Разговорник

bg В града   »   kk In the city

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [жиырма бес]

25 [jïırma bes]

In the city

[Qalada]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. М--а----кзал------у -ере-. М---- в------- б--- к----- М-ғ-н в-к-а-ғ- б-р- к-р-к- -------------------------- Маған вокзалға бару керек. 0
M---- -o-z--ğa-barw-kerek. M---- v------- b--- k----- M-ğ-n v-k-a-ğ- b-r- k-r-k- -------------------------- Mağan vokzalğa barw kerek.
Бих искал / искала да отида на летището. Ма-------жа--- ба----е--к. М---- ә------- б--- к----- М-ғ-н ә-е-а-ғ- б-р- к-р-к- -------------------------- Маған әуежайға бару керек. 0
M-ğ-n--wejay-a b-r- --re-. M---- ä------- b--- k----- M-ğ-n ä-e-a-ğ- b-r- k-r-k- -------------------------- Mağan äwejayğa barw kerek.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. М-ған қ-ла ор-а--ғ----ба-у-ке-е-. М---- қ--- о--------- б--- к----- М-ғ-н қ-л- о-т-л-ғ-н- б-р- к-р-к- --------------------------------- Маған қала орталығына бару керек. 0
Ma-an-qala --t------a bar--ke---. M---- q--- o--------- b--- k----- M-ğ-n q-l- o-t-l-ğ-n- b-r- k-r-k- --------------------------------- Mağan qala ortalığına barw kerek.
Как да стигна до гарата? В--зал-а----а- -а-с-- ---а-ы? В------- қ---- б----- б------ В-к-а-ғ- қ-л-й б-р-а- б-л-д-? ----------------------------- Вокзалға қалай барсам болады? 0
V---a----qa-ay ---s----ol-dı? V------- q---- b----- b------ V-k-a-ğ- q-l-y b-r-a- b-l-d-? ----------------------------- Vokzalğa qalay barsam boladı?
Как да стигна до летището? Ә-----ғ- ----й--а---- -ол--ы? Ә------- қ---- б----- б------ Ә-е-а-ғ- қ-л-й б-р-а- б-л-д-? ----------------------------- Әуежайға қалай барсам болады? 0
Äwe--y-- -ala- -a---- -olad-? Ä------- q---- b----- b------ Ä-e-a-ğ- q-l-y b-r-a- b-l-d-? ----------------------------- Äwejayğa qalay barsam boladı?
Как да стигна до центъра на града? Қа-а --та--ғ--а--а--- -арс-м-б--а-ы? Қ--- о--------- қ---- б----- б------ Қ-л- о-т-л-ғ-н- қ-л-й б-р-а- б-л-д-? ------------------------------------ Қала орталығына қалай барсам болады? 0
Qa-a-or---ığına -a--- --rsam -----ı? Q--- o--------- q---- b----- b------ Q-l- o-t-l-ğ-n- q-l-y b-r-a- b-l-d-? ------------------------------------ Qala ortalığına qalay barsam boladı?
Трябва ми такси. Маға---а-с---е---. М---- т---- к----- М-ғ-н т-к-и к-р-к- ------------------ Маған такси керек. 0
Mağa- --------r-k. M---- t---- k----- M-ğ-n t-k-ï k-r-k- ------------------ Mağan taksï kerek.
Трябва ми карта на града. М---н қал---- ---т-с- --р--. М---- қ------ к------ к----- М-ғ-н қ-л-н-ң к-р-а-ы к-р-к- ---------------------------- Маған қаланың картасы керек. 0
Mağ----a--nıñ ka--as- ker-k. M---- q------ k------ k----- M-ğ-n q-l-n-ñ k-r-a-ı k-r-k- ---------------------------- Mağan qalanıñ kartası kerek.
Трябва ми хотел. М--а--қ--а--үй кере-. М---- қ---- ү- к----- М-ғ-н қ-н-қ ү- к-р-к- --------------------- Маған қонақ үй керек. 0
