Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   kk Asking for directions

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [қырық]

40 [qırıq]

Asking for directions

[Jol suraw]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Извинете! Кеш--і-і-! К--------- К-ш-р-ң-з- ---------- Кешіріңіз! 0
K-şi-i-i-! K--------- K-ş-r-ñ-z- ---------- Keşiriñiz!
Можете ли да ми помогнете? К--е-тес--а-асы--б-? К-------- а----- б-- К-м-к-е-е а-а-ы- б-? -------------------- Көмектесе аласыз ба? 0
K--e----e--l-s-z -a? K-------- a----- b-- K-m-k-e-e a-a-ı- b-? -------------------- Kömektese alasız ba?
Къде има тук добър ресторант? М---а-қа- ---де--а--ы м---ам-а-а-бар? М---- қ-- ж---- ж---- м--------- б--- М-н-а қ-й ж-р-е ж-қ-ы м-й-а-х-н- б-р- ------------------------------------- Мұнда қай жерде жақсы мейрамхана бар? 0
Mund--q-y-j---e-ja--ı-me-ram-----b--? M---- q-- j---- j---- m--------- b--- M-n-a q-y j-r-e j-q-ı m-y-a-x-n- b-r- ------------------------------------- Munda qay jerde jaqsı meyramxana bar?
Завийте наляво зад ъгъла. Бұ-ышт-н --л-- ---ай--ү--ңі-. Б------- с---- қ---- ж------- Б-р-ш-а- с-л-а қ-р-й ж-р-ң-з- ----------------------------- Бұрыштан солға қарай жүріңіз. 0
B-r-şt-n s-lğa-qar-y------iz. B------- s---- q---- j------- B-r-ş-a- s-l-a q-r-y j-r-ñ-z- ----------------------------- Burıştan solğa qaray jüriñiz.
Вървете след това направо. С-д-----й-- -і-а- -ур- жү--ң--. С---- к---- б---- т--- ж------- С-д-н к-й-н б-р-з т-р- ж-р-ң-з- ------------------------------- Содан кейін біраз тура жүріңіз. 0
S-d-- key-n -ira- -w-- -ür-ñi-. S---- k---- b---- t--- j------- S-d-n k-y-n b-r-z t-r- j-r-ñ-z- ------------------------------- Sodan keyin biraz twra jüriñiz.
После продължете сто метра надясно. С--ы- --з м-т- -ң----ү---із. С---- ж-- м--- о--- ж------- С-с-н ж-з м-т- о-ғ- ж-р-ң-з- ---------------------------- Сосын жүз метр оңға жүріңіз. 0
So--n j-z ------ñğ--j--iñiz. S---- j-- m--- o--- j------- S-s-n j-z m-t- o-ğ- j-r-ñ-z- ---------------------------- Sosın jüz metr oñğa jüriñiz.
Можете да вземете и автобус. Авт--у--- -ты-саң-з--а-б-л--ы. А-------- о-------- д- б------ А-т-б-с-а о-ы-с-ң-з д- б-л-д-. ------------------------------ Автобусқа отырсаңыз да болады. 0
A-t--ws-a o----a--z -a bo---ı. A-------- o-------- d- b------ A-t-b-s-a o-ı-s-ñ-z d- b-l-d-. ------------------------------ Avtobwsqa otırsañız da boladı.
Можете да вземете и трамвай. Т-ам--йға-о--р---ы- -- --ла--. Т-------- о-------- д- б------ Т-а-в-й-а о-ы-с-ң-з д- б-л-д-. ------------------------------ Трамвайға отырсаңыз да болады. 0
T-a-vayğ---tı----ız-da -ol-dı. T-------- o-------- d- b------ T-a-v-y-a o-ı-s-ñ-z d- b-l-d-. ------------------------------ Tramvayğa otırsañız da boladı.
Можете и да карате след мен. Ме-------ы--а--ж--і---т--саңыз да---л--ы. М---- с------- ж---- о-------- д- б------ М-н-ң с-ң-м-а- ж-р-п о-ы-с-ң-з д- б-л-д-. ----------------------------------------- Менің соңымнан жүріп отырсаңыз да болады. 0
M--iñ-soñ----- --r-p otı---ñ-- d- b-----. M---- s------- j---- o-------- d- b------ M-n-ñ s-ñ-m-a- j-r-p o-ı-s-ñ-z d- b-l-d-. ----------------------------------------- Meniñ soñımnan jürip otırsañız da boladı.
