қ----- К-м-с-и- қ-н-а- --------------- Комиссия қанша? 0
K--ïs--y- ---şa? K-------- q----- K-m-s-ï-a q-n-a- ---------------- Komïssïya qanşa?
Къде да се подпиша? Қ----ерге-қ---қ-----? Қ-- ж---- қ-- қ------ Қ-й ж-р-е қ-л қ-я-ы-? --------------------- Қай жерге қол қояйын? 0
Q-----rge--ol qo-a--n? Q-- j---- q-- q------- Q-y j-r-e q-l q-y-y-n- ---------------------- Qay jerge qol qoyayın?
Очаквам превод от Германия. Г-рм-ни--а----ш- ау-арымы--кү-і--жү---д--. Г---------- а--- а-------- к---- ж-- е---- Г-р-а-и-д-н а-ш- а-д-р-м-н к-т-п ж-р е-і-. ------------------------------------------ Германиядан ақша аударымын күтіп жүр едім. 0
Germ--ïy-dan aq-a -w----m-- k-t---j----d--. G----------- a--- a-------- k---- j-- e---- G-r-a-ï-a-a- a-ş- a-d-r-m-n k-t-p j-r e-i-. ------------------------------------------- Germanïyadan aqşa awdarımın kütip jür edim.
Това е номера на метката ми. М-н---- --ты-ның --мір-. М---- - ш------- н------ М-н-у - ш-т-м-ы- н-м-р-. ------------------------ Мынау - шотымның нөмірі. 0
M-n-----şotımn---n-mi--. M---- - ş------- n------ M-n-w - ş-t-m-ı- n-m-r-. ------------------------ Mınaw - şotımnıñ nömiri.
Парите пристигнаха ли? А--а-тү-ті м-? А--- т---- м-- А-ш- т-с-і м-? -------------- Ақша түсті ме? 0
Aq-a t-----m-? A--- t---- m-- A-ş- t-s-i m-? -------------- Aqşa tüsti me?
Бих искал / искала да обменя тези пари. М-на--қша-ы ауыс-ы--йы- --п--дім. М--- а----- а---------- д-- е---- М-н- а-ш-н- а-ы-т-р-й-н д-п е-і-. --------------------------------- Мына ақшаны ауыстырайын деп едім. 0
M-na a--an--a--stıra----d---e-i-. M--- a----- a---------- d-- e---- M-n- a-ş-n- a-ı-t-r-y-n d-p e-i-. --------------------------------- Mına aqşanı awıstırayın dep edim.
Трябват ми щатски долари. Маған АҚ-----л-р- --р--. М---- А-- д------ к----- М-ғ-н А-Ш д-л-а-ы к-р-к- ------------------------ Маған АҚШ доллары керек. 0
Ma-a- A-Ş -o-l-rı-k---k. M---- A-- d------ k----- M-ğ-n A-Ş d-l-a-ı k-r-k- ------------------------ Mağan AQŞ dolları kerek.
Моля, дайте ми дребни банкноти. Ұ-ақ бан-н-т-арда- бе-і--зш-. Ұ--- б------------ б--------- Ұ-а- б-н-н-т-а-д-н б-р-ң-з-і- ----------------------------- Ұсақ банкноттардан беріңізші. 0
U--q------ottar--n---r--izş-. U--- b------------ b--------- U-a- b-n-n-t-a-d-n b-r-ñ-z-i- ----------------------------- Usaq banknottardan beriñizşi.
Тук има ли банкомат? Мұнд--ба-к---- ба- -а? М---- б------- б-- м-- М-н-а б-н-о-а- б-р м-? ---------------------- Мұнда банкомат бар ма? 0
Mun-a -a-ko--t-b-r--a? M---- b------- b-- m-- M-n-a b-n-o-a- b-r m-? ---------------------- Munda bankomat bar ma?
Каква сума може да се тегли? Қа-ш----ша --ш--- -ола--? Қ---- а--- ш----- б------ Қ-н-а а-ш- ш-ш-г- б-л-д-? ------------------------- Қанша ақша шешуге болады? 0
Qan-- ---- -eşwg- ---a--? Q---- a--- ş----- b------ Q-n-a a-ş- ş-ş-g- b-l-d-? ------------------------- Qanşa aqşa şeşwge boladı?
Коя кредитна карта може да се използва? Қ--да- -ес-е к---а--- пайдал---- бол-д-? Қ----- н---- к------- п--------- б------ Қ-н-а- н-с-е к-р-а-ы- п-й-а-а-с- б-л-д-? ---------------------------------------- Қандай несие картасын пайдаланса болады? 0
Qand-- nes-e--a-tas-n-pa-d-l--s- b-l---? Q----- n---- k------- p--------- b------ Q-n-a- n-s-e k-r-a-ı- p-y-a-a-s- b-l-d-? ---------------------------------------- Qanday nesïe kartasın paydalansa boladı?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...