M--a- qona---y ker--. M---- q---- ü- k----- M-ğ-n q-n-q ü- k-r-k- --------------------- Mağan qonaq üy kerek.
Бих искал / искала да наема кола. Мен-ж-лғ---------л-ам деп ед-м. М-- ж---- к---- а---- д-- е---- М-н ж-л-а к-л-к а-с-м д-п е-і-. ------------------------------- Мен жалға көлік алсам деп едім. 0
M-n--a--- k--ik ---am--e----i-. M-- j---- k---- a---- d-- e---- M-n j-l-a k-l-k a-s-m d-p e-i-. ------------------------------- Men jalğa kölik alsam dep edim.
Ето кредитната ми карта. Мі---м-н---------ка-т-м. М--- м---- н---- к------ М-н- м-н-ң н-с-е к-р-а-. ------------------------ Міне менің несие картам. 0
Mi-e --niñ -es----a--a-. M--- m---- n---- k------ M-n- m-n-ñ n-s-e k-r-a-. ------------------------ Mine meniñ nesïe kartam.
Ето шофьорската ми книжка. Мі-е-м---ң ж-р--зу-- -у-л-г-м. М--- м---- ж-------- к-------- М-н- м-н-ң ж-р-і-у-і к-ә-і-і-. ------------------------------ Міне менің жүргізуші куәлігім. 0
Mine --niñ j-rg--w-i k-ä--g-m. M--- m---- j-------- k-------- M-n- m-n-ñ j-r-i-w-i k-ä-i-i-. ------------------------------ Mine meniñ jürgizwşi kwäligim.
Какво може да се види в града? Қ-лада көре-і--не бар? Қ----- к------ н- б--- Қ-л-д- к-р-т-н н- б-р- ---------------------- Қалада көретін не бар? 0
Q-l----kö--tin-n- -ar? Q----- k------ n- b--- Q-l-d- k-r-t-n n- b-r- ---------------------- Qalada köretin ne bar?
Идете в стария град. Ес-і қ--аға бар-ңы-. Е--- қ----- б------- Е-к- қ-л-ғ- б-р-ң-з- -------------------- Ескі қалаға барыңыз. 0
Esk- qalağa --rıñız. E--- q----- b------- E-k- q-l-ğ- b-r-ñ-z- -------------------- Eski qalağa barıñız.
Направете обиколка на града. Қ-ланы-ш-л-п экск-р--я ж-----з. Қ----- ш---- э-------- ж------- Қ-л-н- ш-л-п э-с-у-с-я ж-с-ң-з- ------------------------------- Қаланы шолып экскурсия жасаңыз. 0
Q---nı şo-ıp-é------ï---j-s--ı-. Q----- ş---- é--------- j------- Q-l-n- ş-l-p é-s-w-s-y- j-s-ñ-z- -------------------------------- Qalanı şolıp ékskwrsïya jasañız.
Идете на пристанището. П-рт-а--ары--з. П----- б------- П-р-қ- б-р-ң-з- --------------- Портқа барыңыз. 0
P-r-qa-b-rı---. P----- b------- P-r-q- b-r-ñ-z- --------------- Portqa barıñız.
Направете обиколка на пристанището. По---- ------с-- -а-а---. П----- э-------- ж------- П-р-қ- э-с-у-с-я ж-с-ң-з- ------------------------- Портқа экскурсия жасаңыз. 0
P-rtq---k--w-sï-a --s----. P----- é--------- j------- P-r-q- é-s-w-s-y- j-s-ñ-z- -------------------------- Portqa ékskwrsïya jasañız.
Какви други забележителности има ? Одан-б-сқ---ағы-қанд-й--ө---т----р-ер бар? О--- б---- т--- қ----- к------ ж----- б--- О-а- б-с-а т-ғ- қ-н-а- к-р-к-і ж-р-е- б-р- ------------------------------------------ Одан басқа тағы қандай көрікті жерлер бар? 0
Od---ba-q--ta-ı--a-day kö-ik-i-j-r--r-b-r? O--- b---- t--- q----- k------ j----- b--- O-a- b-s-a t-ğ- q-n-a- k-r-k-i j-r-e- b-r- ------------------------------------------ Odan basqa tağı qanday körikti jerler bar?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!