Как да стигна до футболния стадион? Ф---ол-с--ди-нын- --л-й-ба--ам-бо--ды? Ф----- с--------- қ---- б----- б------ Ф-т-о- с-а-и-н-н- қ-л-й б-р-а- б-л-д-? -------------------------------------- Футбол стадионына қалай барсам болады? 0
Fw-b------d--n-n- -alay ba-----b---d-? F----- s--------- q---- b----- b------ F-t-o- s-a-ï-n-n- q-l-y b-r-a- b-l-d-? -------------------------------------- Fwtbol stadïonına qalay barsam boladı?
Пресечете моста! Көпір-ен ---ң-з! К------- ө------ К-п-р-е- ө-і-і-! ---------------- Көпірден өтіңіз! 0
K-p-r-e-----ñiz! K------- ö------ K-p-r-e- ö-i-i-! ---------------- Köpirden ötiñiz!
Карайте през тунела! Т-н---ь--р---ы -----і-! Т------ а----- ж------- Т-н-е-ь а-қ-л- ж-р-ң-з- ----------------------- Туннель арқылы жүріңіз! 0
Tw-ne----q--ı---ri---! T----- a----- j------- T-n-e- a-q-l- j-r-ñ-z- ---------------------- Twnnel arqılı jüriñiz!
Карайте до третия светофар. Үші-ші-ба--а-ш--ға -ейі- жүріңі-. Ү----- б---------- д---- ж------- Ү-і-ш- б-ғ-а-ш-м-а д-й-н ж-р-ң-з- --------------------------------- Үшінші бағдаршамға дейін жүріңіз. 0
Üş--şi--ağdarşamğa-deyin-jür--i-. Ü----- b---------- d---- j------- Ü-i-ş- b-ğ-a-ş-m-a d-y-n j-r-ñ-z- --------------------------------- Üşinşi bağdarşamğa deyin jüriñiz.
След това завийте по първата улица надясно. С------ірі--- көш-де-о------р-л----. С---- б------ к----- о--- б--------- С-с-н б-р-н-і к-ш-д- о-ғ- б-р-л-ң-з- ------------------------------------ Сосын бірінші көшеде оңға бұрылыңыз. 0
Sos-n--ir--şi--ö-ede-oñ-- --rıl-ñ-z. S---- b------ k----- o--- b--------- S-s-n b-r-n-i k-ş-d- o-ğ- b-r-l-ñ-z- ------------------------------------ Sosın birinşi köşede oñğa burılıñız.
После карайте направо през следващото кръстовище. С--ы---ірін-і---------н т-р--ө--ң-з. С---- б------ қ-------- т--- ө------ С-с-н б-р-н-і қ-ы-ы-т-н т-р- ө-і-і-. ------------------------------------ Сосын бірінші қиылыстан тура өтіңіз. 0
So-ın --ri-şi-qï-l--t-n-t--a ö--ñiz. S---- b------ q-------- t--- ö------ S-s-n b-r-n-i q-ı-ı-t-n t-r- ö-i-i-. ------------------------------------ Sosın birinşi qïılıstan twra ötiñiz.
Извинете, как да стигна до летището? К--і---і-,-әуеж---------й б-р-ам-б-лад-? К--------- ә------- қ---- б----- б------ К-ш-р-ң-з- ә-е-а-ғ- қ-л-й б-р-а- б-л-д-? ---------------------------------------- Кешіріңіз, әуежайға қалай барсам болады? 0
K-şir--iz---w--ayğ- ---ay-b--s-- b--ad-? K--------- ä------- q---- b----- b------ K-ş-r-ñ-z- ä-e-a-ğ- q-l-y b-r-a- b-l-d-? ---------------------------------------- Keşiriñiz, äwejayğa qalay barsam boladı?
Най-добре вземете метрото. Е- д--ыс-,--е--оға оты-ы-ыз. Е- д------ м------ о-------- Е- д-р-с-, м-т-о-а о-ы-ы-ы-. ---------------------------- Ең дұрысы, метроға отырыңыз. 0
Eñ -ur---, -et-o-- ot---ñ-z. E- d------ m------ o-------- E- d-r-s-, m-t-o-a o-ı-ı-ı-. ---------------------------- Eñ durısı, metroğa otırıñız.
Пътувайте просто до последната спирка. С-ңғ- ----амағ- д-й-- -а-с-ңы- ----ы. С---- а-------- д---- б------- б----- С-ң-ы а-л-а-а-а д-й-н б-р-а-ы- б-л-ы- ------------------------------------- Соңғы аялдамаға дейін барсаңыз болды. 0
So----ayaldam-----ey-n--a--a-ı- b----. S---- a--------- d---- b------- b----- S-ñ-ı a-a-d-m-ğ- d-y-n b-r-a-ı- b-l-ı- -------------------------------------- Soñğı ayaldamağa deyin barsañız boldı.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!